ИЗБОР

15 октомври

ИЗБОР

“Не съм искал да ставам алкохолик”

Всички ние имахме мечти в детството си. Всяко дете поне веднъж е било питано от роднина или съсед: “Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” Дори да нямахме старателно изградени планове за успех, повечето от нас мечтаеха за работа, семейство и бъдещо признание и уважение. И никой не ни питаше: “Искаш ли да станеш алкохолик, когато пораснеш?”
Не сме мислили да ставаме алкохолици и не можем да решим да престанем да бъдем алкохолици. Имаме заболяване – алкохолизъм. Не сме отговорни, че сме заболели, но носим отговорност за възстановяването си. След като разбрахме, че сме болни и че имаме начин да се възстановим, можем да спрем да се обвиняваме. Можем да спрем да обвиняваме обстоятелствата и да заживеем в мир със света и със себе си. Не сме избирали алкохолизмът, но можем да изберем възстановяването.

САМО ЗА ДНЕС: Избирам възстановяването.

Здражей алкажа, здравейте вси4ки,

Днес Висшата Сила ме подтикна да надникна в Клуба. Изборът... Да, така е, АЗ не съм избирала да бъда зависима.... Оба4е съм. Върнах се в детсвото си. какво отговарях на този въпрос?: "Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?". Моят отговор беше отовор на зависима, но това го знам 4ак сега.. Неудобно ми е да кажа каква професия си бях избрала, бързо разбрах по реакциите на възрастните и на връстниците ми, 4е нещо не е в ред, престанах да отговарям 4естно, за да бъда като другите... Но в на4алото, когато ме питаха "Защо си си избрала това?", с широко отворени възторжени о4и на шестгодишна отговарях: " Защото ще 4увствувам вятъра в косите, ще съм все в движение, никой няма да ми заповядва, ще се цапам и никой няма да ми се кара.".


Изборът.... Не бях АЗ, която избираше.. Болестта, тя дирижираше живота ми, нежно нашепвайки ми в ухото, 4е съм АЗ, тази, която решава... Сега ве4е разбрах това, сега избирам аз: да продължавам да робувам на болестта или да живея във възстановяване...


САМО ЗА ДНЕС:Избирам възстановяването.

Преди 18 дни се прибрах от лечение от хероинова зависимост а аз си знам че съм зависим към всичко което ми помага да се скрия от реалноста и точно преди да се прибера няколко дни бях на гости.Първата нощ съм се молил почти през цялата нощ.Молех се само за едно бог да ми покаже къде ми е мястото каква е волята му къде да отида.Беше ме страх да се прибера в нас мислех че нашите няма да ме вземат в нас.Щях да ходя в софия да си търся работа сам.Глупости фюлми само се обаждах на хора които ми предлагаха помощ която много ми трябваше ама аз нямаше да приема защото съм много горд а и не вярвам много на хората.Така като ми предлагаха помощ само подхранваха гордоста ми.И така първият ден от гостуването ми в мой много близки хора които ме приеха като човек от тяхното семейство излязох сутвинта сам беше петък пазарен ден и всичко ми се стори познато от предната нощ докато се молех почнах да виждам хора никой не познавам минават без да ме погледнат минават си.Никой не ми обръща внимание дори мина мой много близък човек ама имаше работа и само ми каза здравей и ме отмина на два пъти.Цял ден стоях и наблюдавх хората. Разбрах че не мога да се оправя сам.Влязох в реалноста.Вторият ден пък цял ден бях на едно кафе при моя приятелка с чяс два изключение.Кафе след кафе щото нали бях в реалноста и вече не се глезех със сокчета.Почивах си.На третият ден прекарах малко повече време със семействато на което гостувах не много ама бая повече от предните два и се чувствах много спокоен.И ето дойде и последният ден в който от сутринта пих две бири после лъжи и въртележки взех си и амфетамини прибрах се вечерта мокър мръсен с ужасно настроение.На другият ден осъзнах че бог не ми каза къде ми е мястото той само ми показа къде как ще е.София ден 1.Раднево ден 2.В къщи ден 3.Където и да е надрусан ден 4.ХОДИ КЪДЕТО ИСКАШ ПРАВИ КАКВОТО ИСКАШ ВЕЧЕ ЗНАЕШ КАК Е АЗ СЪМ С ТЕБ И ТЕ ОБИЧАМ. И така бог не ми остави шанс и да го обвинявам ако се проваля.Имам избор. Днес е 20тият ден от взимането на амфетите чист съм благодарение на бог и 12ст. Които ми е дал та да стоя по близо до него.

Днес е 20тият ден от взимането на амфетите чист съм благодарение на бог и 12ст. Които ми е дал та да стоя по близо до него.

Прочетох историята ти на един дъх и много се зарадвах на тези 20 дена. Аз също днес си вървях по улиците, гледах плакатите за кметските избори с надпис "Вече имаш избор" и си мислех, че наистина вече имам избор благодарение на 12 ст. Стой близо до Него и наистина няма да сгрешиш!

Гледай към слънцето и остави сянката да пада зад теб.