Очистване

Здравейте!

На 31 г. съм и пия ежедневно. Концентрат или бира. Или и двете. Черният ми дроб ме боли вече, разби ми се кръвното (започнах да го вдигам), почнаха да ме болят бъбреците вие ми се свят и крайниците ми изтръпват понякога... Опитвам се да спра. Казвам си "от утре вече няма да пия" и в следващия момент несъзнателно бъркам за бира в хладилника.
Да не говорим, че само преди година бях по-скоро симпатично момче, което хващаше окото, а сега се ошишках и взех да заприличвам на чичка....
Все пак съм решен да го направя и ще се опитам с цената на всичко да спра.
Въпросът ми е колко време трае процесът на "очистването" и усещате ли положителна промяна у себе си в един момент, след като сте спрели?!

Благодаря!

Vanitas vanitatum et omnia vanitas

Здрасти Ambrpsius, аз се "очиствам" от 9м и 14дни

Всъщност вече се опивам да се поочистя най-вече духовно. Щото без това си знам, че пак ще се оцапам и физически. Иначе това което може би питаш е преминаването през абстиненцията. При всеки е различно. Може да са 2-3 дена, 7-8 дена или повече. На 31г сигурно за няколко дена най-тежкото ще мине. Но бъди готов, че ще е наистина гадно. После лека-полека ще ти просветне пред очите, така както даже не очакваш.

За това дето си заприличал на чичка, казал си го много точно. Алкохола скапва всичко в и по тялото. А оттам ще скапеш и духа. Здрав дух в здраво тяло. Алкохола не е на това мнение обаче.

Стискам палци да поемеш по пътя на истинския трезвен живот!

Здравей Ambrpsius ! Веднъж опитах да спра с твърдия алкохол и минах за около шест месеца на бира и вино....Резултата беше гаден...Разбира се че качих десетина кила и направих корем който нося и днес... Чух че на мъжете бирата се лепи с всичките си калории - докато при жените прочиства организма по някакъв начин...Разбира се в нормални граници....Дано успееш... Пиши ако оттова ти става по добре... За останалото трябват няколко дни...Въздържание и спокойствие...

Здравей брате амброзиусе.
Това, което разбрах на собствен гръб – пиенето е само симптом. Причината за пиенето е болестта – алкохолизъм. Ако искаме да живеем – трябва да се лекуваме.
Лечението, което ми помогна на мене – 33 годишен алкохолик съм и не употребявам вещества променящи съзнанието от 28 август 2006 – е Духовната програма на АА. Дванадесетте стъпки. На тебе може и друго да ти помогне, но ако си алкохолик от подобен на моят тип – много се съмнявам едно очистване да те оправи.
Коварна, объркваща и всемогъща. Това не са просто думи. Коварна – все едно я няма или изобщо не е така проблемна. Струва ни се дребна работа. Дори и да ни върти на шиш дълги години. Да сме се превърнали в чичковци или направо в старци. Объркваща е .- не можем да спрем да пием, въпреки искреното си и огромно желание. Всемогъща е – не може да се преборим с нея сами. Моята собствена сила не е достатъчна.
Болестта си е болест. Има я в тялото. Наричат я алергия. Като пием едно и не можем вече да се спрем. Подкарваме се, та ако ще и да държим контрола няколко дни, или дори и месеци. Или поне си въобразяваме, че го държим.
Обаче ако беше само тази телесна алергия. То нямаше да има никакви проблеми – не вкарваме етанол – няма я реакцията на неконтролируемо желание да пием.
Има и още един елемент на болестта – болен мозък. Нашата глава не може без пиене. Натискат ни тревоги, страхове, гняв и други разни простотийки, с които не можем да се справим на трезво. Невъзможно е. Просто няма начин. Искаме си веществото. Спокойствието. Смелостта. Това е зависимостта. Изключително силна и почти непреодолима с човешки сили. Мозъкът ни не е съвсем нормален. Затова и не мога с помощта на леко изфирясалия си мозък да се самооправя. Мисля, че го усещаш в момента в който бъркаш за бира, пък уж не щеш да бъркаш за бира. Несъзнателно. Мда. Точно така става. Съзнанието ни не участва в цялата работа. Нямаме ефективна умствена защита против първата чаша. А като напъхаме първата чаша и тогава се отваря кранът на тоталната жажда и пойде коня. И аз съм така и много добре те разбирам. Сутринта бях готов да се закълна, и се кълнях, че никога, ама никога, няма да се докосна до пиене, а след обяд вече надигах ледена халба. Мда. И оттам отново на пързалката.
Със собствени сили не ни е възможно да се оправим от това. Не съм срещал човек да се оправи, със синузита си например, като си седи у дома и се напъва волево. Тези, които ще кажат, че няма връзка между синузита и алкохолизма – много им здраве. Сигурно са здрави. Алкохолизмът е много по-мъчно лечим от синузита, защо обаче си мислим, че за едното трябва лечение, а за другото – една проста воля или няколко седмично или месечно очистване?
Обаче така се получава на практика, че коварната болест ни шепне в главата сладки приказки и много трудно виждаме сериозността на положението си и много рядко сме наистина готови да направим ВСИЧКО, за да се отървем. По-честото е, че не сме готови. Моя милост така стисках зъби една година и не пих, ама едва не се самоубих. Моите изпитания станаха доказателство, че не е проблемът в алкохола и простото въздържание не решава нищо. Всъщност не можем да се въздържаме, ако не действаме по Духовната програма. Или това въздържание си е жива мъка.
Ама какво да ти кажа – изход има. Щом при мене се появи, а после стана ясно, че такива като мене са над 2 000 000 милиона души в света – Анонимни алкохолици. Та поне не ни се налага да откриваме топлата вода, а просто да попитаме тези хора какво правят и как се очистват. Книга има една, която бива да се прочете като за начало. Анонимни алкохолици се нарича. Има я в сайта на АА. Излиза на първа позиция в Гугъла. Какво друго? Сбирки има. Бог има, на който се моля всеки ден. Ама ако си атеист или агностик – пак няма проблем. Не е нужно да си религиозен, за да потърсиш помощ.
И ти казвам, че много ми помогна с поста, който пусна в този форум.

Здравей!
Благодаря ти за отговора и на останалите, които ми сисаха в отговор благодаря... Ще кажа след време как се чувствам, надявам се да имам с какво да се похваля...
Що се отнася до духовната програма на Анонимни алкохолици, за която ми говориш, можеш ли да ми кажеш нещо повече?! - Къде мога да хвърля един поглед на тези 12 стъпки, в интеренет по възможност??! Надявам се, че това не представлява някаква протестантска методика... В Бога вярвам твърдо и в известна степен захващам тази битка, защото се надявам на Него да ме подкрепи, защото зная, че сам няма да успея... Практикуващ православен християнин съм, но ме е срам да изповядам греха си следователно не мога да приема Св. Причастие защото съвестта ми го не позволява и кръгът е омагьосен... Но се надявам наистина да се справя... Тука пиша по-скоро, за да получа някои "практически" насоки и подкрепа от себеподобни ми с опит в тази борба...

Пак благодаря и ще пиша пак...

Поздрав,

Амброзиус

Vanitas vanitatum et omnia vanitas

Здравей Ambrosius!
За АА можеш да разбереш повече оттам: [линк]
Щом си силно вярващ, това може само да ти помогне да заработиш по Програмата и няма в нея никаква заплаха (протестантска или каквато и да е) за твоята вяра. Висшата Сила, за която се говори в нея, е за теб твоят Бог, щом така го разбираш.

Но вжаното наистина да знаеш, че “очистването”, освобождаването на организма от алкохола, колкото и да продължава при теб, е само начало, изходна точка и необходимо условие за по-нататъшната трезвост. Останалото е вече работа за цял живот... Тежка работа. Но колко много радост може да носи!
Успех!

Здравей!
Ето връзка към сайта, където можеш да прочетеш повече:
[линк]
Веднага отговарям на въпроса ти: АА не е секта. Няма нито такива похвати, нито такава насоченост. Това е място, където можеш да получиш помощ в спирането на пиенето. Няма задължителни ритуали, няма списъци, няма такси, има само няколко прости правила. Единствено условие за участие е желанието да спреш да пиеш и да уважаваш другите. Ако искаш да присъстваш на сбирка, желателно е да не си пил. Тези, които на сбирка са под влиянието на вещества, променящи съзнанието нямат право да се изкажат, но могат да присъстват и да слушат, ако не нарушават реда.
Успех!

добро утро. искам да пожелая лек и успешен ден на всички тук и специално на хората, които вчера бяха с мен онлайн, когато се чуввствах ужасно.отчаяно се нугдаех да пийна нещо.да спра гадното треперене и потене, повръщах постоянно.не мигнах през нощта.
е, сега ми се приспива, потя се още,но по-леко.изобщо чувствам се много по-добре.
този постинг е конкретно за сравнението, което дава Алкажа /който всщност снощи говори с мен когато ми беше най-зле, дори ме разсмя и забрах за 1-2 часа за абси-то/.
относно алкохолизма, че както и синузита е просто болест. и само с волево напъване вкъщи не става.
е първите дни мисля за по удачно да стискам зъби тук, у нас.заключих си всички обужки за всеки случай и дадох ключа у приятел. боса по лондон едва ли ще се шетам, макар че Алкажа мисли друго ;)
за себе си мога твърдо да кажа,че се убедих за пореден път,че само с воля не става. не мога бе,хора. не става. четох някъде за синдрома за чуждата ръка. познат ми е до болка.
някъде ис английските аа сайтс четох за това, че не е обяснено все още как точно АА и 12 стъпки помагат/не и научно/, но е доказано че приблизително 75% от хората потърсили аа отказват успешно алкохола и коренно променят целия си бит и начин на живот. това ме накара да повярвам,че няма друг лек за лечение на заболяването. с напъване не става, може би шанса е 1% да се оправя. а 75% при АА се справят, както и да го смятах и премислях и идиот знае, че 75 е повече от 1.при мен и този 1% е съмнителен.
ако се проваля поне ще съм пробвала всичко и ще съм сигурна, че оправяне няма. проста ще си пукна пияна и това е. е сега все още не ми се мре и не съм изгубила последни сили да се боря. но както и със диабета или синузите само воля не стига. карам трезва със седмици, ама болестта си е в мен. снощи бях много зле и се обадих да отложа срещата. днес трябва да си взема един багаж и след това ще ида ако има в района.не ми се ходи сама. а утре пък има отворена среща и приятел може да ме придружи. той прави вси4ко да ми помогне и не е зле да присъства с мен.поне да знае как стоят нещата, че разни сайтове ама пак му е трудно да разбере. умори се да изпробва трикове да ме държи трезва. не става. знам си. докато не излекувам болеста няма да се оправя. все едно на някой с тежка настинка да му казваш "ама спри да кашляш и щте ти мине" или да му купиш скъпи носни кърпички вместо капки за нос. та така. цяла нощ чета и мъдрувам. няма да обещавам нищо днес, на никой. дори на себе си. само,че сега и днес, или просто в момента няма да пия.
и наистина мисля че АА е последната надежда, и шанс все още има.
и благодаря,че ви има