За конкурсите

Защо не стимулирате днешната младеж да се изявява в средите на фантастиката? Защо няма конкурси с възрастово ограничение?

Да кажем така - организаторите на конкурси искат да стимулират не само днешната, ами и вчерашната младеж. :)

[линк]

Добре, де! Хубаво! Стимулират се хората, но прекалено малко от тези, да речем, които са на 23-24 пишат. Нали трябва да се откриват талантливите из между останалите. А и каква е гаранцията, че едно кадърно момче или момиче, което го бива в писането на каквотои да е, може да спечели дадена награда. Не трябва ли точно за това да се прави разделение на възрастовите групи

Това, което предлагаш е нещо като Олимпийските игри за хомосексуалисти.
Всъщност пишат адски много хора - направо ще се шашнеш колко народ бълва фантастика и фентъзи по блогове и лични сайтове. Друг е въпроса колко от тях биха участвали в конкурс, а съвсем различен - колко всъщност ги бива. Ако са на 23-24 и имат талант - ще вземат награда, конкурсите/критериите са доста и различни (всъщност ми се струва, че конкурсите са прекалено много като за нашата страна, а критериите за оценяване - недостатъчно високи, и то пак поради сходна с твоята идея за протекционизам, ама не на възрастов принцип, а на национален). Винаги ме е дразнила "защитената квота" за някаква обособена група - наврвемето имаше 3 кандидатстудентски групи: мъже, жени и наборници (в ТУ-София наборниците по правило имаха с поне единица по-висок бал от другите 2 групи, сам се сещай и каква беше равносметката сред завършилите). Не става привилегии, преференции и защитеми територии, става с яко бачкане и повечко постоянство.
Никакви преференции, когато става дума за интелектуални съревнования!

TANSTAAFL

Мда...
Дайте да стимулираме българския читател на фантастика, като за начало. Че е на изчезване, за разлика от графоманите. В БГ има много конкурси, но резултатът от тях рядко може да се похвали с количество+качество едновремено. Така че - младите да пишат, ако имат талант, без проблеми могат да спечелят който си искат конкурс, в момента това не е трудно

Да не се взема на сериозно...

"Българският читател на фантастика", адаш, съставлява по-малко от 1% от общия брой на читателите на каквото и да у нас. В това число - не само на какви да е книги, а и на вестници и списания.
А четящите у нас са около 10% от населението.
При това, адаш, все още става дума за "българския читател на фантастика" - не за "българския читател на българска фантастика".
А от този "български читател на българска фантастика" не зависи нищо.
Ама абсолютно нищо! Просто защото него фактически го няма.
Пробвай с "революция отвън" - ето например: миналата седмица издадоха мои творби във Франция и в Казахстан.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Татко или Наследници? Или и двата? :)

А честито!

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

"Татко" и "Еволюцията".
С "Наследници" съм се прицелил в едно канадско издателство, пък да видим какво ще стане.
Но не там е проблемът - кой къде какво издал. Въпросът е, че българският читател вярва на чужденци!
И как няма? След 45 години социализъм, през които нито един български фантаст е нямало да издаде нито една книга, ако първо не докаже колко добре е подкован идейно. Виж един "Полетът към пурпурния дракон", например. Всичките герои са от социалистически страни, социализмът доминира, една от главните героини е от Куба, но.... бамааму, в Куба няма ли други фамилии, освен "Кастро"?
За Хаим Оливер вече говорихме. Талантлив писател, но...
Какво да кажа за Йордан Радичков? Той е един от любимите писатели... но пробвал ли се е някой да чете сибирските му пътеписи? А да помисли над тях? Да, бе - мнооооо добре си живеят тия в Сибир, хубав край, хубави хора.... само дето няма нито ред за това какво търсят тия руснаци в Сибир и/или кой и защо ги е пратил там? (а надали има някой, който да не знае!)
За западните писатели, които издаваха у нас, нямаше такова изискване за партийна вярност.
Вярно, тази примка се поохлаби през последните години на "народната" власт, но беше късно - българският читател вече си бе направил извода, че ако му се чете нещо добро, ще си вземе нещо на Бредбъри, нещо на Шекли, и изобщо - нещо "от западен автор". Виж, ако му се четяха партийни директиви - защо да се бърка за Атанас Георгиев, след като решенията от поредния конгрес на БКП са на първа страница на "Работническо дело", а брошурите с тях се раздаваха абсолютно безплатно?
Такаааа, положението днес е още по-лошо, въпреки липсата на партийна цедка. От една страна - читателите от "едно време" така са си свикнали: "което е от запад, по принцип е добро. Което е от наши - по принцип не е!" само че дори тази читателска маса остарява и измира, а младата е много, много по-малобройна. Четат основно интелигентните хора, но много често между тях битува мнението, че фантастиката е "неинтелигентно" четиво. И даже, че изобщо не е литература.
И тъй като никой не е станал пророк в собственото си село, мисля че най-добрия начин българската фантастика да стигне да стигне до българския читател е.... през чужбина.


Si deus pro nobis, quis contra nos?

Но нали си говорим за български читатели? Ще издадеш нещо във Франция,, Канада, Казахстан, после някъде другаде. И това ще накара Гошо Гошев от Силистра да си купи книга на Ивайло Иванов? Съмнявам се. Въпреки евентуалната реклама "издаван еди-къде-си и прочие" на задната корица.

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Ако говорим за Гошо Гошев - фаянсаджията, паркетаджитята или пък тираджията, такъв тип при никакви условия не би станал читател на каквото и да е. Такъв надали би чел и текстовете на Ивана (Десислава, Камелия Мара-отварачката - а, бе... избери си някоя, не че има значение!), колкото и да й се кефи. Да се пробваш да го зарибяваш като читател е загуба на време.
Старшина Гошев пък едва ли чете нещо друго, освен етикета на бирата.
Виж ако става дума за учителя Г. Гошев, за д-р Гошев, адв. Гошев, инж. Гошев, арх. Гошев, ст. н. с. Г. Гошев, асистент Гошев, проф. Гошев или дори просто Гошо - библиотекаря, там работата е друга. Те най-вероятно ще си я купят. Защото повечето от тях са читатели по принцип. На каквото и да е.
Студентът Гошо от Силистра пък има най-голям шанс да я купи. Защото когато си купува книга от американски автор, той си представя Америка. Символът на успеха. А с такава отметка на задната корица, за каквато говориш - той няма да си представи Америка. Ще си представи глобуса. А българското име на корицата за него ще означава "успех на българин". Тъкмо това, което самият той желае за себе си, за което следва и за което мечтае. Нали?
Мисля, че това е верния път.
А и ние българите рядко оставаме по чужбините. Ходим ли там - ходим на гурбет. Но целта ни е винаги една и съща - някой ден да се върнем. Е, според мен това е напълно приложимо и за фантастите. Както и за всички други писатели.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Че ние забравихме основната тема, бре!
Да аз съм напълно "ЗА" да има конкурси за деца до 14 и младежи до 18 години!
Децата и младежите наистина трябва да се стимулират.
Но кой да направи такива конкурси? Трябва някое детско периодично издание, фондация или знам ли какво?

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Абсолютно вярно!!!

По-добре усмихнат шут, отколкото намръщен интелектуалец.

Браво драко умрял успя да предизвикаш тоз и оня.
От мен един съвет - напиши нещо пък аз обещава ще чета

В отговор на:

---

Виж ако става дума за учителя Г. Гошев, за д-р Гошев, адв. Гошев, инж. Гошев, арх. Гошев, ст. н. с. Г. Гошев, асистент Гошев, проф. Гошев или дори просто Гошо - библиотекаря, там работата е друга. Те най-вероятно ще си я купят. Защото повечето от тях са читатели по принцип. На каквото и да е.

---

Много абсурдно. Откога съдим за хората по дву-три-буквието пред името? И откога те са лакмуса за кое е качествено и кое - не. Адвокати-пияници, учители - мухльовци, ограничени асистенти и некъдърни инженери можеш да видиш около всяка чалга-певачка. Както и барман с Азимов в ръка. Обратното също важи.

Ти си знаеш каква ти е таргет-групата, де. Ама да ми разправяш, че ще издаваш на запад, щото тук всичко е блато и те кефи асистент Гошев, но не и фаянсаджията Гошев - това е абсурд. И ти имаш право да твърдиш, че е точно така, разбира се. Щом не те четат достатъчно, явно не са дорасли ЕнтЕлЕктуално читателите

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Ама аз не съдя за хората според тези букви пред името! Съдя за читателите. Защото всеки, който ги има или драпа, за да ги придобие - по презумпция е читател. Той има изградена култура за четене. На каквото и да е: на учебници (за да ги има тези буквички пред името), на специализирана литература (за да се развива), на вестници (за да се осведомява какво става тук и там). Защото такива хора най-често имат много, много по широк кръгозор от един фаянсаджия. Резултатът от него обикновено е интелектуален глад, който може да бъде утолен само с някакъв вид изкуство. Каквото например е художествената литература.
(Че аз за какво толкова време троша нерви да разправям, че фантастиката е тъкмо това - художествена литература, м?)
Иначе си прав - има авокати-пияници, учители-мухльовци, ограничени асистенти и т. н. Само че това са изключения. Както е изключение и барманът, който чете Азимов. Не, че имам нещо против, или подценявам последния - аз самият лично познавам такива хора. Това обаче не ги прави по-малко изключения от правилото.
В общи линии таргет-групата ми включва хората с изградена култура за четене и с богата, но управляема емоционалност. Ти също си в нея. За личните отношения надали - но (ха, сега си сложи ръката на сърцето!) поне като към читател, засега пред теб си върша работата добре! Нали?

А калкото това кое достатъчно... какво значи "достатъчно"?

Si deus pro nobis, quis contra nos?

С ръка на сърцето ти казвам, че съм чел не повече от 2 и 1/2 твои разкази или някъде там. Впечатлението ми е, че пишеш добре, само дето нямаш какво толкова да ми кажеш. С впечатлението, което имам за теб като личност, съмнявам се да прочета нещо повече. Ама знае ли човек.
Надявам се това не те обижда, аз съм казвал къде по-лоши неща за теб. И защото стана много офф - спираме с твоето творчество. Поздрави за публикациите в чужбина. Не им пиши в канадските форуми и току-виж те харесали

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Едно не разбирам, "адаш" - как така човек не може да ти види ника по разни теми с месеци, а виж, заговори ли се за конкурси и българска фантастика (с намек - на кой му е най най...) твоето име (и на Алвин разбира се, той е човек последователен в това да те дразни) се пръква за един следобед... 5 пъти! Не че ги четох, аз съм зает човек. Пък и ти знам международните заслуги наизуЗ, няма смисъл да си ги припомням
И друго - защо не вземеш да обясняваш на някой от Франция какво е положението на читателите на фантастика у нас? Линкове за казахстански форуми ли ти липсват?
И между другото - анализът ти на българския читател на фантастика е плосък и повърхностен.

Да не се взема на сериозно...

Виж, адашче - по тази тема ти пръв започна с плоските и повърхностни анализи!
Конкурсите, та конкурсите... блах! Че на тия конкурси ти почти винаги си пред мен, бе, човек. Ето, на: побеждаваш мен и още сума народ - радвай се!
Знам, че не четеш постингите ми! Щото като гледам твоите, май не четеш и тях. А какво остава за другите!
Между другото, не е твоя работа дали Алвин ме дразни или не. И в единия, и в другия случай той си е бамбашка отвсякъде! А ти си оставаш един нацупен тип, дето си въобразява, че стъпва на две педи над земята. Ама я да те видим - можеш ли да стъпиш на място, дето преди това не е стъпвал Атанас Славов? Да не говорим, че и на повечето от тях няма да стъпиш никога!

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Това с Атанас П. Славов беше добро, признавам. Жалко, че са малцина хората, които могат да оценят такъв виц и трябва да си се хиля сам.
Не са моя работа отношенията ви с Алвин, вярно е. Но при положение че ги правите публично достояние, не можеш да ме обвиняваш, че съм си взел пуканки и викам - Ал-вин, Ал-вин! То си е фън отвсякъде.
Нацупен тип съм, вярно. Малко са хората които заслужават да им се усмихна. Но пък като се усмихна, цена нямам.

Сега за конкурсите, малко по сериозно и без анализи на пазара.
Конкурсите са си конкурси. Те не бива да се разглеждат като някаква представителна извадка в какъвто и да е контекст. Това че си участвал заедно с още 50 човека в рамките на даден конкурс и си спечелил някакво място означава само едно - че според журито си по добър от останалите 45-50 човека. Нищо повече!
Не означава че си по добър от някого, не означава че си най добрия НФ писател в момента, не означава нищо! Ако спечелиш няколко конкурса с различно жури/организатори, означава просто че няколко журита/организатори те смятат за по добър от останалите. Нищо повече. Тук не се говори за фендъм, за мерене на пишки, за по-по-най, за нищо такова! Просто си спечелил един конкурс и това е. Не означава нищо повече от това че си го спечелил.
При това положение, пита се, защо са тези конкурси. Отговорът е много прост и елементарен, не знам защо ти е толкова непонятен. За самочувствие. Спечелих конкурс! Ебаси кефа. Пет човека смятат че съм по добър от други 50. Прекрасно. Значи ставам за нещо. Не би било нагло да предложа произведенията си на някой издател, българсти или чуждестранен. Какво повече?
Признанието на феновете, български и чужди идва след това. Много след това. Ако въобще искаш да стигнеш дотам, защото аз например - не искам, поне засега. Смятам че имам тепърва да израствам и да се усъвършенствам, докато дойде този момент. Но самочувствието на един автор е изключително важно за него самия и затова конкурсите играят мажна, да не кажа - ключова роля в развитието на българската фантастика. Затова и съм против разделянето на младите автори на възрастови категории. Просто защото самочувствието на млад автор ще е по голямо ако победи в конкурс без ограничения, а това, както казах в предния си пост - изобщо не е трудно.
Сега разбираш ли защо плямпам - конкурсите та конкурсите? Радвам се, че побеждавам и всеки който печели е редно да се радва. Радвам се и когато някой по добър от мен победи, например - Йоан Владимир. Случвало се е...

Ако искаш да си говорим за реализация и фоновско признание, отвори друга тема. Тази се казва "За конкурсите", ако не си забелязал, а не - "кой най го вдига навън". Лошо няма, радвам се за всяка една БГ изява на международна сцена. Дори да е футбол...

Да не се взема на сериозно...

Феновско какво????.... С това вече ти ме разсмя!
Ама ти май от мноооооого време си спрял да чечеш постинги!

А колкото до смеха ти за "това с Атанас П. Славов" - не бой се, не си сам! Знаеш ли що народ се смее само като му чуе името?