есенна

Есенна си –
помъдряла и добра
и все по-тъжна..
Всъщност –
все по-мълчалива
и носиш много самота,
и все по-дълги нощи,
пълни с необичане.
И все по-страшна си,
(а толкова те искам)
дълбаеш раните си в мен
и търсиш дом –
не съм земя за теб,
не мога да съм истина,
а ти си въздух
в мъртвите ми дробове..
А ти си път,
когато нямам
никакви посоки
и вяра си,
когато ме настига мрак,
и си единствен смисъл
на животите,
които аз
така и не живях...
И все по-свята си
и все по-трудно е
да те забравям,
когато нямам нищо –
само ти
събираш късовете
от душата ми
и се завръщаш –
есенна и мъдра
и болиш...

---------------------
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

няма да бързам
стъпките и иначе бавно без да започват - утихват
ще се престоря, че пея
когато стъпя на посления прозоречен перваз
Как езикът на жеста
или на погледа
тук...
може оа изрази страстта,
а другаде нуждата?

Хубаво е да се пее, докато се работи
и не е удобно за жестове, когато
нуждата другаде остава
в первазите на скъпи прозорци-
дограма

Ела при мен....


Кажи ми....

Къде не беше....къде остана....къде се застоя...

Кога дойде? Кога си тръгна?
Защо се забави? Защо побърза?


Ела при мен.....


Поговори ми.....

За всичките места....за хората....за градовете...

Кого видя? Кого пропусна?
Защо си тук? Защо не си?



Ела при мен....
Нима можеш друго яче?
Не можеш....
Не мога...

Ще те търся и намирам вечно...Всеки ден, на всяка улица, на всеки светофар, във всяка стая...Ще те намирам...Дори да си далеч....

Защото мога
Защото можеш



М
и
н
а
в
а
щ

••

watch if you're smart!•••

... както винаги - на ниво ...

на ниво?
на много високо ниво.

------------------------
Слушай беззвучието...

ти си знаеш : )

здравей.

здравей здравей и ти:))
радвам се, че си наминала из тези пущинаци

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

малко останаха..
реките, от които искам да пия вода.
чисти : )

Влизам тук с надеждата да те прочета..
Инстинктивно очите ми започват да търсят ника ти.

Пиши..
Така съм зажадняла за хубава поезия
от оная нагарчащата

както само ти можеш!

Не питай
защо те обичам...
И аз не зная защо...
Само благодаря
за лятото,
което ни се случи
посред зимата...

Е. Мури

хубаво е... и страхотно обичам зимата:)
разкажи още нещо от Е. Мури, моля те

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

ne e zle

Стихотворението е прекрасно.Поздравления!Чета си го много често.Написано е с вкус и изказът е много дълбок.
Браво!!!!!!!