Ужасната...самота

Чувствам се много,много самотна.Причината ли...бягам от хората,защото ме е страх.От малка странях от децата и се затварях в моя собствен свят и не допусках никой до себе си.Те ме търсеха,аз се криех...До като не дойде човек в живота ми,на който незнам как ,дадох цялото си сърце.Влюбена до полуда,аз бях щастлива,защото съм го намерила-човек,който ме обича,мога да разчитам на него за всичко,подкрепя ме и всичко за което съм мечтала.Незнам защо,но не успях да го оценя на време.Безмилостната ревност ме разкъсваше той да бъде само за мен.Започнах работа и се почувствах за първи път търсена,желана,имаше хора,на които правех впечатление.А преди не исках да се виждам с никого,защото се срамувах...от външноста ми ,от поведението ми,затова се затварях само с приятеля ми и живеехме двамата заедно в моя свят.Дойде момент когато друг човек ми завъртя главата и аз му се отдадох,само заради глупавата мисъл,че някой друг се интересува от мен.Нараних го ...жестоко,както мъжката му гордост,така и сърцето му.Опита се да ми прости...2 месеца,но не се получи.Аз го изгубих,а той си намери друга и спря да ме обича...Да,извеъднъж той се изпари от живота ми и аз отново останах сама в моя си свят,самосъжелявайки каква глупачка съм и защо не се промених докато бяхме заедно ,за да може аз да съм щастлива ,че съм с него,но и той да е щастлив ,че е с мен ...Много боли...От седмица той е вече далеч от мен,с другата,а аз всяка нощ плача за него и се моля да размисли и отново да се върне при мен и с нови сили аз да поема по пътя на промяната,с мисълта,че това е начина да бъдем заедно.В момента се чувствам отчаяна,много много сгрешила.Имам чувството,че никога няма да си намеря истински приятели.Ей така,да знам че има на кого да се обадя за кафе,или за споделяне на някой проблем.Че някога отново мога да допусна някой толкова близо до мен,да се влюбя толкова безумно в него,а и той да отговаря на всичките мои топли чувства...Проблемът е че след раздялата се виждаме,рядко,но предимно за уреждане на сметки,а единия път беше за да правим...любов.Защото за мен винаги това с него независимо ,че има друга ще си остане правене на любов,защото единствен той може да ме накара да се чувствам обичана и желана.Вероятно за него това ще е просто секс,без никаква емоция....Знам,че никога няма да спра да го обичам,но...как да продължа да живея нормално?Искам нормален живот,с хора до мен,но незнам как да преодолея всичко това....Чувствам се безсилна да загърбя цялата ми любов и мисли за него и да продължа да гледам напред....Има ли начин да си помогна,колкото и трудно да ми бъде или както се казва,да чакам да мине време,защото времето лекува...но е болезнено

на колко си години?

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Може и да ми се смеете...На 18 съм ,но нямането на приятели ме измъчва от много години.И този човек едва ли не на сила ме изведе и от там целият ми живот се беше променил.А сега се върна в предишното си окаяно състояние,от училище вкъщи,от вкъщи на училище,сълзи по цяла нощ,самосъжаления...Уж сега някакви амбиции се прокрадват да кандидатствам ,все пак избор на професия...Но като си помисля,че дори и да ме приемат нямам с кого да си споделя щастието...се отказвам.Объркана съм,понякога и аз не знам какво искам...Може би знам-той да е до мен,да ми дава амбицията да уча,да ме подкрепя и после заедно да се радваме на успехите.Дори и да не е той,поне приятели...

... напиши си домашните за утре, после се разходи, изяж един сладолед и си пусни хубава музика...в бъдеще не влизай много в този клуб... тук повечето от нас са с диагноза ......"житейски опит", а ти още нямаш право на тази привилегия

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Разбирам те напълно,ама ми е гадно да вървя сама и да си да си купувам сладолед.Даже 18-те години ги правя на 20.10. и за учудване,баща ми ми вика днес-"Е,ти с кой ще го празнуваш като нямаш приятели?Сама ли ще стоиш?"И аз естествено се затворих в стаята ми и се разплаках....Все едно съм неспособна да имам приятели или изобщо някой да ме уважава като такъв

...все има в рода една БРАТЧЕТКА, дет' още кат малки сте си играели, или комшийчето от входа...или някое "добро дете" от класа, с което ще празнуваш пълнолетието
... разбирам те чудесно...но пак ще ти кажа...проблемът ти не е (още) проблем

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Проблемът да си сам си е проблем на всяка възраст,но наистина ти е рано за отчаяние.Освн това човек не може да има много приятели - истински.Позанти -да,но приятелите ако са истински са малко.
"Който има много приятели няма нито един"- китайска поговорка
А в случая с твоя човек наистина си попрецакала нещата,много сме тези дето сме я правили тая грешка.Не се отчайвай,животът е пред теб,тепърва ще грешиш и ще се учиш от грешките си и пак ще грешиш.Остави нещата времето да ги подреди.

Не гонете така горкото момиче...Проблема със самотата е много интересен(от моя гледна точка )Тъй като и аз съм един самотник по душа, тъй като по принцип ми е по-добре да съм сама.Това е мой съзнателен и осъзнат избор.Имам много "приятели", които търсят близостта ми, на които знам че в нужда мога да се обадя, но предпочитам да съм сама.Хората ме уморяват, изнервят и понякога се чувствам отегчена от елементарното им пошло поведение.За моите 21 години, повечето хора с които се познавам ми споделят, че съм пораснала повече от връсниците ми.Може би за това предпочитам компанията на по-възрастните.От около 16 годишна възраст се справям сама с живота си, издържам се и смея да твърдя, че това ме тласна да израстна по-бързо.Не се чувствам аутсайдер, а просто по-различна.Красива съм, желана съм , но не желая да говоря за това, предпочитам да работя вместо да купонясвам.Да работохоличка съм.Много от "приятелките ми" купонясват по цяла вечер на дръгия ден се чудят в кое кафе да се заврът , но аз и не издържам повече от 2-3 часа вечер, защото на другия ден искам да съм свежа за работа.Единак съм си.Живея си с приятеля ми, той е по-общителна личност и въпреки , че е по-голям от мен , сякаш не е израстнал в житейския смисъл да думата.....Та по този повод да не тормозите момичето с това , че няма житейски опит.Житейския опит се трупа при ситуации , в които си в процес на промяна, в които излизаш от ежедневното и ти се налага да преживееш нещо ново, от което извличаш нова, ненаучена досега информация......Едно момиче на 18 може да има повече житейски опит от една бабичка на село на 80 . на която освен да се грижи за децата, нивата и семейството друго не и се е налагало да прави.В днешния енергичен и устремен с пълни сили напред свят, това да си единак не означава непременно , че си несоциален и ненормален.В днешно време ,когато границата между нормално и ненормално се е размила дотолкова, доколкото е спорно да се говори за някакви константи, това да си различен от другия незначи непременно, че си по-лош.Стига да се чувстваш добре в своята собствена роля, да не вредиш на околните, смятам че всяко едно социално поведение с тези условности може да се счете за нормално.
Та с цялото това нещо, което изписах интересно е да си зададеш въпросите
Какво искаш ти???Подай ги в няколко под точки, кажи ми точно какво искаш с думи прости.....после ще говорим, защо това , което искаш не е реалност.???Сигласна ли си на тази игра?

За да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!!![

Снощи реагирах остро и верояно не съвсем адекватно, имайки предвид проблематиката на 18-годишното момиче, за която има клубове като "Приятели", 20-30, или даже "Психология" Тук традиция БЕШЕ /сега незнам вече/ да се въртят нещата около "клиничната пато-психология", т.е. невротично-псисихично-психиатрични теми на потърпевши, изстрадали или "накиснати" професионално в тази проблематика. Аз лично съм от последните и работейки с деца/младежи съм склонна видя ли здраво такова, сбъркало вратата, да го отпращам в сладкарницата...
... но след като и тук му е добре, а и вие "новите" сте съвсем млади, то поработете с него....ама май нещо се уплаши, а? не му се играе на психо-игрички... или преди обед е на училище...

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Да,вярно си е,на училище бях.Между другото там се поразсейвам тъй като има едно две момичета ,които ми обръщат внимание но само ав рамките на училище.Ще се опитам да напиша,това което искам с няколко точки(надявам се да не звучат смешно):
1.Да не се чувствам комплексирана(че съм грозна и т.н.)
2.Да намеря хора просто ей така за излизане
3.Да спра да се осланям на този бивш постоянно,за да се чувствам по-добре,въпреки че знам каквото и да правя с него,ние не сме заедно
4.Да намеря пак онази амбиция да уча ...фармация,в смисъл с това искам да кандидатсвам,ходя на уроци,но нямам никаква воля да седна да уча,въпреки че знам че най голямото удовлетворение е да се потрудя сега,за да успея после
Незнам може би звучат адски глупаво,но това са нещата които искам да се променят в моя живот и да започна да се чувствам пълноценен човек,отворен към света около него,а не затворен в собствената си черупка

Това, че си ги признаваш нещата е първото и най важно нещо според мен...пътят към познанието идва първо с опознаването , след това с научаването и най-накрая идва вече знанието.....такааа сега да поразсъждаваме върхо 4-те точки :)
1.Да не се чувствам комплексирана(че съм грозна и т.н.)
2.Да намеря хора просто ей така за излизане
3.Да спра да се осланям на този бивш постоянно,за да се чувствам по-добре,въпреки че знам каквото и да правя с него,ние не сме заедно
4.Да намеря пак онази амбиция да уча ...фармация,в смисъл с това искам да кандидатсвам,ходя на уроци,но нямам никаква воля да седна да уча,въпреки че знам че най голямото удовлетворение е да се потрудя сега,за да успея после


Айде сега ми напиши, причините точна така в подточки, поради които, според теб тези неща не са реалност, или може би не могат да станат??
Бъди все така искренна , определяй ги поотделно и конкретно!

За да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!!![

Честно казано за причините ще ми е малко трудно.За точка 1....незнам,не се харесвам,може би просто се сравнявам с другите и все си внушавам ,че съм грозна
2.Просто ме е страх да се обадя на някого,все си казвам ми то никой като не ме търси,защо и аз да потърся някой като явно никой не иска да общува с мен
3. Това е може би защото лесно се привързвам към някого.Две години съм била с него и след като ме заряза беше адски трудно да го приема,мисля че до някъде съм успяла,но пак като ми се обади всичко ми се обръща...
4.Незнам,винаги си намирам извинения..Никога не съм била организирана,първо да си науча и после да мисля за всичко останало.Като се прибера си пускам музика и се мотая.Както сега например.Имам много да уча ама ми се спи,студено ми е такова и незнам от къде да го подхвана
Това е най накратко .Проблемите идват от самата мен,но е трудно човек да се промени изведнъж,или поне да улучи правилния начин...

Кое в теб е по-различно от другите и не ти харесва?
Започнеш ли да си задаваш поетапно и поотделно въпросите...намирането на отговорите става полесно.......реши ми ти едно уравнение (бе с математиката не съм зле ама си спомням , че имаше едно с по няколко отговора и които се разбиват на няколко подуравнения, за да се реши цялостната задача)та да приемем твоята ситуация така.....реши проблемите един по един, намери им съответните отговори и накрая цялостното решение на задачата само ще си дойде на мястото

За да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!!![

Аз бих те посъветвала да не търсиш повече бившия си приятел и да не приемаш обажданията му. Докато не си го преживяла, това ще доведе само до страданието ти. Може би някой ден ще се срещнете и ще разбереш, че вече не изпитваш нищо към него, но докато мисълта за него те смачква, просто я остави на заден план. Колкото по-малко време му отделяш, толкова повече спокойствие ще имаш

Просто не се оставяй да те съсипе отсъствието на един-единствен човек, защото ти си самостоятелна личност и без него.

И аз чакам ангелите

Разбирам те напълно.Немога да разбера как нямаш чувства към един човек,или поне не същите които си имал до преди(целия период беше 2 години),кара те да се чувстваш отвратително и изведнъж всичко се променя.Ти оставаш за него просто приятел,за който си загрижен,купуваш му подаръци,казваш му че ти липсва,обаче вече не го обичаш по същия начин...Как стават тия работи?

...стават тия работи
"Обичането" и обичането/любенето са при хората различни второто се подчинява на нагона и се подсилва с ендофини, хормони и всякакви "фини химийки", от тайните лаборатории на природата;
излезе ли се от капана на природния закон на размножението, (който Човекът така и така отдавна е надхитрил), остава приятелското "обичане", което е без (с утихнало/замряло, изразходено) сексуално привличане ...

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Значи...вариантите за това са 2-да загърбя моите чувства и да се отдам на удоволствието и да си бъдем приятели или да забравя изцяло за него и да не се тормозя повече...Определено второто ще ми е много трудно.

Обичането, био-любовното само отслабва, когато едната от страните е изгубила интерес, така, че няма да ти е трудно да се кротнеш; иска само време т.е. търпение...наблюдавай сама как отшумява.

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)

Лошото е , че прескачате решения,защото ти се струват трудни.Защо не пожела да ми отговориш точно на въпроса какво не харесваш в теб???Всъщност на много хора им е трудно да отговорят исркренно на този въпос.....

и още нещо, не смятам, че чрез "ама що не се съвземеш" ще и се помогне, по-добре да се намери първ2о отговора на въпроса.....защо Наистина не се съвзема и се чувства по този начин....Съвети от този тип ни най малко ще и помогнат, ами напротив ще и дадът основа да се заинати още повече.....а забоксува ли на едно място с мрънкане от сорта амаа многоо го обичам, ама не мога да спра да мисля за него........Доникъде няма да и помогнем....Трябва сама първо да се опита да си помогне, а ние просто да я подтикнем...
Това си е мое мнение...,.

За да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!!![

Здравей! Колко години е един човешки живот, две ли? Мисля, че да позволиш тези две, колкото и хубави да ти се струват сега, години да определят живота ти занапред е проява на късогледство. Човек страда за толкова много неща в живота си, страданието може да го унищожи или да го направи по-силен. Ти кое от двете си избираш? Колкото до красотата: има толкова различни вкусове и предпочитания, разгледай идеалите за жена на различните нации и народи, ще видиш, че няма никакъв установен еталон за това, кои физически качества определят една жена като красива.

"Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и свят е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш! "

Не е важно колоко пъти падаме, а колоко по-силни ставаме, когато се изправим!