греха ще ви намери...

в Месия ли ме обвиняваш ...




оки, ще опитам нещо друго ....

Веднъж минавал един беденстарец. Аврам го поканил да влезе в дома му. Нагостил го, измил раните му, дал му шатрата си за подслон. Но старецът отказал да признае Божията Слава. Настоявал да почита своя идол.

Това е като в нашия клуб. Санчо е Авраам, аз съм старец, а "непознат" е идол.

само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон

Разбра ме прекрасно за какво точно говоря.



абсолютно...

виж за "чакането" на християнина ми се говори.
в "чакането" има едим много специален момент и той се нарича "отложена присъда"...
"чакнето от Господа" е основен проблем на християнина и дори заема по редна позиция от "съмнeнието в Бога".
само Бог и няколко психично болни не изпитват проблеми с "чкането" и "съмнението".
книгата Йов е много показателна за "чакането","отложената присъда" и "съмнението".

ни най-малко се съмнявам,че си ме разбрала "точно"...

мисля да напиша,ако е рекъл Бог,няколко реда по тези въпроси.това са голяма част,да не кажа цялата,от моите християнски преживявания.днес,утре и до края на дните ми...
да прескочиш подобни теми в реалния християнски живот,едва ли ще има и правилни библейски убеждения.

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

Това е като в нашия клуб. Санчо е Авраам, аз съм старец, а "непознат" е идол.

А аз съм Този и ви прощавам!!!

Това е като в нашия клуб. Санчо е Авраам, аз съм старец...

казваш го защото Авраам е бил циганил или защото някои са ти говорили за мене?

ти,брате си Авраама,а аз съм стареца...
на тебе ти по приляга,че си еврейн и си обрязан.
хем ти е ред,хем ти се пада...

"зетя" пита,как е обещаната "годеница"?



Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

А аз съм Този и ви прощавам!!!

ти си Tази,която ни прощава - дева Mария Богородицата...

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

в "чакането" има едим много специален момент и той се нарича "отложена присъда"...


Точно във връзка с присъдата исках да продължа, като отговор на въпроса ти "Какво да правим с "различните" от нас".

Историята за Авраам, която ти преразказах - накратко и изцяло със свои думи има следното възможно тълкувание:

Основното, което се изисква от нас е да се отнасяме към другите справедливо и със състрадание. Крайно трудна задача, защото някак си двете понятия се "бият" по между си.
Авраам не се е справил със справедливостта, от там е нарушил и възможността да продължи съсраданието си. Ролята на Бог изразена в чакането показва безграничното милосърдие, а думите му към праотеца са такива, че показват бъдещото въздаване на справедливост.
Какво ще е то ще зависи от покаянието на стареца и от злоуподребата с божието безгранично състрадание и човешкото змено такова изразено дори в това, че е "намерил състраданието на на пътя си" в лицето на Авраам, но го е подминал.

Авраам от своя страна се връща в състраданието, но рано или късно ще въздаде справедливост, защото ако божието търпение има граници в рамките на един наш живот, то и човешкото има, но в рамките на едно гостоприемство. Рано или късно идва реда на справедливостта.

И така в чии ръце е оставена възможността да се възползва от земното и небесното състрадание и да получи справедливо възнаграждение или присъда?

В ръцете на стареца.
Само от него зависи дали ще получи благословия или ще бъде наказан за злоупотребата: неосъзнаването, че е получил най-висшето благо - състраданието и любовта.




Намигам и чакам. Времето е пред мен.

В ръцете на стареца.
Само от него зависи дали ще получи благословия или ще бъде наказан за злоупотребата: неосъзнаването, че е получил най-висшето благо - състраданието и любовта.
********************************************


има път стъпки,за да познаеш "състраданието и любовта" от Бога.
първата е да разбереш,да осъзнаеш,че си "виновен" пред Бога и човеците
/не да се минава с номера за колективната вина/.втората е да се - "опиташ" да промениш тази ситуацията.трeтата е - да се "плати цената" на ближния ти.
третата и четвъртата са от Бога...
Давид нЕмаш как да плати цената на Йонатан,но я "плати" на сина му Мемфивоистей - "повредения в нозете".
съвременното християнство демонстрира противоестествено поведение на благодатта...
"състраданието и любовта" са милост,а милостта,и то незаслужена,е Благодат.
като нEам благодат,то значи присъства днес в християнството - НЕблагодатта.
тогава при отсъствието на Божията и човешката благодат за какво християнство говорим?
отдавна тука не се говори за "обикновенното християнство",а за една религия.защото онова което различава християнството от религиите не е морала и етичните норми,нито дори естетиката,нито дори драматизма на събитията или поетичността,а благодата...

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

Свате, ти постави голямо изискване към основния състав от протестанти, които наполедък пишат тука - освен да дрънкат като тенекии или като мед що дрънчи, още и да проявят любов към човек, когото познават Тя тая работа не става така. Първо трябва да те разпнат.


соня толостой пише в дневника си:"целуне ли ме вс е мисля,че не съм първата жена ,която е обичал.готова съм да му простя младежките увлечения,но не и връската му с аксиния - селянка,която продължава да работи в имението.ще взема да се самоубия от ревност - продължава да пише соня - след като гледам тригодишния син на селянката.одрал кожата на мъжа ми.той мре за тая селянка с ако женско тяло и почернели от слънчето крака.вече години наред тя го превлича все така силно както в началото"...

ревноста минала в омраза и накрая погубва любовта към лев толостой - мъжа й...

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

Санчо, стой бе, моля те. Плюс това съм свидетел, че пускаш наистина смислени теми...понякога



благодаря,шинков!...

като коленичих да се поля и казах Господната молитва:..."прости ни дълговете,както и ние прощаваме на нашите длъжници"...се "ужасих" от думата "както".какво и е ужасяващото на думата!?това,че Исус Христос недвумислено обвързва прошката.която ни е дал Отеца,с прошката която трябва да дадеме ние на своите ближни.
а ето и нещо още по "ужасяващо":/Матей 6:15/"но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.
сега въпроса:нашето спасение свързано ли е с прошката,която трябва да дадем на другите?

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

Санчо, знаеш отговора...защо питаш изобщо? Защо се колебаеш?

Понякога става наистна уморително...Хайде като от учебник:

Има една група от Закони, които са свързани със задължителните добри дела, коит трабва да извършва човека. Така наречните закони "хасодим". Първата обобщаваща заповед е "Обичай ближния, както самия себе си". Останалите заповеди включващи милосърдието (рахмоним) като акт, щедростта (хасодим), гостоприемството и т.н. са най-големите блага, които може да стори някой. Извършителят им се спасява.

Тези, които ползват "хасодим" от предоставящ го пък се задължават за покаяние, ако са прегрешили пред даващия, за благодарност и .т.н. Отношението, което се полага за всеки съответен предоставен ти "хасодим". Прошката е във тази група. Който порщава е ИЗВЪРШИЛ ХАСОДИМ и се псасява.
КОЙТО НЕ ОЦЕНЯВА ПРОШКАТА е неблагодарен към простилият, не се е покаял и не подлежи на спасение, и е в грях. Последният може да не се обвърже със задължение за хасодим - отношенията, ако си му дал прошка БЕЗ ТОЙ ДА ТИ Е ПОИСКАЛ ТАКАВА. Въпреки това твоята прошка си остава хасодим в твоя полза пред Бог.

Така, че прощавай на ред.
Тези, на които си простил (ако има за какво да прощаваш някому де...) да му мислят ако злоупотребят с твоята прошка/добрина и не се покаят пред теб, камо ли пред Бог. Покаянието следва да изключва повторение на същата гешка.

Все пак човешко е да даваме още един шанс. Последното отново е хасодим, но двойно задължаващ за ответ този на когото си го дал.

Това за взаимоотношенията човек-човек.

От друга страна Бог е в непрекъснато сътояние на хасодим и всяко покаяние е измиване на греха пред него. Повтарянето на грешката също е двойно задължаващо, тоест грехът е още по-тежък ако повториш същия грях.

Ясно ли е?

това,че Исус Христос недвумислено обвързва прошката.която ни е дал Отеца,с прошката която трябва да дадеме ние на своите ближни.


Изобщо не е толкова драматично

Идеята е всички да са в едни непрекъснат отношения "хасодим' едни с други. Това гарантира състояните на света да се уподоби на на Божието състояние на непрестанно състрдание, милосърдие, доброта и благост.
Ако отношенията се спазват И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ даващият и получаващият, сътветно получилият да дава от своя страна, хората биха имали много по-приятно съвместно съществувание от колкото само едните да дават, а другите да се ползват от полученото и да злоупотребяват с него.

За това прошката, която ни е дал Отеца е разменна монета за прошката, която ние трябва да даваме едни други. Но и Отеца няма да прости всеки му, защото въпреки опрощението греховете се повтарят. И ние не прощаваме така лесно едни на други защото, някои от тези на които сме простили се обръщат срещу прошката ни.

Осатвани само едно, да продължим да им прощаваме или да ги накажем както по добава.

Нямам идея кой метод е по ефикасен и може би наистина е индивидуално.
При някои хора смото даване на прошка е достатъчно, за да я оценят и променят себе си към добро. Други "си просят" наказанието (според постъпките).

Като цяло сме длъжни да даваме колкот можем повече хасодим. Вероятно именно това възпитава по-добри хора за бъдещето, които от своя страна ще са в хасодим едни с други.

(Ползвам думата "хасодим", защото е до известна степен обобщаващо за тази група закони понятие и ми позволява, да не се разпростирам в излишни обяснения)

Ясно ли е?


ако съм честен в отговора си ще трябва да кажа,че не ми е ясно...
това ми прилича на морализаторството на Kант,че трябва да прощаваме само ако човек го е заслужил.но,както благодатта,така и прошката има вълнуващото свойство да е незслужена,неполагащо се,несправедливо...
да прощаваме на другите хора е в разрез с инстинктите ни.защо прощението е толкова важно за християнина?защото това е център на нашата вяра.
Бог иска ние да прощавама,защото Той сами постъпва така...
Исус Христос казва,че всеки може да обича "приятелите и близките си",но добaвя,че това го могат и езичниците /и другите клубове/.когато за първи път Исус изрича заповедта:"обичайте неприятелите си",Той добавя:"за да бъдете синове на вашия Отец"...

пак питам:нашето спасение свързано ли е с прошката,която трябва да дадем на другите?


Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

(Ползвам думата "хасодим", защото е до известна степен обобщаващо за тази група закони понятие и ми позволява, да не се разпростирам в излишни обяснения)



нЕма!...
има два аспекта на "прошката.единя е теологичен (богословски/ и другия е "по прагматични причини"...
аз говоря за прошката от гледна точка на Евангелията,а ти от гледна точна на "справедливостта".една добра прагматична причина.

сега да прочетем нещо от римляните,ако позволиш и не го смяташ за "обяснение!",а за продължение на темата?
може ли?

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

"нашето спасение свързано ли е с прошката,която трябва да дадем на другите?"

От Библейска гледна точка- ДА!

И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

Способността да прощаваш те прави истински свободен.

the art of love

От Библейска гледна точка- ДА!



Исус завършва притчата за слугата,отказал да прости,със цсцена в която господаря го предава на тъмницара - да го изтезават.
добре е онези,който се смятат за спасени и имат "увереността в спасението си" да помислят по тематиката на тази притча.

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

добре е онези,който се смятат за спасени и имат "увереността в спасението си" да помислят по тематиката на тази притча.

Амин!

the art of love

Амин!


/Марко 5:15/
И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците.
И когато отиваха, очистиха се.
А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" Лук.17:11-19.



the art of love

Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" Лук.17:11-19.


да то кажа,чесно,always_cool,не съм очакавал от тебе отговори,които очаквах от "християните"...
това напоследък ми се случва често.
да умееш да прощаваш трябва да имаш сърце,което не иска нищо за себе си,сърце изцяло пречистено,от Святия Дух,от корист.
след прошката болката не изчезва,но е отпаднало бремето да бъдем съдници.когато прощаваме,злото не изчезва,алa отслабва "хватката" си спрямо нас и Бог я поема.
понякога Бог не наказва хората причинили ни болка,въпреки че ние сме им простили,така като ние се иска на нас.пророка Йона роптаеш срещу Бога,задето е бил по-милостив към нинавийците,отколкото са заслужавали.
Божията прошка е безусловна,но аз все още си пазя дневниците с "обидите".
водя си "счетоводство".
така съм надписъл дневника - "счетоводството на благодатта"...

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...