Алкохолик ли съм?

Усещам нужда да пиша,а май все още не мога да събера смелост и кураж по една единствена причина-страхувам се от отговорите,които ще получа...
И все пак мисля,че колкото по-рано-толкова по-добре...пък дано има някой,който наистина може да ми помогне!
Ще се опитам да бъда кратък и ясен.
От 18 години страдам от депресия.Сам не зная какво не съм опитвал като лечение!
Най-накрая мисля,че попаднах на поне долу-горе подходящото и ако не друго-то поне мога да стана от леглото и да работя.Няма да описвам тази ужасна болест-депресията!Не я пожелавам на никого!
Няма да описвам обстоятелствата,които ме доведоха до това ужасно заболяване...историята ми би се превърнала в роман!
Минах през адът докато лекарите оцелят лекарствата,които поне малко ми помагат!
Да,но някои от тях ме правеха буквално на"дрипа",а с тези дори мога да работя,което за мен е страшно много!
Още преди да се разболея от това кошмарно заболяване,в което никой не вярва,забелязах,че когато пийна алкохол-всички,ама всичките ми неприятни усещания изчезват за времето,през което действа алкохолът,но на другият ден се чувствам още по-ужасно!
Зная,че околните ще забележат ако съм пил и винаги го правя когато съм сам в къщи.Общественото ми положение и самосъзнание не позволяват никога да показвам слабостта си към алкохолът/ако такава действително съществува/!Но напоследък не се съобразявам дали това ще направи впечатление на синът ми,на съпругата ми.Нямам загуби на паметта,не шофирам никога пил!
Това за мен се превърна просто в начин да избягам за няколко часа макар от действителността.
Принципно нямам влечение към спиртните напитки,а единствено към бира,рядко към нещо друго.
Да,но от 4-5 бири аз вече се чувствам пиян-може би заради реакцията на алкохолът с лекарствата...
Много мога да напиша,но все още ме е страх-сам не зная защо си внуших,че имам проблем с алкохолът
Но ако наистина е така?
Забелязвам,че предпочитам да не изляза с компания,а да си седя в къщи и да си пия бирата.Да не общувам с никого.Да избягам макар за няколко часа от действителността.
Няма да описвам семейните си проблеми.
Факт е,че с моето пиене не създавам проблеми никому,освен дискомфорт на самият мен на следващият ден.
Но когато наистина прекаля-мисля,че върша доста необмислени постъпки и въвлякох семейството си в такива.Просто тогава не мога да се контролирам-но кой пиян човек може да го стори?
Повярвайте ми-много съм объркан и не мога да преценя дали наистина имам проблеми с алкохолът!
Не пия редовно-1-2 пъти седмично.
Но ако живеех сам и нямах семейство-сигурно щях да го правя много по-често
.Моята спирачка за сега е само детето ми!Много е неприятно когато ме види фъфлещ и залитайки!Това съзнавам и в самият момент и на другият ден.
Ако обаче си наложа-мога да не пия доста време,но не се чувствам комфортно психически.С нетърпение очаквам някои от семейството ми да изчезне,за да пия 4-5- бири,от които съм просто приятно замаян.Но не е ли това ако не друго,то началото на 1 алкохолик?
Например-ако сутринта разбера,че вечерта ще бъда сам-предпочитам да не изляза с компания,а да си пийна сам и забравя проблемите си.
Това алкохолизъм ли е?
Надвам се искрено някой да ми даде правилен и истински съвет!

и аз обичам да пийна бира,ангажирана съм много - в службата,в семейството,но бирата ме отпуска.Не съм се замисляла за последствия.Не мисли за това влечение - семейството е преди всичко,останалото ще се подреди само.
Изчакай и някой друг да се включи,опасявам се,че не бях много полезна,но ми стана тъжно

Да, мисля че имаш проблем, но не просто с алкохола. Можеше да бъде нещо друго, с което да бягаш от действителността. От действителността се бяга само в краен случай - инцидентно, за да оцелееш, за да не превъртиш. Ти като гледам си превърнал бягството в начин на живот. Не бива така!
Намерил си начин да крещиш - форума, продължавай тук му е мястото!
Ако си от София посети някоя от сбирките на АА на ул. Веслец 33, например тази неделя от 19:00 часа. Може само да седиш и да слушаш, ще изпиеш един ароматен чай и току виж си напипал верния път...
Ще чакаме отзиви.

Здравей, Мартин !
Вътрешен конфорт и спокойствие са състояния, към които всеки един от нас се стреми. Достигайки ги се чувстваме добре, щастливи и пълноценно следваме и целите и спокойно градим планове за бъдещето, мечтаем. Всеки според разбиранията си. Не мисля да откривам топлата вода отново , а само се опитвам да бъда логичен в мислите си по въпроси, чийто отговори в повечето случаи не следват никаква логика.
Не сме някакви машинки, безмозъчни и безчувствени и малцина са / аз лично не познавам / тези, при които вътрешния баланс е винаги ОК. Все нещо "куца". При някои повече и за по-дълго, при други е по-леко.
И е нормално да търсим начина за "оправяне".
Аз ако не бях открил "лечебното" въздействие на алкохола сигурно щях да се оплаквам от 12-13 годишна депресия - толкова време се "лекувах".
В началото алкохола наистина имаше действието, което описваш. Той тушираше всички неприятни усещания и ми действаше като допинг. Повишаваше се работоспособността ми, идеите идваха сами и бях доволен и спокоен - имах свойто тайно спасение и не мислех за друго. Но това положение се промени неусетно и накрая се оказах алкохолно зависим. В нито един момент не съм и помислял, че точно аз ще попадна в този капан. А това е капан наистина и аз по-страшен не съм изпитвал на гърба си.
Сигурно си уникален, както всеки един от нас е . В поведението си, обаче всички ние, които сме намирали спокойствие след поредната глътка, много си приличаме. Аз за себе си го установих. В този ред на мисли искам да те уверя, че алкохола няма да реши проблема ти. Тои не реши мойте. Някои се проточиха във времето, други са се задълбочавали, а се появиха и нови. Това го виждам сега. Аз съм алкохолно зависим и не пия от две години и осем месеца.
Това, че дадед лекар не е намерил решение на проблема ти, не означава автоматично, че алкохола е единственото "лекарство" за депресията ти. Напротив, алкохола не е лекарство и няма да помогне.
Прдстави си следната ситуация:
Сега, посред нощ, те боли зъб. Преценяваш да не търсиш стоматолог и пиеш нещо за болката. Успокояваш се и заспиваш. На следващия ден поради незнание, страх или немърливост отново не посещаваш зъболекаря си и пак с болкоуспокояващи изкарваш някак си. И така ден след ден се заблуждаваш, че ще отмине. Само, че тази болка се засилва, зъбът е още по-болен. Нужни са ти по-силни лекарства. Не лекуваш зъбите си, а продължаваш да тушираш симптома болка. Така достигаш до момент, в който инфекцията е увредила половината ти органи, останалата половина са скапани от химията в лекарствата...
Ще повториш ли това ако имаш втори шанс за избор ?
Често задавам този въпрос на себе си, но сега, след като вече съм прекрачил от другата страна...
Мисля, че това, което пишеш е показателно:

"...страхувам се от отговорите...
...страдам от депресия...
...минах през адът ...
...когато пийна алкохол-всички,ама всичките ми неприятни усещания изчезват...
...на другият ден се чувствам още по-ужасно...
...напоследък не се съобразявам дали това ще направи впечатление ...
... принципно нямам влечение към спиртните напитки...
...
...
...
Но не е ли това ако не друго,то началото на 1 алкохолик? "

Може би аз виждам нещата през своите, предубедени очи. Нямам намерение да те определям като такъв или онакъв. Това си е лично твоя работа.
Сигурен съм само в едно.
Алкохолът няма да реши нито един твой проблем.
А съм сигурен, защото го знам от личен опит. Ако ти държиш сам да натрупаш такъв, то това си е твое право. Но поне можеш да се поинтересуваш.

Ами доста се поувлякох и се надявам да не съм те отегчил.

Пожелавам ти дни, в които ще предпочетеш да излезеш с приятели, пред самотното пиене в къщи. И няма да бягаш от нищо и от никой няма да се криеш.
На мен ми се случват такива дни - значи не е невъзможно.
И наистина понякога е много по-добре да изкрещиш...

Успех !

Здравей Мартин.
Не знам дали мога да ти дам съвет, но поне мога да ти разкажа за моето алкохолно - депресивно лутане. Както съм казвала и друг път, когато открих алкохола и неговото действие, все едно открих топлата вода, колелото и Америка. В едно. Харесваше ми как превръща света и околните в такива каквито аз исках да бъдат, а самата мен не в това което бях, а в това което си мислех че съм. Проблемите изчезваха - така си мислех тогава. Но сега, когато "изтрезнях", разбрах колко от тях са били решавани от моите близки, приятели, колеги. Носех се през живота като през нещо което не ме засяга особено - важното беше да мине един ден и да дойде друг. И за какво? Само и само да искам и той да свърши, и да дойде друг. Може би по-добър, защото днешния си беше ужасен. Една безкрайна въртележка от тъга, неудовлетвореност, въртене в кръг, обвинения, заплахи, чувство за вина... Плач до пълно изтощение и опити да си отида от този свят, в който ама наистина не знаех за какво съм дошла. Нищичко нямаше смисъл, и не виждах къде отивам и защо отивам. Антидепресанти - през повечето време, докато лекарите си експериментираха. Смяна на едно лекарство с друго. И алкохол. Помня как веднъж, докато пиех някава комбинация от която говорът ми се забавяше и движенията ми бяха като на робот, попитах лекаря дали мога да пия вечерта защото имам рожден ден. След насъчителния му отговор се напих порядъчно - алкохол и антидепресанти са убийствена комбинация. Но не приключих дотук, родена съм през юли, но пих шампанско до края на август, нали имах рожден ден. И лекарското разрешение.
Май се разпрострях прекалено много, но това което исках да ти кажа е- че може да се живее без алкохол, без успокоителни и без антидепресанти. Това успях да постигна след като спрях да пия и да ги вземам. Но не отведнъж, разбира се. И се заех с Програмата на АА.
Някои казват, че АА е секта, че промива мозъци, че Висшата сила е глупост и че нямат време за глупости.
Моят мозък беше отровен от всичкия химически боклук с който го пълнех ден след ден. Така че "Благодаря за промивката!"
Дали АА е секта? Честно казано - не ме интересуват празните приказки на хора които само си намират оправдание да продължават да стоят в блатото. Сега живея пълноценен живот, радвам се на всеки ден, на всеки миг, защото е пълноценен и полезен за мен и околните. Свободна съм, и това е толкова хубаво. Мога да правя всичко, което искам да направя в живота си, който вече има смисъл.
А Висшата сила? Той е един прекрасен помощник във всичко което правя. Всичко което преди разчитах алкохолът да свърши, мога да го дам на Висшата ми сила. И да го направиме заедно.
След като аз, толкова отровена и безнадеждна успях, повярвай ми, че и ти можеш. Наистина.

Усмихни се, има изход!

Някои казват, че АА е секта, че промива мозъци, че Висшата сила е глупост и че нямат време за глупости

Дали АА е секта? Честно казано - не ме интересуват празните приказки на хора които само си намират оправдание да продължават да стоят в блатото. Сега живея пълноценен живот,

Блатото си е мое и не си го давам,
така разсъждават тези, които наистина си търсят оправдание и ги е страх да опитат да променят живота си.
Страх ги е, защото обикновено не е лесно и приятно да бъдеш честен със себе си. И да се опиташ сам да поемеш онтоворност за живота си, а не да прехвърляш тази отговорност на алкохола. И да обвиняваш всичко и всички за своето пиене.

Защо става така, че всеки който се хване сериозно за АА, успява да спре да пие и полека-лека да се справи с живота си. А тези, които идват на сбирки, но се подсмихват и не вярват, периодично се запиват и затъват все повече?

-----
Съжалявам, че пиша извън темата на Мартин, но ме провокира постът на джирасол.
Колкото до антидепресантите и алкохола.
Знам, че лекарите разрешават на тези, които взимат антидепресанти да пият по малко алкохол. Но това не се отнася за алкохолиците, защото те с малко не минават.
Така че, Мартине, опитай да махнеш напълно бирата от живота си за известно време. После, ако искаш, пак можеш да се върнеш към нея.