Къде си мамо?

Къде си мамо?
Не мога да спра да мисля за теб.
Аз вчера те погребах.
Не беше щастлива, знам
на чужда земя и сред чужди хора.

Къде си?
Със тебе говоря все,
как се разминахме в този живот.

Живот като сън,
кратък живот
като пърхане
на крило на пеперуда.

Кое беше ден и нощ,
вече обърквам се и не зная.
толкова е кратък животът
а толкова дълга нощта.

Танцувай, танцувай във вечната нощ!
Ще ни срещне някога безкрая.

случват се неща,
заради които животът
не може повече
да бъде същият...
и нищо не е както преди
и не можеш да продължиш нататък
защото те спират
нещата, които си пропуснал
и никога няма да можеш да сториш.
и не можеш да върнеш времето...

------------------------
Слушай беззвучието...

няма как натрошеното да е поезия
изсипах го в поезия за да не ме пореже и убие


П.С.благодаря за съпричастието

имах предвид, че не е поезия това, което ще кажа в постинга си. :)

за съпричастие не са необходими благодарности.

------------------------
Слушай беззвучието...

Знаеш ли от куртуазия колко хора пишат съболезнования по повод снимки на починали домашни любимци по форумите?

Ти си единствения който не чете мълчешком, а и ми написа нещо. В ежедневието ми много малко време след като се осведомиха за клюката мълчаха, и след това ме зачаткаха в своите си проблеми все едно нищо не е било.
За много малко време много неща научих за "хората" и "не-хората", заради това ти БЛ!!!

недей
недей да благодариш,
наистина няма нужда.
недей научава за хората за много малко време,
погрешно се научава.
недей нарича най-истинските загуби клюка,
те не са такова дори и за "не-хората".
недей да изгаряш, от пепелта не остава нищо.

просто недей.

------------------------
Слушай беззвучието...

Нещо не разбрах, какво общо имат домашните любимци и майките?

не мога повече, чета и ридая...



Сергей Есенин
стихи
Антология русской поэзии


ПИСЬМО МАТЕРИ

Ты жива еще, моя старушка?
Жив и я. Привет тебе, привет!
Пусть струится над твоей избушкой
Тот вечерний несказанный свет.

Пишут мне, что ты, тая тревогу,
Загрустила шибко обо мне,
Что ты часто xодишь на дорогу
В старомодном ветxом шушуне.

И тебе в вечернем синем мраке
Часто видится одно и то ж:
Будто кто-то мне в кабацкой драке
Саданул под сердце финский нож.

Ничего, родная! Успокойся.
Это только тягостная бредь.
Не такой уж горький я пропойца,
Чтоб, тебя не видя, умереть.

Я по-прежнему такой же нежный
И мечтаю только лишь о том,
Чтоб скорее от тоски мятежной
Воротиться в низенький наш дом.

Я вернусь, когда раскинет ветви
По-весеннему наш белый сад.
Только ты меня уж на рассвете
Не буди, как восемь лет назад.

Не буди того, что отмечалось,
Не волнуй того, что не сбылось,-
Слишком раннюю утрату и усталость
Испытать мне в жизни привелось.

И молиться не учи меня. Не надо!
К старому возврата больше нет.
Ты одна мне помощь и отрада,
Ты одна мне несказанный свет.

Так забудь же про свою тревогу,
Не грусти так шибко обо мне.
Не xоди так часто на дорогу
В старомодном ветxом шушуне.

Четеш ли още тук? И аз загубих майка си преди 3 години. Напиши ми бележка на регистрирания ник. Искам да поговорим за тези неща.

ето ме в регистрация.
отдавна не бях влизала.

влез и ти. не знам как се открива ник.
Дава съобщение: "Нямаме информация за потребителя на когото искате да оставите бележка."

На тази тема защо и няма последния пост от тази година? и ... без да бъркам в раната ти ... , чувала съм за хора, обявени за починали, дори "погребани" разбира се, а всъщност живи .. просто мил метод на съвременното еничарство.

... няма да те виждам вече, а далече ще се смееш ти ... мой нежен сън
лека нощ ...