За старите грешки

Тази нощ, така или иначе почти не мога да спя, си мислех...повтарят ли се старите грешки и доколко нещата просто се случват без причина, ей-така...
Колкото и да се опитвам, може след време, ако стигна един ден до нова връзка, нов човек, макар че това сега е в сферата на имагинерното, дали няма да се случи пак същото.
Успявате ли да се опазите от старите нови грешки, новите неподходящи (приличащи на старите) хора, случават ли се същите безумни неща, станали причина за раздяла...
Реално взима ли си човек поука, успява ли да разпознае "симптомите" или все старата песен, само участниците да други.

Значи, в природата на човека си е заложено нещо, което го кара да прави нещата по един и същи начин. Ако човекът е интелигентен, обаче, той усеща кое пречи и кое не пречи на нормалните му отношения с хората. В този смисъл, ако е разбрал кое му е пречило, той сам ще се опитва да потиска природните си напъни в бъдеще. Еволюция му викат на това.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Принципно съм съгласна, но именно това някак си ме притеснява. Ако човек търси подсъзнателно подобен на стария тип хора, дори да не вижда същите "лоши" черти в новия човек като в стария, това означава, че е много вероятно един ден-след 3-4 години да стане същото. Понякога не е въпрос до лични грешки, а до несходство в характери, което обаче изкристализира с пълна сила едва след време, т.е. както и да се държиш, става пак старото....защото "без да искаш" намираш човек подобен на стария.


Или пък съзнателно се търси вече нещо коренно различно на старото?

човек не си вземе поуки, не се промени - той пак търси същия тип партньор и много вероятно повтаря същите грешки.
Но не е задължително нещата да повторят старите ситуации !

Мога да говоря за собствения си опит. След многократно повтаряне на едни и същи грешки, изведнъж осъзнах, че съм се променила. Промених критерият си за мъже и най-сетне осъзнах какво точно ми е нужно. В момента, в който това се случи, намерих щастието си.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Всички са прави по някакъв начин, но според мен - вземе ли човек прекалено много да мисли и анализира (особено във взаимоотношенията си), може да намали болката, но заедно стова, определено ще скопи натуралното си неподправено щастие.
Може би трябва да се научим да обичаме грешките си и да исползваме позатия сценарий в наша полза...

си е мноооого вярно !

Ако се замислиш за това какви неща си вършил в живота, от които после си страдал ще забележиш, че в живота си всеки минава през определен тип „поведенчески модел”. Този модел е предопределен от много неща – от детството ни, от мислите ни, от очакванията ни и пр. да не изброявам всичко. Този наш модел на поведение предопределя дори интереса ни към определен тип хора, както и нашата реакция в определена ситуация. Ако не променим нещо в модела си на поведение ... има голям шанс да направим същите грешки.
(Ще ти дам един доста елементарен, но нагледен пример, за това, което имам в предвид: мъж си пада по руси, дългокраки, едрогърди мацки със свободно поведение и силна любов към парите. Всичките му гаджета са от този тип. И после страда, че мацката го изоставила заради някой с повече пари. За него всички жени са меркантилни кучки. Истината е, че не всички жени са такива, а само тези, към които той има интерес. Къде е проблемът тогава?)

Мисълта ми е, че не можеш да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Т.е. ако не искаш да правиш същите грешки, то трябва да промениш нещо в себе си (в твоето поведение) и начина, по който възприемаш действителността. За много хора този процес е доста труден и изисква усилия, защото у тях се събужда естествена съпротива към новото (непознатото). Склонни сме да запазваме нещата, такива каквито ги познаваме. Но по този начин се лишаваме от толкова хубави неща.

Има едно стихотворение, което и друг път съм пускала във форума, но пак ще си позволя да го направя, дано ти помогне

Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.

Измъквам се незабавно.
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка. Заобикалям я.

Вървя по друга улица.


Желая ти успех!

Аз по-скоро се чудех от практическа гледна точка как се получава. Иначе на този етап си мисля, че виждам някои мои грешки, ще ги имам предвид в бъдеще, но от друга страна някои неща си бяха непредвидими, поне за мен.

Следващите ви връзки свои основания за прекратяване ли си имаха или повтаряха старите грешки.
Това, ако не се анализират хора и ситуации, а просто краен резултат.

Въпроса ми е продиктуван от едно мнение по старата ми тема, в което се казваше нещо от типа-ето, в момента приключвам връзка, или брак беше, и всичко се повтори точно, като първия път.

Дълго време повтарях една и съща грешка по отношение не само на мъжете. Осъзнах това след поредица неуспехи и "внезапен" напредък. Срещнах мъжа, който знае как да се погрижи за мен, без да ми дава твърде много и така да ме задължава към себе си и който ако поиска твърде много, приема отказа ми, без да ме наказва за него.

Старите грешки не се повтарят, ако осъзнаеш какви са и промениш себе си.

Не казвам, че е лесно...

Хубавото вече е тук, по-хубавото - предстои

Оххххххххххх. Ами всичко се повтаря доколкото хората са си стабилни като характери.
Виж ми темата. Аз например не мога да преодолея силите, които ме влекат да ида някъде.

Че защо ти е да ги преодоляваш? Обуздай ги, за да бягат в правилната посока

Човек не бива да пренебрегва природата си, трябва да е в хармония с нея

Хубавото вече е тук, по-хубавото - предстои

Практически грешката обикновено се свежда до неправилен избор на партньор - отново и отново по едни и същи сгрешени критерии.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Не е възможно, а не е и необходимо да преодоляваш себе си. Да се учиш от грешките си в случая ти означава да потърсиш мъж, за когото въпросните сили няма да са проблем. Има много мъже, за които дори ще е облекчение да си имаш самостоятелен живот и да не им висиш постоянно на врата. Т.е. отново стигаме до моята теория, че основната грешка, с която трябва да се справим е неправилните критерии, неправилния избор.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

мисля, че рискът е по-скоро от ефекта на махалото....опитвайки се да се дистанцира от старите си грешки, човек изпада в други крайности...от друга страна никой не е застрахован срещу повторенията най-вече когато просто не е осъзнал, че въобще е направил грешка. В този смисъл да, ако "не разпознаеш симптомите", много вероятно е пак да сгрешиш

Terror incognita

Аз също мисля за себе си,че по-скоро изпадам в ефекта на махалото..
То при мен..всъщност от две връзки, двамата мъже са в двете крайности почти..
Е..имат и допирни точки, но..в много неща с които съм свикнала ми липсват...Явно "истината" е някъде посредата..
Според мен важното за успешността на всяка връзка е да не се чувстваш така, все едно правиш компромис със себе си.