Разочарована съм!

Искам да го споделя с вас, беше ми болно и се опитвах да разбера психологията на хората тук.Работя в един мол,в момента тече кампания за рак на гърдата.Почти във всеки магазин се продават розови картички със знака, които струват само долар.Срещу тази картичка получаваш 25%отстъпка от цената на един артикул.Когато стартира кампанията много се зарадвах.С радост обяснявах на клиентите как, какво и защо.Получавах отговор не ме е грижа, не съм от този регион, което ме натъжаваше.Те не проумяват, не разбират, мислят само и единствено за себе си.Когато обаче успеят да проумеят, че ще спестят малко пари казват ооо добре, защоне, добра сделка и започват да се смеят.Болеше ме, още ме боли.Долар за всеки тук е равно на нула, дори да не получаваш нищо в замяна.На някои разказвам как е в България, как нищо не ти дават, как хората купуват розови тениски и вървят километри пеша ит.н
Само две жени си купиха за самата кампания.Едната каза защо не, просто да помогна-Втората беше страхотна-земна, умна, разбрана, много си говорихме и тя ми се възхищаваше.Един ден виждам как една жена на касата плаче, приближавам се и виждам сълзите й как се стичат по бузите й-тя самата беше болна от рак на гърдата и разказваше как е ходила при четири различни лекари и нищо не са открили, как после вече малко късно открили и изрязали едната й гърда и как взели месо и мускул от областта на бедрана и корема и й направили нова.Плачеше, моите очи се напълниха съ с сълзи и й казахме важното е, че сега сте добре, че сте тук, че си говорим.
Очаквах медицината тук да е на много по-високо ниво.Но както изглежда навсякъде има специалисти и как да ги нарека другите неспециалсти ли, некадърници ли, не знам и аз вече.
НО не проумявам, помагаш на хората, в същото време спестяваш пари в името на една благородна кауза и те не искат, не ги е грижа, не смятат че е нужно.ТОлкова ли са коравосърдечни, мозъците ли им имат нужда от апгрейтване...Егоисти...
Та това исках да ви споделя.Доста пари събрахме, тази кампания ще е повече от месец, това е огромен мол, ние преди дни взехме 300 бройки и вече свършиха.защо ли в България не се направи нещо такова, трябва някой да се заеме и да се помогне на всички болни от рак хора....

Здрасти, Нели!В кой град си в USA, защото тук при нас -Калгари, Канада-също тече такава кампания, но ми прави впечатление, че хората масово дават по 1$!Оня ден и аз дадох на касата на един супермаркет и се отдръпнах настрани просто наблюдавайки дали се дават пари ....ами почти всички , които минаха през касата оставиха пари-и местни(канадци), и емигранти!Явно навсякъде е различно!За това светът е толкова широк!Американците се подиграват на канадците , че са студенолюбиви селяни,може и да е така, но явно по имат топли сърца!(Това последното на майтап, де!)

Аз съм в малко курортно градче-Уисконсин Делс, близо съм де, мога да отскоча да те видя.Шегувам се.Щата уисконсин, тук идват хора от цяла Америка.Купуват, но повече заради отстъпката от цената, която получават, не в името на самата кауза, аз вече си казвам дори така да е, важното е да се съберат повече пари.Ама голяма простотия има тук...

тече в цял свят...
Месец Октомври е "посветен" на рака на гърдата...

Не че това е форум за студентските бригади де, но мн близка приятелка сега се върна от Уисконсин Делс
А относно амеркианците - аз също бях 2 години по ред и ми направи силно впечатление колко студенокръвни са амерканците и как по сто пъти на ден си пожелават "nice day", но всъщност да же и не знаят какво приказват - само за тях самите ги е грижа - не се и учудвам

Има ли желание - има и начин!

Да, така е, и във Финикс, Аризона е така Вчера при пазар на плодове и зеленчуци в един магазин (уж за чисти храни) ни предложиха да ни вземат 1 долар в полза на жени болни от рак на гърдата Ние разбира се, че дадохме, но сме давали и много други пъти когато е имало някаква кампания - няма значение за какъв вид рак става въпрос
Колкото за американците - прави сте, това е положението и няма да се промени

ееех колко е малък светаМи може ида се знаем с нея, то тук малко градче. Те такива са си американците, усмихват се ама не знаеш какво ти мислят, лицемери и изкуствени-На мен от това не ми пука, разказах какво ме е разочаровало