пречка

Коя е най-голямата пречка пред осъзнаването и постигането на реализация?

единствената пречка е вярата в отделния "аз"
това е на първо място отъждествяването с тялото и после с мислите, усещанията - и всичко в психиката, което започваш да наричаш "мое" и "аз"

друга пречка няма

но от друго страна, което е хубавото - тази пречка е илюзорна
и не трябва борба, за да се премахне,
а само осъзнаване, че такова нещо, като отделна личност (което наричаме его) - няма

и от тази погрешна вяра, това невежество по отношение какво всъщност си ТИ
произтичат всички тревоги, страдания и борби...

А единствената освабаждаваща истина е - когато осъзнаеш, че не си нито тялото, нито чувствата и мислите,

а че твоята истинска неизменна и вечна същност - това, което СИ
е само Съзнание - като Наблюдател, чисто Присъствие

то е извън формите и движенията - то е безформено и неподвижно, чисто Битие и Блаженство...
а всички форми и движения се случват в това Съзнание - В ТЕБ! - както образи в огледало

и между огледалото-съзнание и образите няма разлика -
- те са в него, а съзнанието ги прониква също...

на това учи Адвайта

... и образите нямат самостоятелно, независимо съществуване - те съществуват само благодарение на огледалото - Съзнание

...освен това са илюзорни, - като всеки образ
и всичко е игра... - ...и всеки образ е маска, която Съзнанието си слага, за да изиграе всички роли едновременно - в пиесата Живот

отказът да го направиш

В момента най-голямата пречка е тази:
В момента има твърде много потребителски заявки, моля опитайте отново.
Ще ми пречат на реализацията.

Любовта, любовта!
Тя върти света!

СТРАХЪТ
Предразсъдъците
Предполагането
Безграничното търпение / за мен търпението е лошо качество /
Пасивността
Ограничеността
Когато не знаем какво искаме
Песимизмът

това е много добре като за "невежа"

С теорията се справям някак си ,
практиката ми куца

Егото, друго няма....то е сянката на Висшият аз.

Скъпа, всичко, което се случва е реално, но този на когото се случва е илюзорен.

За мен най-голямата пречка е привързаността.Исус говори на учениците си, че ако искат да го следват трябва да оставят всичко.Нито едно учение, нито една техника не може да помогне, ако си привързан.

Привързаността е свойство на егото, то се привързва към определени желания и ги следва, а тези желания са мисловни матрици които сме усвоили след раждането си първо семейство/родители/, после отвън/общество/, така се създава егото, и оттам са всичките ни беди, отдалечава ни от Аза докато го забравим в един момент, или поне не правим разлика кой-кой е. Следвайки чужди модели .....забравяме себе си, това е за мен. Та смисъла на христовите думи че 'небесата са за децата' е това, а за да ни 'просветне' е нужно само да се върнем при детето в нас, да го обикнем отново, и да го излекуваме.То знае и отговорите на всичките ни въпроси!

"За мен най-голямата пречка е привързаността.Исус говори на учениците си, че ако искат да го следват трябва да оставят всичко.Нито едно учение, нито една техника не може да помогне, ако си привързан."

Този път улучи десятката!
От най-дълбока древност е казано, дори преди Христос, че за да влезнеш в Царството Небесно /което е в нас/ трябва да се освободиш от целият натрупан багаж/товар който носиш със себе си.
Хората казват:
- Ама ако се освободя от всичките ми привързаности, мисли, вярвания, предразсъдъци, убеждения и т.н.......как ще живея?
Страшничко, а?

Аз съм го изпитал този страх и мога да говоря за него от личен опит.
В един момент от живота ми бях попитан отвътре:
- Искаш ли да се откажеш от всичко, за да влезнеш в Света на Вечността?
/импровизирам - думи нямаше, а само едно чувство/ И изпитах огромен страх - все едно да политнеш в космоса.....ей тъй без самолет и без криле дори.... В нещо напълно непознато и чуждо. И Вярата ми надделя. направих решителната крачка и стъпах на Пътя за който се говори, че "връщане назад няма. След като преминеш през пътища и мостове - те се срутват зад гърба ти и никога не можеш да се върнеш назад..... " /това е описано в писанията и го предавам със свои думи...... Доста страшно е! Пълна неизвестност за следващия ден и дори миг....
Но тогава започваш да осъзнаваш, че не си сам и имаш Най-Силната Подкрепа на Вселената, за да вървиш, да откриваш, да осъзнаваш съвсем нови истини и мъдрости, които не са от този свят на Майя..... И живота ти добива едно съвсем ново Измерение и сякаш летиш освободен от целият товар на страхове, опасения, заблуди, убеждения, вярвания и всичко, което си натрупал от раждането си до този момент. Всеки път като потърсиш този Контакт с това висше Същество в себе си.... времето спира и ти си погълнат, абсорбиран, слял се с един неизпитван дотогава Мир и Радост бликаща от дълбините на съществото ти. Умът е спрял и нищо не се движи....

knowledge.dir.bg

скъпи, що не си регнат? много си ми илюзорен така

Вероятно няма единен отговор, за всеки е отделно... за мен преди време бе алчността ми (все пак бе в някакви "нормални" граници)
Изчистих се от нея и сега съм по напред в развитието си, много ми помага това че не съм завистлив, ама и на половин псион нямам ищах към нечие друго нещо или постижение

Всичко направено се връща особено, ако е срещу човек със Съдба могъща

Всеки омаловажава недостатъците си, но преодоляването на един води до огромен напредък.Когато има прогрес значи всичко е О.К..

Защото минавах през трансформация.

Не каза, че съм прав.