Случвало ли ви се е?

Случвало ли ви се е любимия ви човек да изгуби чувствата си към вас и после те пак да пламнат? На скоро момичето което силно обичам ми каза че чувствата и са загаснали. Просто така без да сме имали някакви конфликти, без да сме се карали за нещо и без да сме имали каквито и да е лоши чувства един към друг. Предполагам, че се е случило заради моята недостатъчна активност. Та въпроса ми е случвало ли ви се е нещата пак да потръгнат. Страшно я обичам и бих дал всичко това да се оправи.

Отида ли си от някого в сърцето, не може нищо да ме върне. Нищо. Всеки опит да се завърже въжето би бил предизвестие за взаимно мъчение и последващ провал.
Да, пеперудите в стомаха в един момент кротват, не са така бесни, не те лашкат, както в началото, когато още не си познавал това, по което си полудял.
Може и нещо подобно да става с твоята девойка, може да не е останала без чувства, но предположи, че дори за нея може да е стрес това, че не й се преобръща всичко от трепет, като те види. А е по-спокойна, улегнала, зряла и т.н. Това, разбира се е оптимистична прогноза и пожелание.
Аз не мога да знам какви са ви били отношенията и какво евентуално искаш ти от тези отношения в перспектива, тъй че акъл не бих могла да ти дам.

Предполагам, че се е случило заради моята недостатъчна активност.
За съжаление често се случва точно, когато се успокоим, че нещата вървят гладко и всичко е наред във връзката, и вече не е нужно да покоряваме някого или да се борим за вниманието му, точно тогава се оказва, че най-опасното нещо, което можем да направим е...да се успокоим. Да престанем да се грижим за човека до себе си е равносилно на това да престанем да сме с него. Напълно разбирам твоята приятелка. Понякога самата аз не съм сигурна имам ли още връзка или всичко се е превърнало в едно измъчено съжителство, още повече - многократно подновявано, само и само да стигнем до същото място, откъдето тръгнахме... Все повече се убеждавам колко е важно една връзка да има развитие. И е необходимо не само връзката, но и отделните индивиди в нея да се развиват сами по себе си, за да могат един вид да поддържат жив интереса...
От друга страна, ако чувствата са си отишли безвъзвратно, каквото и да направиш, няма да успееш да я впечатлиш.

When There Is Noting Left But GOD, That Is When U Find Out GOD Is All U Need

ако ти бешеш охладнял към приятелката си заради нейната недостатъчна активност щеше ли да искаш нещата да потръгнат отново ?

то така редовно се случва. човек научава какво е имал след като го загуби . things will never be the same

I'm a mirror , looking at me you see yourself

питай я-или не- изненадай я с нещо хубаво,било то излизане,било то някакво сладко подаръче,било то някакъв друг вид изненада, просто я "шокирай" с нещо приятно

Нищо не е без причина.

А иначе - какви са били чувствата й?

Ако искаш да си имаш "Франкенщайн" - кърпи, замазвай... Ама никога няма да е същото, защото вече се е случило нещо, което е в нея и ще бъде винаги там дори да възвърне част от чувствата си... Но пък никога не вреди да опиташ без да прекаляваш!

Така е. Ако е късно... е късно...

ПП: ей тва е - малко мавруд и получавам мечопуховски прозрения...
Макар че ако тя е човекът, ще разбере.

Макар че ако тя е човекът, ще разбере.- този израз изобщо не го харесвам.... ако била човек щяла да разбере. редовно се случва, тия които искат да бъдат разбирани, те избощо не искат да разбират другия.... т.е. разбирането трябва да е взаимно , а не едностранно. поначло човешките взаимоотношения са двустранен процес, а не единия да прави грешки, а другия все да е човек и да разбира.

така и не се появи питащия да каже той какво щеше да направи, ако беше охладнял. и дали щеше да се прояви като човек и да разбере. не е казал и какво прави за да оправи отношенията им . щото ако чака тя да 'се запали' отново от само себе си , има да чака до второ пришествие.

I'm a mirror , looking at me you see yourself

Не ако е човек, а ако е човекЪТ.

хубаво де, ами ако той не е човекЪТ за нея.... то много лесно да седиш, да чакаш, да мрънкаш и да говориш ' тя е човекЪТ, ще ме разбере '.... ако не положи усилия да върне желанието и огъня й към него , а тя го разбере сега, той отново ще постъпи така и пак ще мрънка ' ми тя ще ме разбере'..... айде стига с това разбиране, щото хич не са за разбиране такива като него.

I'm a mirror , looking at me you see yourself

Да, пасивността не МУ отива.

не му отива да търси у жена майка си .... разбиране при мама и тате и многократните прошките от тях , както и бърсането на сополи.... във взаимоотношенията си с хората човек трябва да не очаква от друг поведение и отношения, което той няма към него.

I'm a mirror , looking at me you see yourself

Когато има взаимно желание, нещата се получават. Без да се дундуркаме и без да си замазваме очите. Но трябва желание.

Ако знаете колко пъти ми се е струвало, че чувствата ми са загаснали, дори че не го харесвам вече, а всъщност той е непрекъснато в съзнанието ми и независимо че си казвам "примирих се" ," не очаквам нищо от него", "той не е за мен","не го обичам..." , в един момент осъзнавам че това не е вярно и че съм се завъртяла пак в спиралата на чувствата и излизане от там няма.
Тя наистина имала ли е чувства към теб или само ти го е казала. Тия неща се усещат. Може просто да те е харесвала само. Така лесно не се охладнява когато е истинско,,,

само с желание не става - действия трябват . то всеки на приказки и желание го докарва, а след това на действия излиза че нямал това предид и си го разбрала погрешно.......пасивният и неактивният си остава такъв - той все ще чака другият да е активната страна , както другият да се примирява с неговата пасивност и все да го разбира . е не върви така и няма как да тръгне. хората след 7 годишна възраст не се променят . след това само доразвиват характера си. едно дете дейно ли е, то става деен човек и е такъв до края на живота си. пасивно ли е, мрънка ли , търси ли майка си и все да чака да му прощават , така върви и като човек след това. досега не съм срещала човек да е бил деен като дете, а да стане пасивен като порасне.

освен това питащият едва ли е на години за да не му е все едно за връзката. едва ли тая ще е жената , с която ще си живее живота. младоците често изпадат в излишни драми и се тръшкат едва ли не живота свършва на 30 години .... взема си поуката от грешката, оставя момичето да си върви по нейния път, като той хваща неговия път .

и да добавя : никак не се вързва ' много я обичам, ама не бях достатъчно активен '. никак не се вързва, ама никак. мисля че дерта му е друг, ама дай да не до дразня сега.

I'm a mirror , looking at me you see yourself

Така де - желания, които осъществяваш на практика. Но от желанието се тръгва. В началото ако не си осъзнал причината, поради която не успяваш да си осъществиш желанието, може да се получат и грешки. Точно затова ако и двете страни има желание, нещата могат да се променят и развият, за което все пак се иска някаква търпимост. Това без желание няма как да стане. А да зарежеш някого заради първата му изцепка, особено ако тя е несъзнателна, е някак малко прибързано според мен.
Имам случай на такива отношения, но приятелски - грешки и от моя и от отсрещната страна; осъзнаване; рухване; приемане; бягане; пак приемане; сега е като ново начало - ние сме нови, това, което се гради сега е ново и е хубаво. Има желание. Става бавно, малко е страшно, но желание има.
Познавам хора, който са били много дейни, както се изразяваш ти, а сега са... уплашени, да речем, несмели, несигурни, пасивни...
Хората се променят според мен. Всеки може да започне по всяко време. Отделен е въпросът, че на 40 примерно ще ти е по-трудно да учиш цигулка, отколкото на 14...
А на този тъжния не знам какъв му е проблемът, при положение че е наясно къде е сгрешил. Да тръгне оттам просто. Няма такова нещо като "късно е", когато има желание. Виж, няма ли желание - тогава и светът да се срути, все тая.

а може би не е първата му изцепка... освен това човек охладнява бързо ако познава другия отскоро и повърхностно.... другият случай да охладнееш към някого е ако си правил компромиси и той след това е карал старата песен на нов глас , като просто стигаш границата и след това връщане назад няма вече.

моят живот е показал , че пасивен човек и желание да има, не прави ли нищо, а да чака компромис - не става.

приятелските отношения са едно, а междуличностните интимни нещо съвсем друго. ако за нещо би направила компромис при взаимоотношения с приятел , то не си струва да правиш с интимен партньор - компромисът с егото и 'искам-давам-получавам' е различен .

Познавам хора, който са били много дейни, както се изразяваш ти, а сега са... уплашени, да речем, несмели, несигурни, пасивни...- по-скоро са предпазливи , а човек става предпазлив след куп разочарования . не предприемат действия не защото са пасивни, а защото не виждат смисъл да действат и да правят компромис. отстрани изглеждат несигурни и пасивни - но не е така.

I'm a mirror , looking at me you see yourself