Когато не спя...

Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше,но никой не знаеше…
Само плясъка на ръцете си чуваха.

Не узнаха, че някога тя беше стебло
(а може би още е закрепена за корен).
Предпочиташе да стане мачта, гребло,
да стане начало, откритие, спомен.

Да стане гръб на малко огледало,
да е нечия, грижливо да я пазят.
Да е легло, в себе си уютно заспало..
Дори да е под, да е настъпват и газят.

Да е праг или прозорец на дом,
шкаф, тайни да крие в своята пазва.
Да е греда и покрив, и заслон,
И книга, да записва и разказва.

А мечтите…Още имаше ли право?
Беше отдавна.Отсякоха й крилата.
Сега живееше за следващото “Браво”,
което дори не беше нейно,а на ръката.

Дадоха й чужди, вдлъбнати очи,
Издълбаха й сърце фалшиво зад ребрата,
което вместо да тупти – мълчи.
И завързаха я за греди горката,
горката кукла на конци.

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

Това е в пъти по-добро от първите, които написа тук

Благодаря ти:) Така и трябва... Предните са старички.

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

Благодаря ти аз , че го сподели :) ....толкова е ...странно че някой е написал...това което някога някой е почувствал някъде...

шкаФът какъв е, шкаф-купе или?

вояджърhttp://clubs.dir.bg/userposts.php?Cat=10&User=funy77&usid=224042