Рев за баба

Писна ми хора,писна ми!
От седмица само за баба ревем и то неспирно.Само пита:"Къде е баба?",,Кога ще дойде баба?",Къде отиде баба?".
Нощно време е същото.Вижда я всеки ден.Иска ми се да спра визитите за извесно време ,но се налага да работя.Какво да правя,как да постъпя?Мъжът ми и той е на мнение ,че нетрябва да я вижда за извесно време,че му влияе лошо,но няма на кого да го оставим,трябва да работим.

Мога ли да попитам защо му влияе лошо, учи го на лоши неща, глези го или просто ви дразни ревът за баба?Възможно е защото бабите са много по-спокойни от нас мамите, повече внимание, повече време за игра .... всичко е в повече защото те като видят внучетата си им обръщат изцяло внимание на тях, докато ние трябва даго съчетаем с чистене, готвене и т.н. домакински задължения. Ния също много плаче за баба си (моята майка) точно поради тази причина. Но тя я вижда 2 пъти в седмицата и се забавляват през тези няколко часа много двете. Затова й е любима и искана от нея баба.

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

тя не наказва,тя не се кара,само го глези.всяка беля е поощрявана и посрещана с усмивка.

Ами аз казвам, че ако слуша, ще види този, който иска да види (при нас това е котето Макси, приятелчето му и тн). Казвам му и точно кога ще го види - примерно в края на седмицата (покрай това научи какво е утре, вдруги ден, събота и неделя и тн - като все пита кога ще дойдат). И никога не го лъжа за деня на срещата им.
Във вашия случай ме притеснява това, че през нощта се буди. МОже би не разбирам, но според мен това е някакъв психологически проблем. не е просто да иска силно нещо, защото Алекс през нощта не ми се е будил да иска котето Макси... Можеш да попиташ някой детски психолог.
Подозирам, че и баба му ужасно много го глези, че му дава всичко, само да поиска (както прави моята свекърва), че по никакъв начин не го ограничава, а вие го правите (защото все пак го възпитавате). Може би е редно да й напомниш, че и тя е длъжна да следва вашата линия на възпитание, а не дасе прави на добрата, та вие да излизате лошите.
Ако искаш срещнете ги с баба му и нека и тя му се скара, както вие му се скарвате. Вижте тя как го забавлява - повтаряйте в къщи сами техните игри.
Имай предвид, че и аз много често чувам - това баба каза, че така се прави, не както ти... все ми се правят забележки... но аз с бабата поговорих и всеки път сега, като ми прави забележки и правя аз. Пред детето е хубаво вие с татко му да сте единни и никой да не ви прави забележки за отношението ви към вашето дете.
Успех, сигурно е период.

Тук е време тогава за вашата намеса - разговор на високо равнище и то от човека на който е майка, за дане стават допълнителни разправии. Картите трябва да са на масата, ти с твоите изисквания и съответно и тя , за да се постигне среде вариянт, които е най-добър за отглеждането на детенце. Специално с бабите прошка няма, аз съм им поставила и на двете изискваният си и става чудо ако се пристъпят по един или друг начин.

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Здравейте, темата ми е много позната , защото самата аз като малка обожавах моята баба и правех всичко възможно, за да съм с нея! В това число- рев денонощно, бягство от къщи на 3г., преструвки за болежки от всякакъв тип! Спомням си много добре моментите прекарани с нея, отношението и към мен/ то в никакъв случай не е било по- различно от това към братята и братовчедите ми/! Просто по някакъв необясним за мен начин, бях силно привързана към нея и адски много я обичах/ говоря в минало време, защото тя вече не е между живите/! Говорили сме за това с майка ми и тя ми е признавала, че тогава много се е дразнела от факта и опитите и да промени нещо са били напълно безпочвени, защото колкото и да ограничавала срещите с баба ми, аз по един или друг начин съм постигала своето!
В същото време обичта към собствените ми родители в никакъв случай не е била по- малка/ смея да твърдя, че до ден днешен съм силно привързана към семейството си и не мога да живея без тях/! Затова мили майки, не спирайте децата си и не им отнемайте радостните мигове с хората, който истински обичат!
Поздрави

Нашите баби и дядовци са все от екземпляр нагоре- моите родители са разведени, и всеки е някакъв си - съвсем отделна губерния, а родителите на мъжа ми пък са от толкова различна мая от нас с мъжа ми и всеки от моите родители че просто няма накъде....
Затова съм въвела при нас едно друго правило - всяка къща си има правила и когато детенце е там се спазват те и се слуша съответния екземпляр...
просто се оказа напълно невъзможно да се унифицират.
Така на синчето бързо стана ясно, че това което минава при дядо при мене и тати съвсем не върви, а това което минава при другите дядо и баба пък не минава при първия дядо и така...
Е ако щеш вярвай детенце бързо им изучи натюрела на всичките... и се научи и да пробва - ако мине.... но вкъщи ядове нямаме, знае и вкъщи точно какво може и какво не... не че не си пробва профилактично дали не е станал по-свободен режима.... но това си е нормално.
И да ти кажа, не съм съжалявала, първо защото така е в истинския живот, второ защото детенце се научава, че хората- техните разбирания и изискванията им са различни и то трябва да се съобразява с конкретния човек и трето защото му се разширява кръгозора. Дори и да не ми харесват всички неща които правят си давам сметка, че както си е мое детето и аз имам последната дума - така и то е рода с всички тях и всеки може и иска да го научи и на нещо хубаво, но различно от мене - при положение че всички те са хора с морал, и са категорично доброжелателни- имам им доверие. Убедена съм че за най-съществените неща, макар и различно - всеки от тях ще реагира отрицателно, макар и единия да се разсърди, другия да го шляпне през ръчичката.... а трети след седмица още да помни ида му откаже желана играчка.
И така и така неминуемо много скоро ще излезе извън затворената семейна среда и ще се учи и прихваща и от приятели и от учители и от улицата още повече... и аз няма да имам контрол над това.
Смятам че като се научи да избира от различните варианти и модели на поведение, предложени му първо само от роднини, които искат да го научат иму желаят доброто- това много по-добре ще го подготви за живота, отколкото да спазва само моите правила, само те да са правилните и т.н.
Ако се научи да спазва сляпо нечии правила, без да ги подлага на сравнение и да осъзнава че може и трябва да избира той самия кака да се държи, каква ми е гаранцията че няма по същия сляп начин да залитне по някоя секта и т.н. дивотии. Също така се научава на моята толерантност към различията между пъстрите му роднини и я приема за нормалното отношение към хората въобще. както и че за да бъдеш разбран и приет трябва да говориш на другия на неговия език- да му покажеш обичта и уважението си към него не само както на тебе ти идва отвътре но и както той ги разбира и ще ги усети най- добре.

Е има една такава подробност че имах късмета детенце да е много чувствително и с някакво вродено чувство за справедливост.
Не трябва да бъркаме любовта с властта в отношенията ни с децата. не трябва да ги ревнуваме от любовта на другите им роднини. все пак си има и обективно сходство в характерите и може просто детенце обективно да прилича повече и да е по-близко с някой друг, макар и аз да съм го родила.
Трябва да се радваме когат отолкова други хора го обичат и по-важното- дават му обичта си по своя си различен начин.

Конкретно в твоя случай бих се радвала и бих си го оставяла с бабата без притеснение и ревност. и бих казала че ако бабата си поема оправянето на белите и има нерви да ги приема с усмивка - Ок, нека - има много бели от които детето може да се научи повече отколкото предполагаме (те очертават границите на позволеното и желаното) - стига някой да има нервите и търпението да поправя вредите от белите... и все пак да задължително да обяснява че са бели и защо.

Напук на всеобщото мнение изобщо не съм съгласна, че послушанието е висша детска добродетел - то е само средство да го опазим докато порасне и е способно да се грижи за себе си и да решава само.

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Това с любовта е чудесно, но тръшкането и ревовете според мен трябва да се изкоренят изначално като "начин на поведение". То е въпрос на принцип. Ако едно дете иска нещо, да си го каже в прав ред и да обясни какво и защо. При майка ми това работеше от самото начало и съм безкрайно благодарна, защото се научих да изисквам това и от обкръжението си. Не участвам в никакви повишавания на тон, скандали и физиономии, нито с деца, нито с възрасни.

[линк]

И аз мисля като fascinating oceanid. Едно дете трябва да общува с разнообразни хора, а родителите трябва да дават пример за толерантност.
Какво лошо има в това, че бабата не го наказва?! Со мирно, со кротце е къде по-добрия начин за възпитание на 2 годишно, въпреки че със сигурност минава границите по някое време. В белите няма лошо ако не се наранява - сега трябва детето да експериментира и само да открива света. Естествено всичко трябва да е умерено.
Нека си пита детето за баба. Това не означава, че теб те обича по-малко. Според мен само детето ще бъде наранено ако бабата спре да го вижда толкова често колкото е свикнало.

много добър принцип имаш, ама ми звучи малко нереалистичен, що се отнася до съвсем малките деца, те просто още не са достатъчно зрели, за да утвърждават себе си и желанията си без тръшкане, мрънкане и рев... неприятно, но факт, при повечето мъничета... трябва възпитание, търпение и време, за да може да се общува нормално според мен

Правете каквото трябва, да става каквото ще!!!

напълно се присъединявам към мнението на гугу и fascinating oceanid

Правете каквото трябва, да става каквото ще!!!

Аз също, но от части. Присъствието на бабата не би трябвало да противоречи на принципите на родителите. Когато се поставят размити граници пред едно малко дете става пълна каша.
Подкрепям Яна, в мнението и за разговор и изясняване между възрастните кое е допустимо и кое не.
Инаеч ясно, че за мачкане, угаждане, дивеене и беснеене бабите водят на мамите с поне 3:0.

Родителите имат право да определят правилата, по които ще се отглежда тяхното дете. В случай че не одобряват нещо от поведението на друг човек, за мен е недопустимо той да продължава да го практикува. А за противоречене на родителите и коментиране на техните решения направо дума не може да става.

[линк]

Блазе ти, явно си имала идеалните родители и сега отглеждаш идеалните деца в идеалното семейство...

Нали се сещаш че има и обратната теза: че бабите и дядовците имат право на лични отношения с внучето, още повече че внучето има раво на лични отношения с бабите и дядовците.
И тях също не можеш да ги караш да се държат с него по начин който смятат че не е правилен, пък бил той и практикуван от родителите му.
Дори и родителите да не са разведени по закон бабата и дядото могат дори да ОСЪДЯТ родителите да им дават детето поне веднъж в месеца, за да си упражняват това право ... това право е също и на детето.... насаме с внучето и без да търпят ултиматуми и забележки.....
При положение че дори закона, който следва да е долната граница на морала им признава това право не е ли малко крайно да се изнудват негласно бабите и дядовците че видиш ли или ще играят на 100% по свирката на родителите или просто ще бъдат лишенти от контакти с внучето.
Вярно е че родителите носят отговорност за възпитанието на детето, но това не ги прави автоматично прави каквото и да правят и както и да го гледат... както обичат да повтарят доста майки като навити пружини...
Това че родителите са тези които единствени имат право на последната дума не прави тази последна дума задължително нито справедлива, нито най-добрата за детето....

Честно казано отдавна се уморих да чета как майките се навиват едни други- ти си майката ти знаеш най- добре. Ти си майката ти си идеалната за твоето дете...и всичко което ти решиш е най-правилното...
Не че не ми харесва как звучи и не ми се иска да е вярно ... но наистина не е така.
в моето семейство е пълно с юристи и затова още от деца сме научени да спорим без да влагаме емоции лични нападки. Имаш си теза, която си обмислил предварително и търсиш доводи за да я докажеш- другите правят същото, истината е свещената цел на спора и уважението към другите е закон. и всеки възприема спора като нещо абстрактно като средство, не го приема лично.

Много пъти съм спорила за възпитанието и на моите деца и на тези на сестра ми. С майка ми с баща ми...със сестра ми и мъжа ми. Това ни е изключително полезното семейно хоби.И съвсем не винаги съм била правата аз. Спорили сме с огромно удоволствие и с часове и някога съм била права аз друг пък и да призная в полза на детето съм се убеждавала че например баща ми е прав.
Не мога да си кривя душата.



Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

... аз така се държа с дъщеря си ... може и баба да съм станала междувремено ...

Шегата на страна, сто пъти съм казвала, нищо по-ценно няма от трите първи години (поне!!!) прекарани с дечицат ни. Нито пари, нито кариера, нито нищо не могат да ти ги върнат... предпочетох малко стегната каишка с първата дъщеричка, но си я гледах цели 5 г., резултата е на лице - никакви проблеми. Сега не съм притеснена като тогава и съм се запътила да правя нещо подобно с втората, но тъй като тя е неуправляема, мисля, че 3 г. ще се равнят на 5-те на каката ... поне така ще се отразят на психиката ми , дано издържа, че планирам още ....

Защото вероятно тази баба или самата тя не е успяла да обърне колкото би искала внимание на децата си, или нещо в отношенията и в семейството - било то със съпруга, било то с порастналите и деца не се случва както тя би искала и така без да осъзнава тя пренася и разрешава собствения си проблем върху своите внуци: прекалено добра и грижовна е, дава повече, отколкото мама и тати, дори подсъзнателно желае тя да е майката на внучето си. Без да си дава сметка, че ако обича детето си, ще направи така то да не се привързва към нея повече отколкото към родителите си. Ще намери начин да приеме за него образ, който не може да измести другите лщбими образи по важност. Винаги има начин - да говориш много на детенцето за мама и тати, да си определиш някакви граници във физическото глезене под формата на целувки и гушене, да не му казваш скришом 'маме' и т.н. Тази форма на съревнование на бабите и дядовците с истинските родители ми е била винаги ако не грозна(че е силна дума), то най-малкото обидна, пък каквито ще да са родителите. Всички родители грешат в нещо при отглеждането и възпотанието и никои не са идеални, но все пак никой не може да бъде по-добър родител за едно дете освен собствените му родители, защото то други няма. Изключвам особените ситуации при отнемане на родителство, осиновяване, осиротяване, макар и те в основата си да съдържат същото послание. Раната си я има и тя е нанесена без значение от кого - дали от самите родители, от обстоятелства, от 'доброжелателни и жертвоготовни' баби и дядовци. Мен това, което ме гложди е защо много баби и дядовци уж обичат децата си, а се съревновават за любовта на техните деца, като така нараняват всички... дори себе си, но себе си по-скоро чрез продължаване и утвърждаване на своята собствена рана.

Разбира се, това са ми размишленията относно ситуации, които се покриват с моя опит и ситуации, в които поведението на баби и дядовци смятам за погрешно.

П.П. Да допълня - и колко е лесно да получиш обич и нежност безусловно от едно създание, което има нужда на първо място от това! Забелязали ли сте как много често подобни уж много близки отношения между внуци и баби просто се изпаряват с порастването на децата, примерно с навлизането в пубертета. А тукмо тогава би трябвало да започне едно по-удовлетворяващо общуване между големи хора и точно тогава много баби и дядовци вече не са привлекателни за компания - тогава си проличава защо и от какво са имали нужда прародителите. Ако много държиш на внуците си,опитай се да продължиш да общуваш пълноценно с тях. Но... много често самото гушкане е било цел, изживяване отново на периода, в който децата са малки и зависими, в който всичко постигнато от тях е 100% и твой успех, когато все още не са изградили своя собствена ценностна система и разногласия няма. И т.н.


I'm a pure new pleasure-seeker