БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!

Здравейте, много ме е срам, но не можах да се престраша. Отидох до там. Видях точния адрес в Интернет. Бях наоколо от почти 18 часа, но не посмях. Уплаших се. Въртях се, въртях се, поне 5 пъти и малко преди да стане време за сбирка си тръгнах. Сигурно ще ме сметнете за страхотна тъпачка, но не МОЖАХ. Толкова се притесних, че загубих ума и дума. Дано следващия път събера сили.

Здравей, вентилатор,
ами не, няма да те сметнем за страхотна тъпачка, даже и за обикновена тъпачка няма да те сметнем
Притеснението ти е разбираемо и не си ти първата, постъпила така.
По-добре, че си си тръгнала вчера, отколкото да пийнеш нещо за кураж преди сбирката, както правят други.
И не си първата, която се върти там в часа на сбирката и не добива кураж да влезе.
Един наш приятел преди около 4 години беше направил същото (и не само той), отгоре на всичко, той не живееше в София, а беше дошъл от близко населено място.
И любопитното е, че е здрав едър мъж, даже малко с мутренски външен вид. Ама и той дошъл, обикалял и не се престрашил да влезе първия път. Щото алкохолиците сме такива - може понякога външно да изглеждаме страшни, но всъщност сме крехки и чувствителни.
Той влезе обаче на втория път и от тогава вече 4 години не пие.
Така че не се отчайвай и не се самоупреквай и не се срамувай - нищо лошо не се е случило, важното е, че имаш желание да дойдеш.
Продължавай да опитваш

И ще си позволя да ти дам един съвет. Недей да пишеш и да измисляш предварително изказванията си. Това те натоварва допълнително. Просто ела в сряда, кажи си: мечка страх, мен не страх, затвори очи и влез

Мисли си, че идваш при приятели, защото ние сме ти такива. И затова не си "пиши" предварително изказванията. Нали, когато отиваш при твои приятели, не си измисляш от предния ден какво ще им кажеш, а говориш каквото ти е на сърцето.
Пък и изобщо не е задължително нищо да казваш отначало. Седни само и послушай, никой няма да те укори за мълчанието.

Здравей,
Нищо лошо не е станало от това, че не си се престрашила. Нали и аз ти казах колко пъти обикалях около "Пиротска". Доста! После влязох и дори на другия ден вторник отидох на сбирка на АН на "Веслец", след това за трети път пак на "Веслец" на АА и т. н. Не се притеснявай от това. Нищо страшно няма да ти се случи. Това е нещо като "кръчма", ако искаш и сладкарница го разбирай, в която само не се пие алкохол. Влизаш и ще ядем много, много сладки, ще пием най-различни безалкохолни и просто ще си говорим. Ако искаш говориш, ако не искаш не говориш. Можеш само да слушаш. Правилата са прости, но ефикасни, мога да кажа дори завладяващи: мисля че ти казах вече - там никои няма да те пита нищо, няма да ти се кара, да те критикува, да спори с теб, да те обижда. Ние не полемизираме, не теоретизираме, а само споделяме своя опит. И това също е по желание. В сряда ще си на линия и преди да влезем, ако пушиш, ще изпушим с приятелите по някоя цигара. Още тогава ще се убедиш, че няма нищо страшно! Споко. Както някои ти каза, дали си дошла не е чак толкова важно. Важното сега е да не посягаш.
Желая ти приятна вечер, а утре - пореден трезвен ден!

Здравей! Не се срамувай, не се страхувай, мила :) Няма нищо страшно, и други ти написаха. Нормално е да си притеснена, но наистина никой няма да иска нищо от теб на сбирката, няма да те оценява. Можеш да останеш до края или да си тръгнеш на втората минута - никой няма да ти се обиди. Можеш да говориш или - не.
Ако искаш, можем да се видим днес или утре преди сбирката двете за малко, ей така - да видиш, че сме обикновени хора (аз съм от най-обикновените :) ) Освен това мисля, че и други освен мен биха искали да те поздравят за успеха ти и за силата, която прояви през миналите дни :) Ако искаш да се срещнем за кратко - пиши ми на адрес: aa_adresatmi@abv.bg
Бъди силна и спокойна :)

Така ми се искаше да вляза, а не можах. Странно, защото не се страхувам от хората, които няма да ме разберат, а от тези които ще го направят. СРЯДА е моят ден. Просто толкова много нови неща. Явно се боя и от НОВИ хора. Кога е станало това? Принципно съм много контактен човек. Радвам се на всяко запознанство, а сега умирам от ужас. Имам чувството, че ще се разрева като бебе. Толкова дълго не съм споделяла с никого. Ами ако се разрева? Ще умра от срам. Господи, колко съм се променила. Но ще пробвам. Това е единственият ми шанс.

И какво ще стане, ако се разплачеш? Сълзите, както и усмивката, са естествени човешки реакции, не се тревожи!
Веднъж така ми се случи, че не бях спала няколко денонощия... бях адски уморена, напрегната и едва ли не отчаяна. Не знаех вече какво да правя, а не обичам да пия лекарства. Изключая антибиотиците (и то само, когато се налага наистина), най-силното лекарство, което приемам, е аспиринът. Отидох на сбирка и там почти заспах :) Вероятно съм изглеждала доста зле от цялото напрежение, на което бях подложена и направо космичната умора, защото някои си помислиха, че съм пила, но общо - получих усещане за сигурност и спокойствие.
Така че - отново: не се тревожи :)

Здравей,
Дръпни завесите и погледни навън какво слънце, какъв ден. Слънчев ден! И утре в сряда ще е такъв - това обещават синоптиците. От теб зависи да го направиш още по-слънчев. Не само ти, всички за нещо и от нещо се страхуваме. Остави се да се страхуваш. Също, понякога неусетно си плачем. Дори и мъжете плачат, нищо, че се кълнат в обратното. поплачи си, ако трябва, но при всички случаи върви право напред. Не се отклонявай встрани. Избрала си вярната посока и скоро сама ще се убедиш в това, защото ще береш плодовете на твоята трезвост. Усмихни се! Успешен ден!

Здравейте,

аз пак съм тук. Лашкам се от състояние на пълна еуфория до черна депресия. Вече проблемът сякаш премина на психическо ниво. Не толкова физическо. Никога не съм се чувствала толкова объркана, но това се очакваше. Май. Не мога да се съсредоточа и да работя. Отлагам постоянно. Боже, а колко продуктивна бях преди време. Сега едва лазя. Време е за сбирка. Утре.

не идвай цял час по рано

Нормално е работоспособността ти да падне за известно време.
Но не се отчайвай.
След това ще работиш, както не си работила и в най-добрите си дни. Направо ще бъдеш като атомен вентилатор
Щом си чустваш, че проблемът от физическо преминава на психическо ниво, значи наистина ти е време за сбирки.
Точно там психиката оздравява най-добре.

Утре имам среща с ПРИЯТЕЛКА. Тя ще ме доведе, за да не избягам пак. Просто имам нужда от мъничко побутване. Днес се чухме по телефона. Олекна ми. Цял ден рева. Рев, рев, рев... Не знам какво става.

Чух нещо много хубаво от теб: "Време е за сбирка". Този път няма да пропуснеш, знам. За всеки случай ще завардим изходите в двете посоки, за да не побегнеш пак обратно. Шегувам се. Иначе, не се стискай, а си поплачи. Изплачи се, както се казва и за утре не се притеснявай. Щом Приятелка е с теб, си в сигурни ръце. Довери й се напълно. До утре! Лека вечер!