Така става

Ами просто се чудих днес... а и слушам любима музика.... а и така ли се случва..?
Искаш да се влюбиш, пожелаваш го и някой ден се случва, кой ден защо как - никой не знае но се случва. И.. Имал си себе си имал си своите желания, мечти, сънища. Имаш самоличност която уж никой не ти отнема, имаш своя подчерк и изведнъж неусетно почти се губиш някъде. Губиш и заставаш в сянката на твоята любов, губиш себе си. Пак мислиш но изкривено не както ти се иска, не както можеше преди, а никой не ти отнема нищо. Заставаш и мислиш за двама мислиш за "ние" и "аз" изчезва там. Единият е доминант а другия ... къде се скрива и защо се обезличава. Всеки по отделно е силен коз, но взети заедно само единия. Така ли е?
МмммМ, не знам

....

Някои казват, че точно във връзките ни проличавало какви сме всъщност...

Всъщност си такъв,какъвто си.Ако искаш да доминираш го просто го правиш
Гледайте по-ведро на живота

[линк]

А къде не проличава какви сме?

Където се опитваш да бъдеш нещо,което не си.
Което е глупаво,но понякога смислено.

[линк]

така става, да, поне първия път, когато се влюбиш наистина силно....то и това е май смисълът, който се крие в любовта - пречистване на душата: първо се чувстваш изгубена, объркана, различна, лабилна и много конформираща се с Човека. после излишните наслагвания изчезват, а истинската ти същност се освобождава от тях и ти опознаваш себе си много по-добре.

впрочем този процес е хубаво мислено да става, да не се издаваш, че се поставяш на второ място много-много


I know I'm selfish, I'm unkind

Да се опитваш, не означава, че успяваш.
Прочете ли какво попитах?

Ебати темата ей
Ае да захванем нещо градивно и общополезно,например...
е не мога да се сетя точно сега

[линк]

и сега какво смяташ да правиш?

Проституирай според чергата си.