Тъга

Как само се стоварва тъгата изцяло върху човек , когато най-малко очакваш....Мислиш си че си преживял раздяла, другата жена и самотата , а изведнъж осъзнаваш колко си празена и как никога няма да бъдеш същата колкото и време да минава....каквото и да правиш, който и да застане до теб, от тук насетне винаги си изоставената...дори и пред всички да се усмихваш насила. И когато споделиш на приятел колко ти е тъжно, той само казва е усмихни се, не си заслужава за един човек ....
а как искам даповярвам....вече нито вярвам нито искам ..само ако може болката и тъгата да спрат...

Завиждам най-благородно на някои хора, които махат с ръка и уверено си продължават по пътя. Навремето аз не можах. Но ти си младичка, не рухвай така лесно, деее!

Дете имате ли?

А сега чуй и виж това, поплачи си да ти поолекне, да си промиеш очите и да погледнеш света с по-ведър поглед. Ти си се отчаяла. Ама недей така, де!

[линк]

Тъгата по хубавите спомени носи болката.А тъгата я има, когато гледаме назад и не искаме да погледнем напред.Мечтай дори и мечтата да е неосъществима,фантазирай дори и фантазията да е нереална.Създай си въображаем нов свят някъде там в бъдещето и аз ти гарантирам, че част от него ще ти се сбъдне!

[линк]

Виж края на песента:

Turn down the lights, turn down the bed
Turn down these voices inside my head
Lay down with me, tell me no lies
Just hold me close, don't patronize
Don't patronize me

'Cause I can't make you love me If you don't
You can't make your heart feel something it won't
Here in the dark in these final hours
I will lay down my heart, and I'll feel the power
But you won't, no you won't
And I can't make you love me
If you don't

I'll close my eyes and then I won't see
The love you do not feel, when you're holding me
Morning will come, and I'll do what's right
Just give me till then, to give up this fight
And I will give up this fight

And I can't make you love me if you don't
You can't make your heart feel something it won't
And here in the dark in these final hours
I will lay down my heart and I'll feel the power
But you won't, no, you won't
And I can't make you love me
If you don't

Ain't no use in you trying
It's no good for me baby without love
All my tears, all these years, everything I believed in
Baby
Oh yeah
Someone's gonna love me

La donna e mobile

Не , нямаме дете , той има от другата жена. Не го казвам със злоба или завист, по-скоро като отбелязан факт. Тъжно, и ужасно празно.ми е...не от липса на друг мъж. … заради многото години, живеейки в собствената си заблуда. Не е предателство неговото, защото щом е избрал нея, значи я е обичал... мойто е предателство, защото вече година и половина предавам себе си и се оставям на ежедневието да ме увлече. На 28 години съм , а нищо не ме кара да се вълнувам, единствено тъгата, която ме сполетява ужасно често. Фантазирам много, винаги съм го правила....но напоследък си ги записвах....в повечето фантазии неговия дух витае....не мога да повярвам че някога наистина ще свърши това безумие...вече изгубих вяра...

Но ти си младичка, не рухвай така лесно, деее!

деееее - викат на магарето в Армаганово.

Чактисваш ли?

И аз всеки път си викам дееее....ама все се срутвам в тъга....тъпа жена съм, а ми се ще да съм била кучка ;)
сега вече е късно....

Никога за нищо не е късно и за кучка не е късно, стига да ти идва отвътре, иначе е натоварващо за теб.

Това като шега го казах...май и това вече не го мога....

Кой си ти бе, райбер?
Какво се влачиш като сопол след Асасин...

ама аз пък сериозно ти го казах. Не се затваряй в себе си и остави вече спомените. Започни да излизаш и да се радваш на дребните неща. Всички минаваме през този период и само от нас зависи кога ще излезем

Толкова силно нищо не ме вълнува, че дори и срещите с различни приятели не ми носят радост. Тъгата не е по мъжа.....тъгата е болката от разбитите ми илюзии, до преди това нямаше на света по-оптимистичен човек от мен...сега съм никой, и дори не ме вълнува това....толкова успешно се заземих от болката , че не виждам светлината...за съжаление

Аз изобщо даже не го отварям. Горкичкия...

Забравих да ти кажа, че момчето се подвизава тук като iconoclast

Хич не ми се иска да тировя повече в душата, ама още нещо да ти кажа. Сама няма да излезеш от това състояние. Потърси даже и медицинска помощ, дори и медикаментозна. Не боли. Навремето бях в подобно състояние. Е, не исках да си давам парите на пишман-психотерапевти. Само на преглед при психиатър, изписа ми някакви модерни били, такива били, онакива били.

-----------------Ето един цитат

Лечение на депресивните състояния [18]
Лечението на депресията има забележително висока ефективност като проучванията сочат, че при подходящ лечебен план над 80% от депресивните епизоди преминават, а пациентите водят продуктивен и творчески живот. Основните методи, които се включват в терапевтичния план зависят от лечебните потребности на пациента и включват:

• Медикаментозно лечение.
• Психотерапия.
• Работа със средата (напр. семейна терапия).
• Психообучение.

---------------------

Чети, момиче, чети. Е, какво сега??? Обърнала ти се е каруцата, потрошила се е. Приеми го като факт и толкоз. Събери й дъските, скоми си един сал и се пускай по реката.

А, ти какво? Тръгнала си по пътя за вдън гори Тилилейски, откъдето аз се връщам. Тъмно е, хич не е хубаво.

[линк]

да следва собствените си съвети
Оказва се че сме много добри да поучаваме другите - но често страдаме без да използваме решенията коИто предлагаме .....

Мило момиче не ти е леко и много те боли. Година и половина е доста време. Стягай се, сама трябва да си помогнеш.

Я ми кажи какви са целите ти в живота? Намери си някаква цел, която да постигнеш и давай напред. Затръшни вратата на миналото и използвай енергията от трясъка, за да изплуваш.

Аз съм на 36 години, преди една година ме напуснаха. Бях се отчаяла съвсем, страхувах се, че някой ден няма да издържа и ще сложа край на живота си. Работех непрекъснато, за да забравя, но не забравях.Не смеех да изляза сред приятелите си, срамувах се, че вероятно съм най-ужасната жена на света.

Но сега затръшнах вратата, е пак боли понякога, пак понякога съм тъжна, но съм направо нов човек. И се радвам всеки ден, че съм жива, в последната година, всъщност, изпитах толкова много неща за първи път.

Най-много ми помогна да се оправя новината, че си е харесал друга девойка. Първо ме заболя ужасно и писах тука в клуба и не приличах на себе си. Но после Асасин и другите ми отговориха. Никога няма да забравя, чувството за топлота и приятелство. . Отидох на море - е за мен слънцето и морската вода лекуват стреса ми 99%. И си дадох сметка, че той няма да се върне, спрях да го чакам и да се самообвинявам, почувствах се свободна, открих, че слънцето свети, че пак мога да се радвам на цветовете, избрах си собствени цели и сега вървя напред. Дори изпитах радост, че бившият е намерил щастието си, сега и аз ще направя същото.

Ще се справиш, щом аз успях, значи всеки го може.

ПП Ядосах се ужасно на девойката, която моят си е харесвал, тя взела, че му отказала. Не изглеждаше, да е толкова умна. И сега той е нещастен и само ми звъни. И пак, аз съм лошата, че не съм съгласна "да се върна назад". Но според мен в живота пътят е само напред.

Но според мен в живота пътят е само напред.
Да, така е и според мен, но не си фиксирай живота според каквито и да било сентенции.
Каквото дойде, стига да ти е добре.
Няма нужда да сме толкова праволинейни, изключенията само потвърждават правилата...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не, тъгата и мъката няма да спрат.
Ще ги помним цял живот.
Едва ли ще може да се откъснем от тях.
И винаги ще помним миналото.
И ще го сънуваме, почти всяка нощ.

... говорите, като, че там сте били..."
Вапцаров

Не можеш ли да простиш?

Прошката, поне в моя случай, беше много лесна, защото просто не беше необходима. Бяхме се отчуждили, и въпрос на време беше да се появи някоя друга. Не някой друг - защото аз май съм прекалено тъпо упорита да се предавам, дори когато неуспехът е очевиден.
Според мен по-трудно е да прескочиш момента със самообвиненията (защо, как, ами ако...) и да погледнеш отстрани - така, както би посъветвала най-близък приятел. Ако е възможно. Ако има кой да го направи. Нямам предвид бягство от отговорност, самоанализ и пр; по-скоро, важен е опитът за дистанциране, приемането на ситуацията (и собственото поражение, ако така се изживява) като етап, стъпало, крачка, кавото и да е то - и няма значение дали е надолу-нагоре или встрани. Просто край, един етап е приключил.
Аз не съм добър пример, обаче, повече от 10 години се пържа в собствен сос и топя други. Все ще ми мине някой ден хех