Пустота........

Студено ми е.Не само на тялото ,но и на душата.Усещам,че няма смисъл да живея.Не мога да изпитвам никакви емоции.Само пълно безразличие към всичко и всеки.Хората си мислят,че съм вечно усмихната и добра..Как да им обясня,че това е само фасада,зад която се крие пустота.Винаги съм била сама-но не заради стечения на обстоятелствата-а по мой избор.Мислех,че така искам,но се оказа ,че греша.Искам да намеря човека,който да ме обича-но дали ще мога да отвърна със същото,дали ще мога да го позная.........Някои казват,че живота е пред мен-но защо да го живея без цел.......Все по-често си мисля за смъртта-но дали тя е решение???

Ти си в депресия и явно работиш нещо, което те натоварва много. Последното познах ли го?

Работата ми ме удовлетворява,колегите ми са супер и нямам проблеми със семейството си.Но това не ме радва-просто ми е безразлично

Ей смоти / много готин ник/ Горе - главата Ако се поразровя ще си намеря и мои подобни писания
Каквото и да е ще мине Ден подир ден все по-хубаво ще става Хубавото на депресиите е : че си отиват точно толкова незабележимо както са се появили
Пък и човек веднъж минал през такова чудо.... прави всичко възможно - никога да не попада пак там

Драпай нагоре ето така


[линк]

До три месеца ще ти е минало. Споко, смоти.

Lean on me

Yeah, sometimes in our lives we all have pain, yeah, we all have sorrow!
But if we are wise we know that there's always tomorrow.

Смъртта и старческото оглупяване са неизбежни. Не мисли за тях.
По-скоро си мисли "баси депресията! кога ще свърши, мамка и?!"
Излизай навън. Октомври се очаква да е хубав и слънчев. Дано си намериш гадже като очаквания октомври.
Щом си намериш поредната любов, проблемите ти ще изчезнат.

Хех, много готин прякор си си измислила! Браво!
Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Депресия. Типични признаци.

Имаш нужда от почивка и смяна на обстановката.

Отчаянието е добър събеседник, но лош приятел.
Не знам какво си преживяла, но каквото и да е то - не заслужаваш това, в което сега си изпаднала. А то вероятно е тежка и дълга депресия.
Смъртта пък изобщо не е решение. Всъщност, решение е за самата тебе и то само донякъде

Ей, момиче. Стягай се. Има много неща, заради които си струва да се живее. Животът е нещо, което ти се дава само веднъж... засега

Я стига мрънка! Ако искаше да намериш човека, щеше вече да си го намерила. Па, и егати целта- някакво си същество от мъжки пол, което неминуемо ще ти трови нервите, евентуално ще му миришат краката и ще се оригва шумно след вечеря, а може и да пърди... А вънка какво слънце грее...

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

За разлика от другите дето те пишат депресирана съм на мнение че си в лош период . понякога тия периоди продължават дълго. като се завъртят 'светилата горе' така, че да ти се случват хубави неща и да се чувстваш добре ще загледаш света наоколо и живота по друг начин. тогава ще видиш и целта и смисъла . тогава ще срещнеш този, който ще обичаш и той ще обича теб и ще е взаимно .

смъртта не е решение. тя никога не е решение . всяко нещо, което е неизбежно не решава нищо - то просто се случва като ти дойде часа да си 'тръгнеш' от света на живите.

I'm a mirror , looking at me you see yourself

Оранжеви чаршафи на маргаритки?

Има ли някаква конкретна причина, която те е докарала до тези черни мисли?
Ако искаш сподели с нас какво те е потиснало толкова много, какво те кара да си мислиш за смърт? Може да има и други хора, преживели подобни случки като теб. Може би ще успеем да анализираме живота ти, да ти дадем полезни съвети и да те подкрепим по някакъв начин. Не се затваряй в себе си. Пиши тук как се чувстваш и пиши по-често. ОК?

Вероятно всеки е минал през подобни състояния. Клубарите може да кажат кой как се е измъквал от тях.

Абсолютно нормално състояние. Ти си сменяш ценностната система в момента, от модела "сама" към търсене на връзка. Дай време на психиката си да се пренастрои. С разсъждения тип "какво би могло да се случи на нероден Петко" няма да си помогнеш. Та това ти е целта за сега - пренастройването на системата. После идват постепенно и другите цели. И най-важното - не се сравнявай с другите, или поне не наблягай на чужди неуспехи, не е задължително, дори не е и много вероятно и при теб да се случат. Изясни си ти самата какво искаш за себе си, какво си готова да дадеш в замяна, това е поне 50 % към успеха.
А смъртта и да си мислиш за нея, и да не си мислиш - тя когато реши, ще ни споходи. Дай да не се бъркаме в господните неща.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

И като сподели какво ще стане? Виждал съм на разни места из клубчетата споделени неща и резултата обикновено е бил печален за споделящия. Тук, в клубчетата, хората не сме по-добри от колкото на живо.

Кофти нещо е модератор с пришки на задника.

Ах, какъв черногледко! Ето едно стихче за *смоти*.

На 32
съм така уморена,
така отегчена,
така отвратена,
че не желая
да живея.
Не желая.
Искам всичко да свърши.
Да бъда безпаметна.
Да бъда бяла светлина.
Не искам да живея.
Повръща ми се
от този свят.

Не звучи много оптимистично... Намери първа и втора част на *Изкуството да бъдеш бог* от Морган Скот Пег. Той е психолог и книгата не е религиозна, както може да ти се стори от заглавието. Аз я харесах, надявам се да хареса и на теб!

Комшууу, я недей така черногледо. Не си ли чувал, че формулирането на проблема вече е огромна крачка към решението му?

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Имам я въпросната книжка. И двете части.

Кофти нещо е модератор с пришки на задника.

Ще ти задам един въпрос и искам да му отговориш само с ДА или НЕ.

Вярно ли е това, че прекалено много хора в клубчетата, когато са потърсили помощ за получили удари и подигравки в отговор?

Кофти нещо е модератор с пришки на задника.

здр. мила. даже ти завиждам малко.И аз се чувствам като теб само че не съм сама-и да знаеш че е мн по лошо. И не чакай някой да ти подаде ръка-хората са егоисти.Прави неща които са ти приятни, срещи с положителни хора. Нещата просто се случват.Успех!

Идеално ще е, 100 % по-добрия вариант от домашен любимец.

Ако е мъжко, ще ти бъде вярно поне 16 г., ще те обожава за цял живот (никой мъж не би могъл да постигне това, ако ен ти е син :))). Ако е женско - кеф - вярно за цял живот, можеш да си го направиш твое копие. С децата няма Никакви разочарования. Сама родител, няма да делиш любовта им с друг, е малко изнервящо е първите 3 г., но после си е супер, защото постояно си имаш събеседник наоколо, който те държи в центъра на всичко, което се случва "тук и сега"... какво по-хубаво от това?!

В никаква депресия не си, просто си надраснала всички тук и мисля, че следващото, което тябвда да направиш е да предадеш на товето "парче месо" опита си.

Явно си доста чувствителна натура, която в момента преживява една гадна депрсия!
Не очаквай всички да те разберат, някои ще погледнат с лека усмивка на "писанията ти", да не кажа - повечето, но това е нормално:
1) първо: не всички хора мислят и чувстват на "твоите вълни"
2) не всички са толкова емоционално дорасли ( на някои не им стига и цял живот да дораснат!)
3) някои ( повечето )не се задълбочават толкова в размисли съвсем умишлено, за да се предпазят от подобни състояния!

Животът ти е даден, за да го живееш, така че смъртта не е решение!
Изпъди лошите мисли!На пук на самите тях



Veni Vidi Vici!