Hero way

Според ваши лични наблюдения как се развива живота при употребяващите хероин.
1 Успяват да спрат и да си живеят нормално ( без никакви наркотици)
2 Прекъсват за 1 - 2 години или месеци и после пак и пак и така цял живот
3 Неуспяват да се преборят и ни напускат ( може би само временно според Амме )

Нямам намерение да засегна никои , поставяики темата
Извинявам се ако съм обидил някои

Може ли да ми отговориш първо на един друг въпрос? Как се развива живота на децата родени в един квартал в един и същ ден и отгледани от приятелски семейства? Стават ли приятели? Успяват ли да завърща образованието си? Женят ли се и грижат ли се за децата си? Извинявай, и аз не искам да те засегна, но мисля, че на въпроса ти няма отговор. Безспорно има много общи неща между зависимите, особено при зависимите от хероин, но в същото време те са толкова различни по между си, колкото и всички останали хора. Може да има и много сходства в развитието на живота им, но като цяло НЯМА ПРАВИЛА И ЗАКОНОМЕРНОСТИ! Както при всички хора, и тук зависи от ИНДИВИДА,понякога и от допълнителни фактори- приятели, семейство, лекри, начин и продължителност на употреба и др., но на първо място е ИНДИВИДА, с физическите и психическите си особености, след това всичко останало. Таа...честно казано, не знам защо задаваш такъв въпрос.

Мисля, че има достатъчно статистика по зададените въпроси. Аз познавах 4 деца, които си отидоха (не временно, поне за родителите си) и още три, с които не съм контактувала лично. Познавам още 20 тина, които друсат в момента, 1 момче на метадон от 2 години и 1 момче, което не съм виждала от година и половина, но синът ми казва, че е спрял. Та това е тъжната статистика от лични наблюдения.

По мои наблюдения повечето ми познати които са зависими, прекъсват за година две и после продължават, дали ще е за цял живот не знам, но по 10 години поне го правят. Имам и двама познати които починаха от свръхдоза.

Има трайно отказали се,ако това ти е въпроса.
Ама колко са спрямо общата маса...1-2%,не повече.Дори и да е невярна тази цифра,тя не е невярна с много.При всички случаи си говорим за едноцифрено число.

Според мен какво???
Временно ни напускат и после се прераждат ли или...?
Иначе по въпросът ти колкото хора толкова и .... way...
Поздрави на всички!


La Hija de La Noche

Благодаря за отговорите на mam , dp и Зъл_Дух - за това питах за ваши лични наблюдения а не за разни официални статистики.

Амме прочел съм някои твои постове и останах с впечатлението че не си привърженик на атеистично-материалния светоглед за смисъла на човешкия живот. И затова си позволих лека закачка.
За прераждането - да при източните философии
При християнството душата на всеки един човек е безсмъртна и от тази гледна точка няма смърт , а преминаване на душата от нашия свят към други светове.
Според мен живота не се изчерпва само тук и сега ......
Поздарви

Познавам само едно момиче /братовчедка ми/, което успя да спре от раз и завинаги хероина. Имам около 5-8 приятели, които починаха от хероин /единият почина не от свръх доза, а от абцес в ръката, поради което гнойта е тръгнала към мозъка и въпреки, че беше в интензивното, не можаха да го спасят и почина; останалите си отидоха от свръх доза... Останалите ми познати или се друсат или се лекуват с метадон, или се лекуват с метадон и едновременно се друсат от време на време /а някои и редовно/ с хероин, а и с други неща. Това е тъжната моя истина. Дано съм помогнала с нещо.....

Различно според употребяващия.Мога да говоря за себе си-за първи път се надрусах с хероин през 94-та.Фолио,цигари,спринцовки,шмъркане-нищо не съм пропуснал.Но-тук следва голямото НО-никога не съм си позволявал да стана зависим,перках си по веднъж месечно,веднъж седмично,малко по-често и малко по-рядко,зависимо от настроението.Определих го като удоволствие,не като начин на живот.Така беше 10-11 години,след това нещата в личен план за мен се промениха и не взимам наркотици въобще.
Много мои приятели и познати се чудят как не съм се зарибил брутално,а аз винаги казвах,че обичам хероина толкова,че да не допусна да губя удоволствието заради един начин на живот,който не ме привлича.
Това е.Лек ден на всички.

Vijdala sum podobno neshto s ochite si pri edin moi poznat, a i sum 4uvala za drugi takiva slu4ai.
BRAVO!!!
VAZHISHTAVAM TI SE, PICH, I NA TEB, I NA DRUGITE KATO TEB!!!

Дам, и аз имам такъв приятел. С години взема, но през няколко месеца. Хероин, кока, амфети.... трева често. Сега май стана с пийването от време на време.

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it. Tallulah Bankhead

Да, и аз така мисля, че не се изчерпва с "тук и сега"... при положение че отвсякъде сме заобиколени с такава необозрима безкрайност, която не сме в състояние да проумеем дори, би било алогично да съществува нещо крайно и малко...и щом ни има сега, значи винаги ни е имало и винаги ще ни има, макар и във различна форма... може би чрез нас Бог, който е във всеки един от нас и във всяко нещо - осъзнава себе си, чрез нашето индивидуално осъзнаване и опитност... и за това е цялото това разнообразие от хора и съдби и житейски проблеми, които всеки решава по различен начин и добива различно осъзнаване... за да може Бог да опита от всичко чрез нас......

Важното е да не потъваме съвсем във филма, в играта, да можем да се поглеждаме често отстрани и да осъзнаваме, че макар да сме отделни капчици, ние сме и едно цяло с океана и притежаваме в себе си същата субстанция - може би в този смисъл Бог е в нас и ние сме в него - както водата е същността и на капката и на океана .... и отделното и цялото всъщност са едно...

Макар, че би могло да се каже и, че има само едно безкрайно "тук и сега", понеже мигът, който току-що отмина вече е минало, а мигът който следва след този - бъдеще. И ние действително живеем само в този единствен миг - "тук и сега", а другото са мисловни категории, в които нямаме власт да действаме...

Ок, разбрах ти закачката, но пак това имам да кажа по темата - колкото хора, толкова и начини...
Поздрави!


La Hija de La Noche