Помощ!!!!!!!!!!!!!!!!

Дайте информация за някоя импровизирана комуна в някое българско село, при някой поп например, моля пишете, ако знаете!

Ако си от София доколкото знам - отец Кирил при храм св. Петър и Павел - на бул. Констамтин Величков .

да, от София съм, благодаря ти много

Има женска комуна,на РЕТО, мисля че е в Нови Искър-което е близо до София-а за момчета не съм сигурнa, но на Женския пазар ще ти дадат повече имформация- там има нещо като 'офис'на РЕТО, magazin за мебели, мисля че беше,пиши ако те интересува, ще потursя powe4e информация. Успех!

Аз знам за отец Георги във Варна...
Далече е от София, но до колкото знам си заслужава да се опита.
Много готин човек...


La Hija de La Noche

Мога да ти дам телефоните на "РЕТО" в София.Има много добри отзиви втази комуна.Телефоните са:
02/9802143-София
031/012725-Пловдив
056/898861-Бургас
Успех ти желая от все сърце!

И аз съм за. Случайно се срещнах с него по друг повод и съм очарована.

Благодаря!
Но аз лично не се интересувам от комуни по принцип, не са удачен вариант, поне за моя случай...
Освен това до мен са достигнали разни слухове за подправяне на мозъци, та да се докара религиозен привкус...

Иначе се интересувам от религия, но не и по този начин втълпявана... това, разбира се ако слуховете са верни...
Но добре си оставила координати - може на някой да му свършат работа...


La Hija de La Noche

telefon 029964148-organizaciq Reto

Ама защо комуна. И защо религиозна. Хора, колкото и да е голям проблема и колко и да сте уплашени, опитайте се да разсъждавате логично и разумно. Хероинът се отказва мноого трудно. Важна е наистина професионална помощ. Аз бех зависим и по време на терапията си разбрах, че всичко е в главата. Но хората много ми помогнаха. Има определени модели на поведение в определени ситуации. Колкото и тъпо да звучи - всичко е матаматика, дамодисциплина и самоопознаване. бях зависим, записах се в програма и ходих там почти всяка ве4ер. след работа. Не се изолирах никъде. Водих същия живот, работех на същото място, виждах се със същите хора, както и преди. Даже и мястото, в което се провеждаха срещите беше много близо до мястото, на което преди си чуках сереща с дилъра. В началото се притеснявах от това, но истината е, че когато се изолирах и си далече от проблемите - е лесно. Справяш се. Но нали рано или късно ще се върнеш в София. Нали ще ходих по същите тези улици, ще имах същите ядове, ще срещаш надрусани типчета.
Мисълта ми е, че най-доброто е тук в града. Просто трябва да се научиш да гледаш трезво и разумно на нещата. Да знаеш как да се справиш с онова изгарящо желание да се надрусаш когато видиш изхвърлена спринцовка я някой ъгъл. Или капачка. На мене това ми беше много трудно. беше ме страх да минавам през малките 5 кьошета и през Угото на Славайков. "Рискови места", както си ги наричаш. И "Рискови ситуации". Сам на улицата със пари в мене. Всеки ден си мислех за хероина, абсолютно всеки ден. Но в програмата научих, че желаниетотрае от 1 до 5 минути. Важното е да преодолееш някак си това време. Гледаш да мионе просто. Продължаваш си да вървиш, да четеш, да говориш по телефона. Само и само да не мислиш за него. И наистина минава. Верно е, че има депресивни моменти, че не ти се занимава с нищо, че всичко нти етъпо и скучно. Най-кофтито е, че в един момент си забравил някак си всички гадости на оня живот, безпаричието, лъжите, чакането на дилъра, криенето по тоалетните.... и в главата ти е само онова усещане"да се цъкнеш. Онази "разтърсваща наслада" на материала. Но истината е, че няма вариант да се цъкнеш е един път и после край.
Няма. Затова се надсмиваш над себе си и на безумното желание да се надрусаш, намираш си готино занимание и продължаваш напред.
Много се отплеснах :)))))
Исках да каза, че най-добрият начин за справяне със зависимостта е града.
Най-добре без никакви медикаменти. На чисто. Щото после ставаш зависим от тях, настройваш се, че няма как да с е справиш без тях.
Ако сте решили наистина да се оттървете от наркотиците - карайте начисто. Ще видите, че животът сиу е супер готин, когато си с чиста главица.

Напълно съм съгласна с теб, НО! Всичко е много индивидуално! Отец Георги в никакъв случай не е направил комуна, просто в църквата е сформирал център за желаещи да се избавят от зависимостта си и това в град Варна, а не на отдалечено място, млад е и не е фанатик. Колкото до терапията с професионалист съм съгласна, но аз съм майката и нещата вероятно ги виждам по различен начин, колкото и да съм близо, не съм го преживяла аз самата. Дори си мисля, че точно това е проблема, че съм толкова близо, а тук трябва да се погледне отстрани и от човек, който професионално е наясно с проблема, но не е близък. За съжаление, както казах е индивидуално, няма унифицирана рецепта, няма как насила да накарам сина си да отиде на психолог, нито пък при Отец Георги, нито в комуна, в крайна сметка решението е негово. В момента е чист от месец и половинасе изолирал и никъде не излиза, много бих искала да започне терапия с психотерапевт, но уви!

Според мене да чакаш зависимия от хероин да пожелае наистина да се лекува е твърде хубаво за да е истина. (повтарям според мене). Ако го чакаш сам да вземе адекватно решение на проблема... Тук много хора се изказват за собствен избор и за лична свобода и други такива красиво звучащи думички. Но каква свобода когато си готов да крадеш иу да преебаваш всички само и само за да се надрусаш. Къв е тоя избор??? Всички сме наясно, че наркомана е с болен мозък. КОфти е, но истината е такава. Ако не го накараш някак си насила да сеоправя той няма сам да се оправи. трябвА ДА ГО ПРИНУДИШ ДА СПРЕ ХЕРОИНА.да намериш нещо, което да го принуди. Какви са тия приказки той не иска да ходи там, не иска да правитова. Много яснои че няма да иска. В главата му е единстявено онова сладко усещане, коетоидва сле3д помпата. И няма защо да му се сърдиш и да го обвиняваш. Човекът е зависим. Мене ме принудиха. Аз също бях надъхан да се оправям, но ако ме беха оставили сам да избирам... нали сев сещаш. Мисълта ми е, че първите няколко месеца не можеш да разсъждаваш логично по тия въпроси. Както си на 1000 % твърдо убеден, че щше се оправяш, така изведнъж искаш да се цъкнеш. Решението с строг конт5рол, Железен режим. Може и да се сърди, да те обвинява, да се опитвая да те лъже, но когато си подреди картинката в главата ще разбере, че ти си му помогнала. При мене бяха много важни разговоритре със психолога. Там споделях всичките сио проблеми и съмнения. Верно бях мотивиран да се оправя, но най-голямата спирачка беха тестовете, които ми правиха. И последствията, които щяха да ми се стоварят на главата, ако се издъня. Такива обяснения от рода на "ми аз сега съм много разстроен, ти ме ядоса, затова се надрусах..." просто не му давай възможност. Намери нещо истинско с коетода го принудиш, постаяви му ултиматом ... всъщност не знам какво да кажа, не знам какса нещата при него...
верно е, че насила хубост не става, но не се оставяй той да води парада. Пак ти повтарям първите 6 месеца от спирането са супер проблемни и тогавая той трябва да се чувства притиснат от нещо, да знае, че няма право да решава, да има многострог контрол.
Много хора ще ме упрекнат, но ти самата сигурно си се убедила, че всички наркомани са егоисти, че се опитват да изкарат другите виновни, че целия свят им е задължен за нещо си.
а трова бягане от отговорност си е хубаво, каквото и да сиговорим. Защода се отказва от него. Хикой нормален човек няма да избяга от удовоствеото и безнаказаността. Камо ли някой зависим от хероин.
Това си муе досегашния начин на живот (говоря по принцип, не конкретно за сина ти, аз не го познавам , но аз съм бил в това състояние). Сега като се обръщам назад и си правя някаква равносметкая просто ми е супер неудобно, срамувам се от себе си заради мислите и комбинациите, които съм правил.
Обвиняв2ах родителите си, че ме оограничават, че не ми дават свобода, че ми се бъркат в личното пространство. Но всъщност ако не го бяха направили аз още хщях да тичам нагоре надолу, задаси свържа 20 лева налис е сещаш.
вдигах им скандали, че постояно ме контролираят, че сесъняват въ ввсяка моя дума, но сега съм им адски благодарен.
Даже и това, че ми правиха тестове два пъти в седмицата ме ядосваше. Но сега разбирам, че ако го нямаше тоя контрол и тия тестове, ако реаязчитах само на себе си и на моята мотивация...
Пак повтарям, глупаво е да чакаш зависим от хероина сам да вземе решение. Накарай го насила някак си. Набъркай се в живота и в главата му, защото иначе всичко е много, ама много .............. Ине се притеснявай така или иначе по добре ти да го командваш и управляваш, вместо хероина да го командва и управлява.
Ще мине време и той ще разбере защо ти го правиш.
Не обръщай внимание на киселите физиономии и на сръдните му.
Задеди се съсв търпение и здрави нерви.
И не допуъскай той да те прави на маймуна. Най-гадното от цялата истгория е, че много често близките влизат във най-гадния филмн. стават зависими от него, губят своя сиживот.; Не забравяй, че и ти си личност, че имаШ СВОЕТО СИ ПРАВО НА РАДОСТИ И удоволствия. Покажи му, че не всичко се върти около него.
Ох исках да ти разкажа нещичко отг моя личен опит пък изписах един куп глупости и дървени съвети. Не искам никого да поучваам, исках да ти каза моето мнение.
Хайде успех, сигурен съм че всичко ще е ОК.

До anty
много ми хареса начина, по който говориш за нещата. Моят бивш приятел имаше проблем с наркотиците и все още не спирам да мисля за някои неща. Има ли възможност да дадеш мейл или да пишеш. Благодаря ти. Мейла ми е: anka_1980@abv.bg

Всичко е така, много точно и вярно описваш нещата. Зная, че трябва да се предприеме нещо, защото това не грип да полежи и да му мине, от това се умира. Но как да го принудя да започне лечение, как да го принудя да прави тестове - на 24 години е ,не общува с баща си, а аз явно нямам нужния респект.Прав си за съзависимостта и осъзнавам, че пречи, може би трябва предприема нещо и в тази посока. Пиши по-подробно, защото зная че трябва да се направи нещо, но не зная какво и КАК.

Не знам какво да кажа... Иска ми се да помогна, да те окуража, но...
Наистина трябва да го принудите да се оправя. Как така не иска да те слуша. Ами доколкото разбирам живее при вас. Вие го храните, обличате го давате му пари за цигари. Накарайте го да се замисли поне за мъничко, че ако не сте вие - майка му и баща му - кой ще се грижи за него.
Моето семейстяво е много задружно. Нашите винаги са ме подкрепяли. Аз имам голям респект към баща ми. Към майка ми също.
не мога да ти опиша как се чуваствах в началото, след абстиненцията. Изве3днъж си дадох сметка какво съм причинил на родителите си. Те са ме възпитали, грижили са се за мене, имали са (и сега имат) мечти бъдещето ми, искрено са се радвали на успехите ми и са страдали с нене за неуспехите ми. Родителската обич е много странна.
но да не се отгплесвам
При всички положения дори и най-изпадналия наркоман понякога си дава сме3тка какво причинява на хората, които обича.
И дори и болният му наркомански мозък да е блокирал тотално той има нужда от обич и закрила.
Егоизмът му идва от хероиновия глад. Тогава някак си си забрамняваш дса мислиш за последСТВИЯТ Казаваш си "Ари за последно пък после ще видим"
Изглежда тъпо от страсни, но нека не забравяме, че това е болен мозък.
Най-добре е да се възползвате от момента, в които той наистина си дава ввече някаква, дори и мъничка, реална сметка за състоянието си. При мене тосва беше преломен момент. Осъзнах се всъщност в какво съм се првевърнал. И какво съм причинил на семейството и на приятелката си. И тогава вече в едно се смесват и срам, и гняв, и отчаяние... Много е кофти сам пред себе си да си признаеш че си пълен боклук.
Затова идвяа и депресията. Важното е тогава да почувастваш, че има хора, които те обичат, които вярват, че ти ще се оправиш и отново ще можеш да си истински човек.
Това си е голямата мотивация. Да можеш да им докажеш, че те не грешат като ти вярват, че не си губят времето да ит помагат. И че наистина страдат за тебе, защото те обичат.
И затова имат пълното право да те коамандват и да се бъркат в живота ти. Защото живота на един зависим от хероин просто е тотално сбъркан. И той трябва да си признае, че не е в състоя1ние сам да го оправи. Защото ако можеше нямаше да се докара до такова състояние.
Ох пак се отплеснах и стана много дълго.
Но и на мене ми се говори. Трябва да го накарате да говори. Ако не с вас то с психолог.
Измислете му наистина как да го принудите да започне истинско лечение. Защото дори и дда спре за известно време- много е трудно да остиска ако не се научи на някои "пинизчета" които да му помагат да се справя. ПОтърдете помощ. Има си цяла наука, цял раздел от психологията за това. И той наистина си е ефективен.
Човек трябва да се научи. Поовярвайте ми всичко се учи. Като математиката. Каво тряжбва да направя, ако адски много ми се придруса.какво трябва да направя ако някой "приятел" дойде при мене и иска да ме почерпи...
Важното е човек да е искрен, ама болезнено искрен със себе си. Да има силата да си признае "Ето аз съм пълен тъпанар, аз съм пълен глупак и сам съм си виновен за всичките неща в които съм се забъркал.
И тогава ще иам и силата да продължи напред. Да се бори във всеки един ден от живота си, да докаже на себе си и на целия свят, че той не е поредния боклук, които ще си замине ей така, в някой мръсен вход или във вмирисан кенеф, умрял от свръх доза.
Накарайте го почуваства, да повярва, че света си е супер готин. Че да се насладиш на едно кафе сутрин, да си купих една нова блуза си е супер яко. Че удоволствието от един готин секс със момичето, което обичаш, не може да се сравни със никакви кикове, цъканици, трипове и всякакви такива изкуствени усещания.
И му дайте време. Той самия ще го разбере.

Благодаря за постинга, дано не ти пречи да споделяш лични неща и да те връща назад към "копнежа да се цъкнеш". За съжаление ние с баща му сме разделени от много години и той не желае да се занимава с проблема, така че сама трябва да помогна. Как успяха родителите ти да те накарат да отидеш при психолог и докога ти правиха тестове? На колко години си, от колко време си чист, защото синът ми имаше спиране за около година и половина и след това пак се започна. Може би печалния опит с няколкото посещения при лекари е причината да не иска да ходи на терапия. Общо взето някои от тях са си дилъри - 20 лв и имаш зелена рецепта за каквото си поискаш и той е убеден, че те не могат да му кажат нищо което вече знае и е преживял. Още веднъж благодаря, когато прочета, че някой се е измъкнал отново започвам да си мисля, че може би не всичко е изгубено.

Здравейте,
Аз съм начинаеща,за първи път пиша тук.Малко ми е объркано за което моля,извинете ако има някаква грешка.Често посещавам този клуб,но чак сега събрах смелост да ви пиша.Така като гледам не е толкова страшно,споделяш проблемите си,има кой да те разбере и да ти даде съвет,който може би ще ти е от полза.Та........заинтригува ме разговора между anty и mam.Хареса ми начина на мислене на anty върху нещата.Усеща се радостта,че е успял да се пребори и да покаже че няма невъзможни неща.Ще ти кажа едно голямо БРАВО!Нека да вървиш само напред и да не поглеждаш към миналото.До колкото разбрах си осъзнал какво причиняваш на хората които те обичат.Как ми се иска и моят приятел да го осъзнае.Аз също съм в ситуациата в която е и mam,но разликата е там,че тя е майка а аз просто приятелка.Моят човек също беше чист близо 2 години.Незнам обаче какво го накара да тръгне по стария път.Много ме разочарова....Мислех че същто като теб е осъзнал нещата....,но явно съм се лъгала.Постоянно му казвах че вярвам в него,че се радвам че е добре,че го обичам и какво ли не.....Исках да му покажа че дори да е сгрешил 1 път има хора които пак го обичат и вярват в него,но той посегна отново...
В момента е в терапията във Варна,ония ден ми съобщтиха че е там.Влязал е по собствено желание,но придружен от майка си ...естествено.Знам само че е добре и нищо друго.Дали ще се оправи....Незнам
Много съм объркана.....незнам какво да правя как да реагирам когато го видя.Бясна съм....Кога е най-подходящо да говоря с него за техните?Да му кажа какво са правили за него и продължават да го правят,а той не го оценява.Да се замисли малко.Кога най-силно ще му повлияят думите ми?Първите дни когато излезе или да изчакам малко да се съвземе?

Приятелката ти ......и тя ли ти помагаше като вашите?Прости ли ти за това което си и причинил?Незнам да му дам ли 2-ри шанс или не?!В момента до като го няма всички- приятели,познати......всички миказват че няма смисъл да се занимавам повече с него нямала съм бъдеще с него.....той няма да се оправи,той не вижда как аз страдам...и хиляди такива ....
Май много се отпуснах!Стига толкова за сега....много ще се радвам ако някой ми даде съвет.БЛАГОДАРЯ! И mam успех......!

Незнам какво да ти кажа, като майка на зависим много бих икала и синът ми да има момиче до себе си, което да му помага и да мислят за бъдещето, да му дава мотивацията да спре. Не съм сигурна как бих реагирала, ако бях майка на момичето, защото зная какво е ден след ден да живееш под знака на зависимостта, зная колко би могъл да те нарани, макар и под влиянието на хероина и по този начин наранява и себе си. Зная, че той има нужда от теб, особено сега, когато е предприел лечение, но и зная колко трудно е да се възвърне доверието. Много ми е трудно да пиша това, когато момчетата ни действително имат нужда от помощ, но не е ли егоистично от моя страна да искам от едно момиче, в най-красивите си години да преживее толкова трудности. Много силно трябва да го обичаш за да си до него. Трудно е да останеш, трудно е и да си тръгнеш с чувството на вина. Може да е досадно за някои от четящите във форума, както каза Anty Тук много хора се изказват за собствен избор и за лична свобода и други такива красиво звучащи думички. , предполагам че има и други мнения, но затова е форум, лично за мен е от значение всяко мнение, по-този начин ми е по-лесно да разбера. Старая се да не пиша много често, но чета редовно от години и се надявам да продължат да пишат и Amme, Visitor, tOxic, Momi4eto, 3ъл_Дyx , MelanXolia, Kaschey, no night is too long, Galeon и .......

Здравейте!Интересува ме комуната на Желяз Андреев ,,Ново начало" по точно каква е тарифата.

Разбирам те напълно. Хероинът дотолкова те ограбва, че понякога напълно губиш всякакъв здрав разум. Аз сега като се замисля какво съм причинявал на най-близките си хора и още ме е срам да ги погледна в очите. Изпитвам адски гадно чувство на вина... адски гадно. И знам, че това ще е завинаги. Въпреки, че по думите им те са ми простили, въпреки че ме пдкрепят...
И колковто и да си говорим, че "понеже си бил надрусан...", няма никакъв смисъл. Фактът, че аз съм ги правил ме кара просто да потъна в земята от срам. Няма значение няма оправдание. Това си е супер голям проблем когато спираш. Осъзнаваш, че си пълно лайно. Чудиш се защо, по дяволите, ти помагат, имаш ли някакво, макар и мъничко, право да искаш помощта им след всичко, което си им причинил.
Това от една страна. От другата идва страхът от живота без никакви наркотици. Идва скуката, отегчението, Изведнъж осъзнаваш, че обикновения живот и той си има своите проблеми, че без хероин нещата не са никак розови, че трябва да работиш да плащаш сметки, да ходиш в магазина за кашкавал, да се блъскаш в трамвая, да се съобразяваш със кофти шефове... Преди всичко се е свеждало до намирането на пари, кдилъра, капачката и лимона, посел някоя тоалетна... И готово.
А сега... След всичките усилия през деня си лягаш сдухан и изморен, нищо друго
Естествено след това енаред голямата депресия :) И тук вече човек трябва да е мотивиран, да си повярвас, да на мери нещо, което да го задържи на повърхността.
затова имай едно наум какво се случва в главата на твоето момче. Опитай се да си обясниш неговите страхове и проблемите с които ще се сблъска. Щом е пробвал лечение сигурно е минал по този път (може и да греша, това е моето мнение, не знам как е точно в твоя случай, но аз говоря от моя си опит... не знам). Тук е мнго важна подкрепата на психолога. Не лекар, който изписва некви заместители и други дето са си направо дроги. Психологът помага да се справиш със всичките страхове, кара те сам да намериш пътя, по който да вървиш, мотивира те и те подтиква към промяна. - на навиците, на депресивните мисли, помага ти да започнеш истински да желаеш да се развиваш и да вървиш напред. Иначе аз съм скептичен към лекарите с техните всякакви видове хапчета.
Надявам се да е съм ти бил поне мъничко полезен. Още веднъж искам дебело да подчертая, че просто споделям с тебе аз през какво преминах. Нямам претенции да се изкарвам голям разбирач, не съм някакъв експерт или нещо подобно. Но знам от опит какво става в главата на един наркоман и през какво трябва дса мине за да се оправи. Но , за бога, вярвай ми че не се гордея с това. предпочитам да не го знаех...