Комюнике-4

Истанбул

Толкова е огромен, че е загубил смисъла си на град. Досега смятах, че градът, който и да е той, трябва да бъде и някаква общност, но вече не го смятам. мМоже би пък част от величието на Истанбул да е именно в неговата огромност и необятност.
Мъжки град. Всичко в него е сиво, симетрично, мащабно, практично по мъжки. Няма свободни пространства, няма цветя, няма зеленина. Чудех се дали поне една жена архитект е построила нещо там, но силно се съмнявам. Жена архитекст не би построила чак толкова симетрична и сива сграда, лишена от всякаква фантазия, подчинена единствено на удобството и рациналността.
Мъжете са навсякъде - по улиците, в магазините, в колите, в кафенетата, в джамиите. Никой не се усмихва, освен ако не му се усмихнеш, и то много дружелюбно. Мъжете строят, мъжете мият прозорците и метат пред дюкяните, мъжете ти поднасят кафето. Може би затова и никъде не е кой знае колко чисто и подредено, но пък животът си кипи и така.
Да, пъстрите килими по сергиите и в джамиите са изтъкани от жените, но никой не може да ме убеди, че не са изначално проектирани от мъже - такава симетрия само мъж може да сътвори. Да, огромните тави с толумбички, баклави, банички, локуми и сладкиши по витрините може да са направени от жени, но са подредени по мъжки - в точни, симетрични редици, еднакви и по големина, и по цвят. Еднакви тави с баклави в няколко различни магазина, през 10 улици един от друг.
Ориентът там е истински - не е като на филм, нито като в книга, нито като на картичка.
Да не прозвучи като снобизъм, но на мен ми беше еднакво силно като емоция да видя онази Божия майка с младенеца, която благо ме гледаше от високия до небето купол на "Света София", да видя портретите на няколко турски султана, нарисувани с ръката на Рафаело или на Айвазовски в Топ капъ сарай, огромните като човешки юмрук диаманти в имперската съкровищница, златните тронове, инкрустирани с безброй скъпоценни камъни на султаните... Да застана на мястото, откъдето император Юстиниян е гледал долу в краката си неговите гладиатори в битка с лъвове... да помириша въздуха в Синята джамия, отровен от миризмата на милиони боси човешки крака... Или да погледна към Босфора отгоре, от самия връх на Истанбул, където новият турски султан Коч е изградил двореца си, или да се разходя из полутъмните коридори на Капалъ чарши, където търговията е превърната в изуство, в театър със своите главни герои, с декорите и миманса, както във всеки голям театър... Или да се разходя в тесните улички край чаршията, където всяка къща и някога, преди 300 години, и сега е хан с причудливо име - Кортулуш хан, Жентлемен хан...
Не ме напускаше усещането, че величието на Истанбул е в новата си най-връхна точка, след която може би следва обратно развитие. Казвах си: да, бе, нали е Ориент, нищо не му пречи до култова сграда отпреди 800 години да се продават килоти и да минават по 200 коли в минута само на една боя разстояние. Също си мислех, че не му пречи навсякъде да е пълно с боклуци и руснаци, че не пречи всеки да отива в този чудовищно голям град да търси късмета си, че щом може едновременно в града да живеят около 18 милиона души и за всеки от тях всеки ден да има хляб и вода, и тоалетна, и работа, и препитание, и забавление - значи цивилизацията приема и подобни изпитания.
Казвах си също, как ли щях да виждам брат си повече от веднъж годишно, ако аз живеех в единия край на Истанбул, а той - в другия. Казвах си, че величието на съвременния Истанбул не се дължи на сегашните му обитатели, а е въпреки тяхното живеене там.
В душата ми бушуваше през цялото време, докато бях в тоя вечен град. Опитвах се да си обясня необяснимото. Опитвах се да гледам с обективни очи на Истанбул, който обаче не търпи обективност. Защото е необятен, неподвластен на обяснение, невъзможен за възприемане като нещо цялостно и общо и толкова неподреден в цялата си подреденост.
Купихъ си локум за 3 лири. В кутия. С прозрачен капак, през който се виждат всичките еднакви на големина, розови на цвят и подредени като войници локумчета. И отзад на кутията има нарисувана една кадъна как мирише роза.
Мисля, че повече не ми се ходи в Истанбул, макар да бях там само 2-3 дни. Наситих му се, в душата ми стана преблаго, все едно съм изяла 2 тави от ония толумбички - еднаквите.
Сърцето ми остава да е в Мюнхен.

бе туй за симетрията - дето била мъжка - е любопитно... а па Истамбул е само частично симетричен - в големите обществени сгради... иначе си е жива бъркотия...


а па най-асиметричната архитектка днес е
иракчанката
Заха Хадид...
от ориента, демек...

Дано не разводним хубавата тема и прекрасното описание на торбичка, но бях провокирана от симетрията и половете.

Когато правим разни парти игри или украси, моите приятелки, математичките, задължително декорират в пълна симетрия.
Нематематическите им мъже разчупват линиите, но украсяват някак си не толкова пищно, а по-скоро практично. Абе личи си, че е "мъжка работа".
Подчертавам, че става дума за разни игри, иначе къде ти мъж да се захване с украси.

е характерна за едноличната власт,
тя подчертава центъра, но и умъртвява нещата...


всъщност, ако се загледа човек - в архитектурата много рядко се среща симетрията, винаги в нея има нещо асиметрично, нещо различно между лявото и дясното... една игра на симетрия и асиметрия...
катедралите, например...

а и бих казал, че жената е по-симетрична от мъжа, щото на мъжа винаги едното му мъдо виси повече...

Вярно, че симетричните ми приятелки са големи командоски иначе.

Интересно!

Миналата година по това време скандализирах с приблизително подобно на твоето мнение клуб Пътешествия. Казах, че повече в този град не бих искала да отида, при което всички с вой скочиха срещу мен - как можело? колко съм била проста? как не съм разбирала от коспомолитност!... бла-бла-бла...

Съгласна съм с теб - може да е много исторически, много космополитен, но не е цивилизован град.
Това - цивилизацията - го правят хората!
Аз имах възможност сама (а не с организирана лъскава туристическа група) да се разходя там, където туристи едва ли стъпват. И видях не чак толкова лицеприятни картинки... твърде далеч от представите ми за цивилизация...

На мен също ми направи потресаващо впечатление това, че жени няма!!! НЯМА!!! Ако видиш жена без фередже - рускиня е! Туркините в 90% от случаите са или с огромни забрадки, или с фереджета. Млади, стари... всички!!!
В метрото дори, където видях доста млади момичета, явно студентки или ученички - седят чинно с поглед забоден в земята, забрадката скрива половината лице... сякаш си в средните векове...

И джамии... джамии... джамии... накъдето се обърнеш най-високото са джамиите! От всякъде кънтят молитви през високоговорителите - едно-през друго ...

Вярно, нямам голям опит, но това определено не беше от пътуванията, които бих повторила.

Бях се зарекла да не стъпя в този град повече, но се налага скоро да го прекося ("на бегом!!!"), за да стигна все пак до летището...

Хубавото е далече...

права си -
но все пак има разлика между европейския бряг и азиатския -
усещаш на другия бряг горещия дъх на Азия - и са повече забулените жени - което въздейства потресаващо...

та -
щом като се върнах в Софията -
веднага отидох в една черква и запалих свещица за нашите възрожденци - на тези тогавашни млади момчета дължим откъсването от азиатската култура...


за справка -
сравнете забулената от главата до петите в черно жена -
с нашата жена, мома - облечена в народна носия - как са подчертани гърдите, талията, лицето, главата, па полата, па блузата...
еманципирана, та и оттатъка... даже и от тогавашните европейци е била по-показана и красива...

бела съм бела юначе,
цела съм света огрела!


въпросът е - защо сега сме такива шушумиги... ама това е друга тема...

Ква Азия.. Торбата е феминистка на квадрат..
Бе я да и купим една забрадка и айдеее у Стамбул

Да де, ама виждал ли си я на снимка Заха Хадид? Една прекрасна, елегантна, леко мъжкарана мацка...И вярваш ли, че се е изучила на занаята в Ирак?
Четох за нея (нали знаеш за списанията там, дето бачкам), та там пишеше, че е проектирала къща на бъдещето, която е пълна с мултимдия, с модерности от научно-фантастичен тип и т.н. Та именно Заха Хадид е явлението, което е изключение в ислямския свят - жена световноизвестен архтект и дизайнер. И което изключение само потвърждава правилото. Тя е асиметрична, може би именно за да противостои на симетричния мъжки свят, от който произхожда. Тя обаче има чудовищен талант, с който преодолява произхода си. Тя е обърната и към женската половина на човечеството, защото сред най-вдъхновените й проекти е кухнята на бъдещето, която улеснява именно жените в домашната им дейност и ги приближава към света на съвременната цивилизация.

Не знаех, че симетричността в архитектурата е израз на едноличната власт. Сега го чувам това от теб и ми става драго, че съм го усетила там в Истанбул, без да подозирам за това.

Що се отнася за жените, забулени с черно, екскурзоводът (турчин) ни каза, че тоя тип облекло се отнася само за иракчанки и иранки. Туркините ходели в пъстри дрехи и с шарени забрадки. Туркините не протестират срещу облеклото си, следователно то им харесва и аз уважавам техния избор.

щото на мъжа винаги едното му мъдо виси повече...

Ами, на практика, повечето жени имат различни по големина гърди.
И, кво праим сега?
Това проблем ли е?
За мен-не!

Да де, нашите моми и невести с шарени фустани и бели везани ризи са ходели, с пафти са подчертавали талията и цвете са кичели на главите си, ама дори пред мъжа си не са се събличали целите голи. Били са скромни, срамежливи, от никой елемент на носията им не лъха на еротика, на секс, на разврат.
Туркините може и да са забрадени, ама очичките им шарят изпод забрадките. И дънестите им шалвари още повече подчертават, че изпод тях лъха на секс, на разврат, на вулгарност. Представи си момата, хваната на хорото до ерген, ама не за ръката му, а за кърпа, да не се допира до него, представи си сега и една изрисувана кючекиня с шалвари, гол пъп и ония движения в ханша... брр... Едните с открито лице, а пък скромни, забутани даже, другите - забулени, а пък отвътре всичко крещи за секс и неговите проявления.
Показна е била българката, ама забутана. Туркинята са я крили в харем и зад фередже, ама си е била отворена.

Че съм феминистка - прав си. Може би станах такава, защото не случих на мъж, но нейсе. А иначе забрадка и сама си купих - прекрасна кашмирена, с най-най-най-възможно ориенталските мотиви по нея. Няма да я сложа на главата си никога, разбира се, но реших, че точно това трябва да си купя за спомен от Истамбул.

Джамиите са точно 1080:) Повечето са с по 2 минарета, което прави около 2000 минарета. Всички джамии са действащи, а когато е Рамазан (както беше тия дни), по 4 пъти на ден ехти песента на Ориента. Денем градският грохот я заглушава, но вечер е неописуемо. Точно (симетрично) в определен час, но хаотично като пеене (или молене, не знам как се казва). В даунтауна на Истамбул на редица магазини, заведения, работилници имаше табелки, че са затворени заради Рамазан. Всички мъже вечер насядват в магазините и дюкяните си и ядат там, пред очите на клиентите. Много мъже се прегръщат и целуват при среща на улицата. Чуват се всякакви езици наоколо, но най-много руски. Един младеж и на мен се опита да ми говори на руски - канеше ме в магазина си, където щял да ми продава нещо си дешьово, но така го погледнах, че млъкна на секундата.

Заха Хадид -
например -


а тук ще видите повече -

[линк]

кво правим ли -
наслаждаваме се взаимно на асиметрията...

истината е парадоксална, истината не винаги е това, което се вижда на пръв поглед...
нашите възрожднци - и те така са смятали, мисля, че у Ботйов има подобно на твоето разсъждение...

българката не е била забутана - я виж -


"билай Тодора мъжа си..." - както пеят в народните пасни...

Казах, че повече в този град не бих искала да отида, при което всички с вой скочиха срещу мен - как можело? колко съм била проста? как не съм разбирала от коспомолитност!

Равностойно по глупост според мен е твърдението "Който не е чел роман/автор X или У не е интелигентен".

Специално мен подобни изказвания ме карат само да се усмихна снизходително.

Не им обръщай внимание, важното е ти как си се почувствала.

Честно казано, не се чувствах твърде комфортно...
Дали прекалено много си харесвам българското!??
Дали онова вроденото неприязнено чувство, предавано десетки поколения за "онези 500 години", е твърде силно у мен?!?
Не знам...
Уж си мисля, че съм толерантна и разбираща различните от нашата култура... но точно тази някакси не мога да я възприема положително.

Сетих се сега каква мисъл ми дойде преди седмица, като показваха филм за Турция в "Глобусът" с Тони Точева... Всичките древни паметници, с които Турция се гордее и привлича туристи от цял свят изобщо, ама абсолютно никак даже не са турски!!! Римски, гръцки, византийски, та дори и български... но не и турски.
Вярно - имат няколко "царски палати" в ориенталски стил, които са много красиви, но гордостта им са именно останките от различните култури, които са минали през тези земи преди тях...


Ако хубавото не дойде при нас, ние ще отидем при него...

Магазин до магазин. Дрехи, обувки, чанти, пердета, лампи и.т.н. Поне в европейската част, където бях.

По-приветлив и сърдечен град,не съм си и представяла,че съществува.Обръщенията"Аркадаш" и "Комшу" са се запечатали в съзнанието ми и до днес.Срещнах много българи от Хасково и Шумен-търговци на кожуси и обувки.Някакси калабалъкът по улиците е част от ориенталщината,която малко или много ни е близка и позната.Направи ми впечатление,че в заведенията сервитьорите свободно използват английски и обслужването е на ниво.Аз видях доста паркове с цветя и зеленина,даже в градината на Топ Капъ съм се снимала до едно вековно дърво.После бях и на остров Принцес,където могат да се видят доста богати вилаети с чудно хубави цветни градини около тях и да се поразходиш с двуколка по тесните калдъръмени улички.