Митко почина

Митко почина.
Беше на 51 години и не ползваше интернет.
Дълги години се бори с много тежък алкохолизъм и накрая се пребори.
Последните 8 години не пиеше.
Знаеше какво го очаква, но се държеше невероятно силно. До последно идваше на сбирките на АА и се шегуваше.
Въпреки че знаеше какво го очаква, не започна да пие отново.
Бог да го прости.

Мир на праха му.


Тази нощ почина и един друг човек. Алкохолик, на 44 години. Преди три месеца, когато е в запой го блъска кола, без големи последствия. Сега пак се запил и пак го блъска кола. С мозъчен кръвоизлив. Не преживя операцията. Исках да го изпратя на Веслец, но...
Лека му пръст.

Усмихни се!
И ще успееш!

Сигурна съм че Бог вече го прости. ТАКИВА хора Той не може да не прости.
Запали една свещичка от мен за него.
Тъжно...
И все пак - красиво. Че човекът е посрещнал Вечността с чисто съзнание. Трезвен. Представям си как ще го обичат Там...

Мир на праха му.
В началото, когато едва прохождах на територията на АА, изпитвах към Митко и останалите дългогодишни трезви алкохолици страхопочитание. После, с навлизане в същността на програмата, разбрах, че тези хора, тези "временно непиещи" са най-искрените и сърдечни помагачи на новака. Казвах си - щом те могат - и аз ще мога. Исках да съм като тях и си обещах, че ще ги слушам внимателно, за да мога да стъпвам правилно и да избягвам доколкото мога грешките.
Помня всяка дума, казана от Митко и съм сигурна, че неговите разкази, в едно с разказите на останалите от групата, са ми помогнали да се закрепя и да не пия вече 6 месеца. Благодаря на всички!
Благодаря и на Митко за новия ми живот.
Нека почива в мир.

Да, той така се представяше в началото на всяка сбирка.
Вместо Здравейте, казвам се ..... и съм алкохолик, той казваше Здравейте, казвам се Митко и съм временно непиещ.
Сигурно имаше предвид, че всичко на този свят е временно.
И така "временно" изкара 8 години. Преди малко разбрах, че на 24 септември е щял да навърши 8 години и се е канел да почерпи на Веслец по този повод.

Здравейте,
Също имах рядката възможност да контактувам с него. Само 5-6 пъти за петмесечния ми престой в АА. Помня неговото "Здравейте, казвам се Митко, и съм временно непиещ". Нужна ми бе литература и го помолих. Следващият път ми донесе, после и друга. Каза, че се е изчерпала, но ще направи всичко възможно да ми я осигури. И нея донесе. Сега изпитвам известно неудобство, че съм му създал притеснения, защото е имал нужда от повече спокойствие. Само много добър човек, независимо от тежкия си проблем (здравословен) може така всеотдайно да услужи. Той с нищо не показа, че го има. Все си беше усмихнат. Ще запазя завинаги спомена за него и ако някои ме потърси и поиска нещо от мен, така както той, и аз ще се постарая да сторя нужното!
Бог да го прости!

И аз ще се опитам да напиша нещо за Митко, макар че не знам къде се намирам в момента. За пръв път в новия ми живот губя толкова близък приятел. Или поне така го чувствах. В първите месеци на трезвеенето ми, когато се "учих" да живея, Митко бе този, от когото се научих да се радвам на живота. Той ме научи че животът е тук, за да му се радвам. И сега, когато го забравях понякога, се сещах за него - колко беше жизнерадостен и какво спокойствие излъчваше. И ще се сещам.
Та това научих то Митко и зная, че този урок е един от най-ценните във възстановяването ми.
И още - той винаги разказваше най-смешните вицове! Дори тъп виц звучеше от него така, че съм се смяла с дни след това.
Благодарна съм че го познавах.
И вярвам, че Бог е приел душата му, защото той много Го обичаше.

Съжалявам, че не познавам добре Митко и всъщност не го помня добре. Но вярвам, че с него онова място, на което отива той сега, ще бъде по-добро с неговото присъствие там.
Лека му пръст.