Дали е от времето

обаче се усещам в голяма безизходица.... Семейството ми е в голяма криза.
Не знам защо се обръщам към нас /впрочем знам - умни сте, отговорни и сериозни/ и знам че ще ми дадете съвети, защото сте препатили.
На по 45 години сме, с деца тийнове.../да са живи и здрави и всички деца по света да са живи и здрави!/ Мъжа ми винаги е бил нервак, но с годините надмина всичките ми очаквания Става нетърпимо...Явно до сега съм била по-млада и търпелива и общо взето съм търпяла крясъците и нервните му изблици, за да не стават панаири...Вече не мога. Има нормален бизнес, на моменти е друг човек /явно тези белите му периоди ме задържат при него/ Децата сигурно са свикнали, но имам едно безпокойство, че изградихме изкривена представа за семейния живот Много пъти сме разговаряли като е бял, след време /много кратко напоследък/ всичко се повтаря с нова сила.
Дори не знам сега защо пиша, не знам какво толкова страшно споделих, но чуйте моя вопъл моля ви - как да продължа напред , как да не се разведа?
Благодаря ви.

Една клубарка - Надежда има много хубаво мото:
"Най-висока лихва носят спестените нерви"!

Напълно съм съгласна с това.

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде

Абе то за съгласното и аз съм съгласна, ама пусто като не мога да го култивирам у себе си това мото....
Не е лесно - при вечно недоволно от нещо си, нервно, крещящо и създаващо абсолютен хаос с присъствието си същество, да си повтарям "пести си нервите".. и да не се замислям докога ще издържа....

На чужд гръб и 100 тояги...нали знаеш))
Но лично аз не бих могла да си представя да живея с човек, който ми крещи и пр. Имам страшен страх от високи децибели и подобно нагнетяване на ефира! Дори да не ти направи нищо физически и да го знаеш че е безопасен))...самото крещене и нервене те разтреперва и сащисва...много е гадно! Особено ако си по-чувствителна! Най-малкото получаваш главоболие!
/въпреки, че понякога се изпускам гласа дечкото като ме изнерви тотално....горкото))/

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде

Така както те чета имам чувството, че сте поредния случай на разгори в стил "Аз му говоря на албански, той ми отговаря на китайски и стигаме до крясъци и писъци."

Почти всяка вечер ги чувам. Прибирам се пеш по най-различни маршрути. За разнообразие. Ооох, охтика. В 80% от случаите крясъците са женски. В останалите 20% влиза вашия случай и случая на комшиите ми отдолу. През нощ, през две се чува мъжко мучене.

Давай, казвай! Имам усещането, че можете лесно да минете в етап "Мирно съвместно съществуване".

Аз и бившата ми не можахме да стигнем до този етап. Този клуб го нямаше, когато и двамата гръмнахме като атомни бомби и си ба мамата. Кви глупости дрънкам пак??? То тогава Интернет нямаша.

Тааа, в момента и двамата сме сами и самотни.

Тааа, в момента и двамата сме сами и самотни.

ми що не вземете да се вземете, бе асасинчо
поне си знаете магариите

Blagodaria za zelanieto za dialog, no tuk moga samo na latinica, a samata az mnogo se iznerviam na lat. Nadiavam se gotovnostta za pomo6t da ia ima i utre.
Leka ve4er

Хм , това с латиницата за автентичност ли е?

Като си знам хала, не ставам много да давам акъл... но все пак мисля, че компромиси се правят до време (времето може и да е след пенсията). Задавала ли си си въпроса какво ще правиш, когато децата поемат по своя си път и ти останеш сама с него?
Имайки предвид годините му, твърде малко вероятно е (даже невъзможно) да се промени. Така че вариантите май са два:
1. Развеждаш се, докато все още можеш да намериш сили за такава промяна.
2. Както казва Assassin, опитваш се да постигнеш едни тихо, мирно и кротко съжителство. Когато той вика, да не ти пречи и да не му обръщаш внимание. И да стискаш палци да издържиш по-дълго.

Родителите ми винаги са били много гръмогласни, все някой от тях се развикваше, до ден днешен си повишават тон и си крещят. Ама са от 40 години заедно и си се обичат - питала съм ги как могат да живеят все така в крясъци - "ами темпераментни сме си, лесно избухваме, бързо ни минава"...

Аз съм друга песен - с бившия не сме си повишавали тон 14 години (направо се сбихме веднъж и след това се разведохме), с приятеля ми сега също 5 години не се е случило да си говорим дори и малко по-нервно... и аз изпитвам неистово отвращение към крясъците и скандалите. Може и да ми е писнало да слушам нашите, не знам :)) Ама трупам всичко и наведнъж го изкарвам, което си е кофти. Защото човека срещу мен изобщо не помни случки от преди години и ме гледа като треснат, когато почна да изреждам... слонска памет, кофти ;)

Кака си ми, ама вервай ми - по-добре е мъж нервак, дето ще се разкрещи и ще му мине, отколкото такова като мен, дето ти крои шапката още докато те гледа влюбено в очите . Ако е само крякането - крякай и ти. Изпуснете парата и след това седнете да говорите като хората.

dbs-books.net
Електронни книги

Асасин имаше един израз:абе, ти да не си жена ми?... И мойта така трупаше, че като лъсна всичко дето и през ума ми не бе минавало!!!...И краят дойде.
Сега усетя ли притворствооо и несподеленост, просто яко се шашкам и ми светват напомнящо всички сигнални лампи в мен.

С постоянни скандали също трудно се живее, но поне знаеш какво да очакваш.

И смазващото ледено безразличие няма да ти хареса, особено, ако имаш чувства. То, просто е зачеркващо те.

вече. Предлагах й навремето (3 пъти)... Отговор - мълчание. Сега нищо не предлагам, нищо не търся, живуркам си ден да мине, друг да дойде и туй то.

А, ако внезапно и хрумне на нея, би ли се съгласил?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Защо не??? Ела зло, че без теб - по-зло!

Да, ама вече сме в друго време. Техниката напредна твърде много. Много ми харесва "Handsfree Techology". Хе-хе! Преди две години беше. Вървя си по тротоара. Вървя след някаква госпожа. По едно време госпожата взе да си приказва сама. Ха! Загледах се. Лявата й ръка - свободно отпусната, в дясната - дипломатическо куфарче. Втренчих се, макар да не ми е в характера да зяпам хората по улиците. С костюмче, официална като министър_ка. Добре, ама - сама си приказва. Дааа, върви и впечатляващо си приказва сама.

Брееей, всички луди в града се познаваме, но тая не я знам. Следователно - пришълка ще да е. Най-вероятно - видна столична адвокатка (движеше се в посока към съда). Хубаво, де, нейна си работа, ама чак толкова ли е мръднала, че да си приказва сама по улиците???

Бааавно я подминах с лице - напред, но очи - надясно. Еее, чааак тогава се сетих, че съм чел нещо за съвременните технологии. Забелязах тъъънка жичка, водеща към ухото й.

Тааа, при съвременните технологии бих изтърпял спокойно празни женски дърдорения всяка вечер. Ще си слушам лека музика, а жена ми - да си дрънка каквото си ще. Ще я гледам разбиращо. Като ням филм с акомпанимент на пиано.

Всички трябва да бъдем колкото си можем професионалисти не само в бизнеса си, а и в живота, в технологиите, ....

[линк]

че единственият проблем са били женските дрънкания?
Ми това ми се вижда несериозно като причина за развод...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Почти всеки ден си задавам този въпрос - какво ще правя като "излетят дечицата от гнездото" и отговорът не идва, а те пораснаха...Дали ще съм изтерзана болнава женица с празен поглед или бойна лелка, преодоляла всичко и със собствен живот...
Ще ходя по пенсионерски сбирки и на хор
Господ знае, но дотогава?????????

На мен проблема ми е, че израстнах в мирно и кротко сем-во. Никой тон не ми е повишил, нито съм чувала нещо такова. Нашите и до ден днешен си се разбират и обичат, имат и разногласия разбира се, но ми се виждат смешни като ги чуя на фона на нашата хистерия.
"Кака си ми, ама вервай ми - по-добре е мъж нервак, дето ще се разкрещи и ще му мине, отколкото такова като мен, дето ти крои шапката още докато те гледа влюбено в очите "
Голяма си сладкишка - но мерси - вика, вика ..ама вика..и после му минава, а аз ревтуня и пия хапчета.......
Ако крякам и аз /ух, не мога/ не ми излиза въздух и се задушавам, нещо ме стяга за гърлото... и все ме е страх от съседите пусто!