Тъжно ми е...

Днес се простих завинаги с човек, на когото преди 25 години подарявах ританки...
Беше някак нереално... Ненормално...
Родителите гледаха невярващо...
А ние - останалите, с нищо не можехме да им помогнем...


Елате си узнете лордот!!!

Много е гадно, но се случва. А не бива.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Наистина е много тъжно...настръхнах, като го прочетох
По-несправедливо от това няма,казват хората - да преживееш детето си.
Моите съболезнования към твоите приятели,които никой и нищо вече няма да утеши.

То и на всички ни е непонятно защо трябва да си отиват от този свят все млади хора. До 25-та си година какво бях видяла от живота? Има толкова да се изживее, да се преживее, да се научи, препати, изстрада, нарадва, нагордее човек .... Жалко, стана ми мъчно. Ей така.

Ей точно по тия причини един американски сенатор (негър) е подал жалба в съда и иска да съди Господ. Това е без майтап. Вчера го съобщиха по CNN. Нямало друг на света, който да бил причинил толкова беди и нещастия на толкова много хора, колкото Господ.

Напълно съм съгласен. Трябва да бъде свалено копелето от небето, съдено, осъдено и тикнато в затвора за во веки веков.
Винаги съм се чудил на глупотевината на хората, какво толкова му се кланят и молят и възхваляват, когато в замяна получават само мъка и нещастия, уж за да ги пробвал бил. Като е толкова добър и справедлив защо не пробва богатите, дето даже и не вярват в него ами е взел да пробва най-нещастните? Ай сиктир и тъпанар такъв!!!

Моите съболезнования...
Най- тъжното нещо, наистина..

той е

ехххх ... лошо. много лошо ...
дано имат кураж родителите, да го преживеят.
времето лекува всичко !
ВЕРВАЙ МИ !

<... нe e вaжнo кoлкo cтpувa нeщo, a c кoлкo пapи paзпoлaгaмe ...>

Човек предполага - господ разполага - са рекли хората!
И аз загубих днес един човек... не успях да го видя, но ми е мъчно, защото и моята съдба е свързана по някакъв начин с него.
Почина бащата на моята снаха... чак в Бали...
Добре поне, че можа да види децата си, събрани край него в последния миг...
Лошото е, че сега всичките ми планове да видя внучката си най-после, ще пропаднат вероятно...
Еххх... сложно нещо е животът! Сигурно заради това казваме за мъртвите -почина... Може би само там - "отвъд" - има наистина някакъв покой и пълно щастие...
Всички ще имаме възможност да проверим дали е така...
Лошото е, че някои не успяват да завършат "земните си ангажименти" и бързат повече от другите за "там"...

Хубавото е далече...

На мен вчерашния ден ми беше подобен- на моя близка дружка, дъщеря й щеше да навърши 20 години, ако не беше починала преди 8 годиниНикога не пропускам рождения ден, забравям деня на смъртта й.За мен рождението е по-важно!
Майката ми беше подарила преди повече от 10 години малка пластика"Пиета".Много си мисля за нейната майчина мъка....дали следващато й дете успява да запълни празнотата....
Нека ти е светла паметта, И.!

Повече сълзи да пролети заради сбъднати, отколкото заради несбъднати мечти-Тр.Капоти

Мойте съболезнования . Моят племенник почина на почти същата възраст. За съжаление родителите му все още ,вече 4 години не могат да го преживеят. Но това е нормално, тъй като самото събитие е ненормално. Мъча се да ги разбера, но само който е минал по техния път му е възможно. Но и на най-големият си враг не го пожелавам. С Опи съм съгласна до някъде. Някой ми беше казал ,че Господ наказвал чрез най-скъпото на човек, неговите деца. Това ми се вижда несправедливо и жестоко.

Тъжно наистина.Съболезнования и от мен.

думите не стигат и не могат да помогнат

Каквото и да кажа, ще е излишно. Всички имаме своите загуби:( Но животът продължава.
Кураж!

...на всички за вашите съболезнования и съпричастност!

Извинявам де за този невесел постинг. Но това, което преживях, просто ме помете... Може би - поради своята внезапност, може би - поради нелепостта си, може би - поради моята неподготвеност да застана лице в лице с ПОДОБНА трагедия!

Всички сте прави - непостижимо е за човешия разум и е непоносимо за човешката душа, особено за тази на родителя...

Ама вече се взех в ръце и повече гък няма да кажа, защото животът продължава...

Елате си узнете лордот!!!

но - приеми и моите съболезнования. Ужасно е.
нямам какво да кажа.

Моите съболезнования. От това по лошо няма.Да надживее човек децата си...

едва ли си се взела в ръце, драга моя...
но нали знаеш...стисваме зъби, преглъщаме и продължаваме...

а аз днес си мислех колко обичам тия малките дечица с които работя...уж чужди деца...а човек ги обича...просто защото са деца сигурно...или защото човек има нужда от любов ли...

много ми се прииска да ти кажа нещо.. ей така куражлийско, но знам че аз самата не обичам в такъв момент да ми казват каквото и да е...просто щото...
нали?

прегръщам те само