Случка на брега

Случка на брега

кратка пиеса с 4-ма участници и 1 действие.

Място на действието - неохраняемата зона на севрния бургаски плаж.
Време на действието 18 септември т.г., малко след залез слънце.

Действащи лица:

Ла Донна : лелка в разцвета на критическата възраст, собственичка кучето.

Кавалиеро : мъж на средна възраст, наскоро "ухапан от конска муха", но вече понаучил се да язди самостоятелно.

Кон : кротко, спокойно, смело, малко мързеливо животно, далечен наследник на конете на Пржевалски, от дунавска порода.

Куче : симпатично и послушно животно, порода хъски.


Кавалиеро извежда коня на линията на прибоя, яздейки го на тръс, в северна посока. Наслаждава се на удоволствието от ездата по опустелия плаж. Срещу него се движи Ла Донна, водейки кучето си.

Кавалиеро придърпва юздите за да забави хода на коня.

Ла Донна (с истерично-фалцетни нотки в гласа) : - Какво правите тук с тези коне, вие нямате право да ги извеждате навън?!!!

Кавалиеро (спокоен, все още под властта на очарованието от ездата) :
- Не се притеснявайте, госпожо, имаме право и никому не пречим.

Кавалиеро, продължавайки да язди, вече на ходом подминава Ла донна.

Ла Донна (с нестихваща истерия, опитвайки се да насъска кучето) :
- Искате ли ей сега да паднете от този кон?

Кавалиеро учуден и едновремено с това напълно уверен в спокойствието
на коня си, го обръща и подкарва бавно към Ла Донна. Той все още не
може да разбере загриженост ли проявява Ла Донна или го заплашва.

Кавалиеро : - Хайде да видим дали ще падна?

Ла Донна (почти разпенена, насъсква кучето) : - Вие нямате право да яздите
тук, искате ли да повикам полиция?!!! Вие нямате право...

Куче (послушно изпълнявайки желанието на стопанката си) : - Бау, бау...

Конят продължава да върви невъзмутимо срещу него и разпенаната му стопанка.

Кучето замлъква и панически се оттегля зад Ла Донна, губейки дар слово.

Кавалиеро (все още спокоен, но с вече развалено настроение) : - Извикайте
полиция, госпожо, хайде да видим! (След кратка пауза, кой знае защо добавя)
- Вашето куче е без намордник...

Обръща коня и го подкарва на тръс, но вече с нежелание. Ла Донна продължава тирадата си, но думите и не достигат до ушите на Кавалиеро, заглушени от плясъка на вълните.

Завеса


Опитах се да разкажа тази история не заради друго, а в опит да разбера какво
поражда понякога агресията на околните към човека на кон. Дали страха от
непознатото, макар в случая то да е очевидно благородно и невероятно красиво животно, дали щраусовия комплекс на малоценност, изпитван по отношение на коня и конника върху него (по-високи са), дали скритата и неосъзната завист, че той язди, а те не. Как мислите?

В огромното болшинство от случаите при среща хората се радват на конете и ездачите, правят снимки за спомен, искат за разрешение да погалят животните, възхищават им се, питат за името (винаги за името на коня, но никога на ездача) понякога се престрашават да помолят да ги качим за малко на седлото, но от време на време се срещат отявлени злобари, които не могат, а вероятно и не искат да прикрият агресията си.
От какво ли е породена тя?

Казва се - "критическа възраст" . Особено жените в тая възраст, всичко ги дразни! И дракон да беше яхнал човека, пак щеше да бъде обект на бау бау!

Много забавно си описал историята!!!

А за причините: сам си иредил основните... Има хора, и хора.... Тази е била от страхливите, комплексираните и завидливите....

Не им се връзвай много на такива!!!

Ахахаа,страшна история,мн готина,бравоАм а де-има ги!Уж целия свят им е крив и все другите са виновни,ама всъщност самите те явно не могат да се поберат в кожата си,защото знаят колко струват...или по-скоро не струват.Дето вика Ния-комплексиии,комплексиии...Аз пък миналата седмица най-спокойно си яхвам Феномен и се отправям на полска,и минавайки покрай една кола със слизащи хора чувам "ТАЯ пък нИ ГA ли е срам?" и спрях коня такава очудена и викам "Моляяяяяя?".И тая ме гледа такава,нищо не казва?Питам за какво точно е трябвало да ме е срам,не отговаря!Само стои и гледа като теле в зеле дето има една приказка...то да кажеш някоя разглезена лигла,или нещо друго,ми то жена с дете,дето детето и още като видя коня и се усмихна широко.Пък тя... ?!?!И така-цялата картинка се състоя от 2 въпроса без отговор,или пък аз по-точно не изчаках да ми отговори щото взе да мънка и ми стана ясна.Ама много ми се вкисна настроението после,мен това ми е лошото,че такива негативно настроени хора много ми действат.А съм си сресала коня,измила съм го,новите ботуши бях сложила да ги очупя малко и с такъв кеф излизам...и айде,стигнах до първата пресечка и тая ми ти госпожа ми вкисна настроението,хем знам че е няква ограничена селянка дето даже не може да се аргументира и мисленето и е доста простичко,ама а де? ...

Imperial Mistaar

Разни хора - разни идеали...Просто на такива не трябва да им се обръща толкова много внимание и да им се отдава такова значение на думите им.Но е много лошо, когато започнат да правят мръсотии, като това да насъсква кучето срещу коня.Ами коня ако беше от плашливите, да направи някоя беля....Толкова безотговорни личност има на този свят...Сега и аз ще споделя моя горчив опит по въпроса:
Една пролет изкарвам кобилата, че две седмици, докато имаше сняг не беше илизала и тя в енергия, играе и се, плаши се от всичко и всички и я пускам първо хубаво да се наскача и налудее.След това малко на езда...та минавам покрай едни момчета, да кажеш, че са малки и не разбират, а те поне на 17-18 години и хвърлиха една запалена пиратка в краката на коня.Гръмна...не стана някоя злополука, но то стигаше, че ми подплашиха животното.Направо издивях...Идеше ми да ги обезглавя, защото това е животно и всичко може да стане.Реших да се поразправя с тях и те ми дадоха едно тъпо обяснение, че им било интересно как ще се стресне коня и аз ще падна, а не мислят, че ако тоя кон се подплаши и можем да ударим някой, дори тях!!!

И на такива съм попадала.Даже луда са ме изкарвали, едва ли не, като яздя кон.Но аз не им обръщам внимание, защото понякога и аз съм така и се вкисвам.Гледам да си продължа да се наслаждавам на удоволствието от ездата, а те да си гледат тяхната работа и да не се бъркат в чуждата.Така както аз не им казвам какво да правят, каква кола да карат и т.н., така мисля, че и те не трябва да ми се бъркат на мен.Все пак да си имаме уважението - живеем в свободна държава и щом ме кефи да яздя, никой не може да ми казва, че като яздя съм ненормална, че щом съм по-различна от тях, това ме прави автоматично по-глупава и скучна.

Тези пък и пиратка!Е това вече е върха на простотиятаТцтц

Imperial Mistaar

Това с пиратката е било пълна простотия. Тези хора изобщо не мислят!

много забавно си го описал,въпреки че лелката е типаж ,който се среЩа доста често и с който всеки от ездачите се е сблъсквал..

поне си се отървал само с развалено настроение,друго е да те гонят че си им мачкал люцерната на полска езда ( ми аз от къде да съм знаела че треволякът е всъЩност засадена нива?)

а мен в повечето случаи на полска езда са ме спирали до магистралата с друмите :

Аве ,момче,това ли е пътя за Пловдив?

ми да тва е,ама съм момиче

при което следва неловко мълчание и всеки по пътя си заминава

или примерно паднах от полската ми без седло ,заЩото на един овчар кучето ми подплаШи кобилата...и трябваШе да вървя пеШ през угърта до базата която бе на километри

или ,че секнах едни ..ми от къде да знам какво правят в колата на безлиъден хълм

случките с луди всякакви

хахаха това със секването и на мен ми се е случвало ..... полската езда винаги е толкова забавна,понякога и опасна като някои от описанията ти по-горе,но риск винаги има

да,много тъпо се получи,бях на хълм и нямаШе друга пътека от където да мина и затова минах близо до колата им като гледах на другата страна ...срам все пак

иначе голям смях сме се смели със случки в полето,кой паднал в дере,кой гонил заек с коня си..колко пъти съм падала,като круШа,в локви,в угър,на стийпълчейз пистата..купонът е 100%ов

ее аз пък минах случайно не предполагах,че в полето ще се забие някои,но явно има и такива....оо да е ние сме гонили и ние зайци,диви котки ,но най-едрата "плячка" хаха беше едно домашно прасе което се беше изгубило тц за съжаление не успяхме да го подкараме,защото конете ни се подлашиха.А пък за падане все още не съм в полето,но съм била доста пъти на косъм.. за съжяление май няма да имам скоро и за в бъдеще възможност да "покупонясвам" вобще на каквато и да е била писта важното е все пак,че поне желание имам

Ах, спомням си с Вихър като гонихме онова сърне!

"Вие нямате право да ги извеждате навън" - предполагам го е казала от някакви хигиенни съображения (сега, че нейният пес върши същите работи на самия плаж, а тя вероятно няма нищо против, е отделен въпрос...).

Само не мога да разбера за чий х** Кавалиеро е тръгнал да доказва на лелката, че няма начин песът да го накара да слезе/падне от коня. Т.е. ако си беше продължил, концентрирайки се върху шума на вълните, мисля, настроението му нямаше да бъде помрачено от пристъпите на истерични лелки в менопауза.

Ако бях на мястото на Кавалиеро, при следващата си езда бих спирала и откликвала на коментарите само на млади девойки (пък макар и те да се интересуват само от името на коня...).

Cambiaré
Mi destino cambiaré
Cambiaré
Seré feliz...

Аман от кисели лелки...