истина

ако сте болна от рак, 6те кажете ли на да6теря си , ако е осиновена и не знае, 4е досега сте я лагали, за да не се страхува изли6но за здравето си и живота си.

Най - спокойно се живее с истината в живота.Колко много грешим ние хората като мислим и вярваме,че като скрием някаква истина ще направим живота на близките ни по-щастлив и спокоен!Пълна заблуда,всичко излиза наяве някой ден.Според мен,това е мое мнение ,ако аз бях на твое място ще й кажа цялата истина.Имайки предвид болестта ти смятам,че това което ще й разкриеш ще го понесе по леко.За нея най-важното е сега ти да си добре!Нека и другите момичета се изкажат но истината винаги възтържествува!

Flora,не знам дали точната дума е ''тържествува'',ама че рано или късно излиза наяве съм сигурна.
Мила,зависи колко е голяма дъщеря ти,но в твоя случай бих се опитала да кажа истината.
Живеем в други времена-децата ни са по-умни и отговорни отколкото предполагаме-трябва само да им дадем възможност...

Кажи и ..
Моята мама е болна и не ми беше казала какво всъщност и има.Когато лекарят и ми го каза бях меко казано шокирана(човекът нямаше представа,че не съм наясно).Аз някак си усещах,че нещо не е наред.Това,което изживях докато се чудех какво става ,какви са тези инжекции които и слагат и защо така и действат няма да го описвам..Можех да и спестя доста странични ефекти,можех да открия по-рано всички прекрасни хора в този клуб,можеше..
Решението е твое разбира се,както и съм убедена ,че дъщеря ти би го уважила !
Желая ти късмет !

благодаря ви, права сам да изпитвам гняв - мислех дори за превантивна мастектомия, когато разбрах, 4е сам осиновена и истинската ми маика има друго заболяване - миома, савсем разли4но от рака на гардата на осиновителката ми и неината маика. Когато ги попитах за6то не са ме успокоили -" ние бяхме спокоини, нали знаем 4е няма опасност за теб"!!!!!!!!!!!!!! Попитах - ами аз? опулени погледи и мал4ание в отговор. говоря за хора с по две вис6и образования и високи постове. Как да им простя годините страх, 4е 6те оставя рано децата си сираци. и за какво- за да не признае осиновителката ранните си аборти и фал6ив морал. Заедно с тях мал4аха и цялата им фамилия. Племенницата и оперираха от са6тото поради многоброини аборти и 4е не карми детето си, а аз от стреса загубих третото си дете. Да им простя ли, да ги сажалявам ли или да се радвам, 4е ги е стигнало заслуженото? ве4е ми е касно, не сам 4овек, не сам звяр, ни6то не сам.

Много жалко за теб...
За да не ме разбереш погрешно - жалкото е, че изпитваш такъв гняв и омраза!!!

Ако не простиш на майка си и баба си, ще страдаш, психически и физически, много ще стадаш и ще се чудиш "ЗАЩО НА МЕН ...???"
Каквито и да са тези жени, те са те отгледали, а истинската ти майка - няма да продължавам.

За мен поведението ти в случая и в момента е по-непростимо от тяхното. Просто долно ми звучи.
Не съжалявам, и не се извинявам.
`

* * *
ЗАЩО се разболяваме и КАК оздравяваме

Жалко, много жалко за чувствата, които изпитваш.... Откъде тази омраза и тези обвинения, срещу хората лишили се от залъка си да те отгледат, да ти дадат дом, да те изучат, да се чувстваш пълноценен човек. Да живееш в семейство, а не бездомна на улицата.... Думи нямам.
А сега като се замисля /имам много осиновени познати/ не съм видяла едно осиновено дете да е благодарно на осиновителите си....
Криенето от осиновителите е единствено за да порасне детето спокойно. Преди години много се одумваше осиновяването, "срама" че някой не може да има деца. Но защо ли съм седнала да ти обяснявам всичко това - ти просто не можеш да го разбереш. Жал ми е за теб. И няма да ти се извинявам за думите си. Ти сама попита, това е моят отговор.
И между другото, абортът не е причина за появата на рак...поне като обвиняваш, избирай аргументите си. Или просто искаш да нараняваш, ако е така, още по-зле за теб.

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Искам да допълня - "кръвта вода не става!"
За теб не ми е жал толкова, колкото за децата ти :(. На теб от състрадание казах къде е спасението ти, постъпИ както намериш за добре.
Знам, че ще продължаваш да беснееш, но след време ще те заболи много повече.
Законът за Кармата няма да те подмине, няма ... А можеш да си спестиш натоварването.

* * *
ЗАЩО се разболяваме и КАК оздравяваме

гневът е празна работа. а и това че истинската ти майка била болна от това а не от онова не означава че има някаква гаранция за теб да не се разболееш от онова ами от това. разбираш ли какво искам да ти кажа? това че майка ти не е била заболяла от рак на еди какво си не те застрахова срещу нищо! ракът, дори и този който е наследствено обусловен си остава със стохастична природа, и все още човечеството няма необходимите знания за да прозре точният комплекс от причини които водят до което и да е раково заболяване. ако въобще е възможно такова нещо.

единственото с което разполагаме са статистики кой от какво е по-вероятно да заболее. четящите тук повече от всеки друг биха могли да те светнат колко точно е важна стакмистиката, обаче.

вместо да се изживяваш толкова самомнително че да обвиняваш майка си в какво ли не, почерпи от нейния опит - хората не обръщат внимание на профилактиката, на правилното хранене, на здравословния начин на живот, на това колко са безмислени дребнавите дразги и колко точно ценен е всеки ден от живота ни, докато не ги тресне проблема по главата. не може ли вместо да търсиш потвърждение колко е грешна майка ти, а колко права си ти, да приемеш своята, и нейната съдба като изпитание, и да използваш всичко което си научила от нейното изпитание за това как трябва да се живее? вместо да се пениш, образовай се! това е максималното, което всеки от нас може да направи.

ничия не е вината за това че си загубила бебе. лоши неща се случват на всякакви хора всеки божи ден.

и накрая, ще ти извадя валето което цака всички козове : чувството за вина. някой ден майка ти няма да я има, на кого ще се извиниш тогава че си била глупава?

Да,няма ненаказано добро!
Мъчно ми е ,че се чувстваш така,че си се страхувала ''напразно'',че не можеш да наречеш жената ,която те е обгрижвала с години -майка.Каквото и да е премълчавала, го е правела с мисълта ТИ да си добре.Иначе едва ли би пожертвала спокойствието си за да те отгледа .Казваш ,че имаш деца-как може да не я разбираш,да не и съчувстваш?
Никой не е застрахован!!!!
Знай,че озлоблението и гнева са не по-малко предразполагащ фактор от наследственоста.Тогава кого би обвинила?

Първия си пост беше толкова неграмотно написала и неразбрано,че просто го подминах,но сега схванах за какво става дума.Всичко е наистина много объркано и ти си права и "те" са прави,но има нещо което пък ако направиш ще те успокои и най-вече извиси: прости всичко.Не съжалявай и не злорадствай защото ако има вина ще се прехвърли на теб и децата ти,само прости и гледай напред и ще бъдеш щастлива

Atsem,подкрепям изцяло позицията на прежде пишещите.Съжалявам за теб,че не получи подкрепата,на която се надяваше,тук във форума,за да оправдаеш злобното си отношение към Човека,ИЗБРАЛ, ТОЧНО ТИ? ДА СИ СМИСЪЛЪТ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ???Дали да ти каже ,или не,кога и т.н.е нейно право."НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ!!!"Човек се ражда на тази земя със "СВОБОДНА ВОЛЯ"в рамките на 33%.За свойте грехове, или грешки всеки отговаря единственно пред ТВОРЕЦА.Не се нагърбвай с Божествени функции..."Лъжата" е нещо относително ("за теб лъжа за мене истина").В твоя случай е по скоро "затаяване на истина".НО, най-важното на което трябва да си отговориш е:Имало ли е зла умисъл"в затаяването на истината"?...МАЙКА ТИ ,всичко което е предмиемала в този живот,е било с единственната цел ,ти да си о'к.Постави се за момент НА НЕЙНО МЯСТО и помисли:Колко време ще ти отнеме да вземеш окончателното решение?1мин.,5мин.,24часа...Колко?Мисля че много пъти се е изкушавала да "изплюе камъчето",но все НЕЩО ДЪЛБОКО ВЪТРЕ В НЕЯ(нарича се МАЙЧИНСТВО и е първосигнално) я е спирало с въпроса:Ами ако и кажа, дали ДЪЩЕРЯ МИ ще бъде пак толкова щастлива???Помисли!!!Било ли и е лесно ,да НОСИ ТАЗИ ТАЙНА толкова години???...Приеми и повярвай, че всичко което е правила, го е правила с ЕДИНСТВЕННАТА МИСЪЛ, ТИ ДА СИ ДОБРЕ ...ТРВБВА ДА И ПРОСТИШ!!!!!!!Тя има нужда в момента именно от ТВОЯТА ПРОШКА,ПРОШКА,ПРОШКА!!!!!!!.........

Много странна ситуация... а аз самата също се каня по-нататък да си осиновя дете...
Значи, много ме вбеси да ти кажа. От първия ти постинг помислих, че ти си болния човек и се чудиш дали да кажеш на детето си? Сега ми се изясни картинката...

Не си ли се замисляла, че причината да не ти кажат, че си осиновена, е точно да тредпазят ТЕБ самата, като те накарат да се чувстваш не по-различна от останалите около теб? Защото аз в класа си имах деца, които бяха осиновени и знам много добре какво е отношението към тях - за съжаление като към втора ръка...които не струват , и затова са изоставени... децата са жестоки. Това са искали да ти спестят!

Второ - за какъв фалшив морал говориш? Според теб нямат морал не хората, които са те родили и захвърлили, а тези, които са ти осигурили дом, прегръдка, защита и нормално детство?... Нямам думи!

Трето - странно ми е, че при наличие на майка ( по него време ти си мислела, че е истинската ти майка ), не забелязах особено притеснение за нея самата... което може би разбираш, изглежда доста грозно. Единствената ти мисъл е да я обвиниш, че си е позволила да се разболее от рак и по този начин е застрашила ТЕБ? А тя? Кога успя да я подкрепиш в трудния момент, докато се притесняваше само и единствено за себе си?

Виж, добре се огледай в огледалото - струва ми се, че не познаваш човека, който ще видиш там.

По - горе бях доста остра, но сега вече честно ти казвам, съжалявам те. Единствено те съжалявам. И ти благодаря, че ми показа ( не че аз не го знаех ) какви прекрасни деца имам аз самата. Господ да ми ги пази...

Ей, я по-спокойно....
Не, не си права да изпитваш гняв...Въобще не си....
Да, изпитваш гняв към някой, който ти мисли само доброто, който в поведението си се ръководи само от мисълта, ти да си добре....?????
Къде я видя причината за гняв, не те разбирам....

Да те попитам нещо... Защо наричаш майка си осиновителка? До сега не си ли я наричала мама, майка....Тя не те ли е отгледала, дарила с любов, нежност, не ти ли е създала дом, семейство....
Недей да бъдеш небладодарно и гадна... Да се радваш, че ги е постигнало заслуженото????
Кой нормален човек може да разсъждава така???

Ами ти какво??????

Никой не е застрахован от нищо.... Разбери го...

В моят род и от двете страни, никох няма рак на гърдата. Нито майка ми, нито баба ми, нито прабабите.
Е, аз съм. Мда, кърмила съм си и двете деца. Аборти не съм правила...Но си отгледждам раче...

Абортите и фалшивият морал нямат нищо общо с рака. Превантивна мастектомия....Това някой лекар ли ти го предложи или ти сама така реши....

Размисли добре. Отиди и се извини на майка си. Бъди до нея и й покажи, че си дъщеря.

Хубаво ни преметна с първия ти постинг,но нейсе прощаваме ти!Единстмвено мога да ти благодаря моето момиче,че откри тази тема.Мнаго актуална и човечна тема.Особенно за нас,ето някои искат да си осиновят...как да си вземат деца при такова отвратително отношение от тяхна пстрана?Много размисли има по тази тема и мисля,че ще пишем още по-нея.А иначе с всичко което моите приятели от клуба са ти писали неблагодарна млада жено съм съгласна.Имам чувството,че ти вйобще не обичаш "осиновителката си".А дали обичаш и собсвената си майка?Ако ти си осиновила твоите деца щеше ли да им кажеш още отначало.Трудно е да се каже истината,защото боли/както сега тебе/но все повече и повече родители се престрашават да кажат...Я се стегни и прости...че тази злоба и гняв ще те доведе до...не искам да го пиша.Дано Господ закриля и двете ти майки1теб и твоите деца,но не си права!това е мнението на най-пострадалите хора в България!Чуй ни!!!Кликни в темата за "Имаме се психолог-Деси " и прочети стихотворението"И Господ каза".Повече нищо не мога да те посъветвам,оставям те на твоята съвест!

Благодаря ви много за отговорите, напално сте прави; моята гре6ка е, 4е тарся отговор без да мога да кажа голяма 4аст от истината. само искам да споделя, 4е не бях гледана с оби4, както вие мислите, а ме изгониха, за6тото не отговарях на ИЗИСКВАНИЯТА. Да вземе6 дете не е като да купи6 дреха и да я варне6, ако е дефектна. Ако осиновявате дете, замислете се преди това 6те се срамувате ли от него, ако е разли4но от "нормите". И вапреки вси4ко продалжавам да ги оби4ам много и не мога да преодолея болката от отно6ението им, явно в това е проблема.

Мила кликни в кухнята на Флора и прочети какво рсъм ти писала.Съжалявам ,че обърках темите,но гледам две внучета,които ме разконцетрираха в момента.Стани наша преятелка и споделяй и за в бъдеще с нас проблемите си.Тук в клуба ще намериш най-истински приятели.

Има и друга страна на въпроса, който се повдигна тук.

Ами какво ако цял живот си се чувствал (и си бил) необичано дете и изведнъж откриеш, че си осиновен? Не добавя ли това към собствената ти трагедия от непочувствана майчина обич и ласка едно удобно обяснение, което за съжаление ще те накара да затънеш още повече в болката и самосъжалението?

Доколкото мога да прочета между редовете май такъв е случая - имало е непрестанни претенции и изсиквания на които не си могла да отговориш. Имало е липса на обич (поне такава, каквато ти си искала).

Независимо от острия тон на отговорилите преди има много вярно нещо в съветите които ти дават - прости - прости независимо от всичко; прости въпреки преживяната болка от липса на обич, която е станала сигурно двойна след като си разбрала, че си била осиновена - веднъж изоставена и необичана от родната си майка, после и от приемната си майка. Прости и на двете. Прости за да се освободиш и продължиш напред с чисто сърце и просветлена душа. Прости заради децата си. Много ще ти бъде трудно без никакво съмнение. Но почни първо като изричаш прошката на глас дори и да не я чувстваш. Ако не можеш и си вярваща - помоли се - "Господи, помогни ми да простя и така ме освободи". "Господи, трудно ми е да простя. Моля, те прости им заради мен и така ме освободи". И продължавай докато не почувстваш истински прошката вътре в сърцето си. Това ще те направи свободна.

И давай колкото се повече обич на децата си. Не гледай в миналото, не гледай в бъдещето. Не пропилявай обичта която можеш да даеш на себе си и на децата си в гняв, болка и омраза насочени към миналото. Няма да го върнеш, нито промениш. То е такова, каквото е. И да се гневиш и да не се гневиш - то е такова, каквото е. По-добре бъди тук и сега - със себе си и с тях. Обичай себе си и тях - тук и сега.

Мисля си, че ракциите тук са остри защото в този форум никой не може да си представи, че можеш да осиновиш едно дете за нещо друго освен да го обичаш безрезервно. За съжаление не е така. Има много себични и егоистични причини за осиновяване на едно дете понякога. Например - за да те гледа на старини по подразбираемо задължение; поради страх от самота; поради социален статус и др.

Имала си нещастието да попаднеш в тази ситуация. Или кармата - да научиш даден урок; да изживееш нещо - дори и болка (която винаги, винаги пречиства). Мисли си за това като за нещо, което е трябвало да се случи за твое добро - макар и безумно да е трудно да мислиш така.

Желая ти освобождение и щастие!

А на бъдещите осиновителки - бъдете абсолютно сигурни, че ако имате само обич в сърцето никой няма да бъде неблагодарен.

хората не са идеални, били те биологични родители или осиновители.

нима си мислиш че няма биологични родители които гледат децата си по същия начин? пълно е навсякъде, просто се огледай. много по-вероятно е причините да са се държали с теб така е защото толкова им е бил ъкъла, а не защото им са липсвали биологично-родителските чувства. гарантирам ти че каквото и да са направили с теб, те си мислят че са направили най-доброто на което са способни (а това дали е правилно от твоя гледна точка е отделен въпрос)

те просто са си такива.. те и много други родители. това че моите са биологични, не ги спря от 1 куп простотии.. и те също са образовани
но какво сега? и да се сърдя, и да не се - файда няма, те така или иначе няма да разберат къде са грешили защото ако можеха, нямаше да грешат; и все пак всичко е минало-заминало, нали. ти нали си по-умна? отстъпи и всичко ще е 6

ако успееш да го погледнеш от този ъгъл, огорчението ти ще се стопи. ценно е обаче че си научила какво да НЕ правиш на твоите деца, не ли?

Не6то не сме се разбрали , ужас, аз вси4ко сам простила, но не и куклата от восак с карфица в корема, когато бях бременна с третото си дете(което загубих). Тя (осиновителката) си призна, 4е е тя и е от завист, 4е сам тапа крава, която само ражда деца едно след друго. Не вярвям в тези глупости, но това не мога да простя, и мисля, 4е за това бе6е наказана с тази болест. Искам, повярваите, но не мога да простя такава омраза и завист. И, моля, искам да за6титя маика си - била е изнасилена от неин 4и4о, затова са я принудили да ме остави. Знам, 4е зву4и невероятно, затова, които иска, може да доиде у нас, и да види, 4е ви спестявам голяма 4аст от истината. А моите деца и снахите ме оби4ат, слава богу!