Есен

Всичко утихва, мечтай.
Млъкват и ветри, и песни, и лай;
само ручейката хладно ромони
в мрака под тъмни, надвиснали клони.
Звездното небе безмълвно сияй;
всичко отихва, мечтай.

Цяла природа почива.

/Вазов/

Кога започне есен
направо ставам бесен
тъй здраво съм се изнервИл
щ'те смлатя, есенен дебил!

Отнася есенният вятър
с гальовен полъх на листа
отронен миг в един театър,
възкръснал спомен от нощта ...

Златна есен златни листи рони,

цветен пурпур багри всеки клон;

дъхат скърби мойте небосклони,

рухва бавно моят царствен трон.

През мъглата дребен дъжд ромони

и навява сънни самоти...

Аз съм морен, морен от погроми!...

/Хр. Ясенов/

Във пек и зной на мойто Лято
предвкусвам ясно Есента:
красива, шарена и многоцветна
- със болките си иде тя.

Дано е мъдро търпелива
а не наивна като Пролетта,
коят' край мен премина
със уханието на цветя.

И ето Есента ми иде,
а аз сред пищната гора
Цветя отново търся
с химери в моята глава.

А знам, че Зимата е бяла,
кристално чиста и студена,
и Душата ми в нея е умряла,
преди гибелта си да приема!

Тих Южен

[линк]

През гората вървя
и слънцето грее,
с Учебник в ръка
и сърцето ми пее.

Към Храма запътен
и със мисли леки
в светът Ти мътен
ще прокарвам Пътеки!

Тих Южен Химик

* Храмът е сградата на ХФ на СУ
** "светът Ти мътен" - този на Химията

Южна пролет

Навън ухаеше на южна пролет,
а не преставаше небето да вали.
Един пегас необуздан и волен
развяваше нетърпеливи буйни гриви.

В изтръпнали ръце душите светят,
очи очакваха вълшебния си миг.
Къде си бях изгубила сърцето
или и то се бе превърнало в магнит?!...

Но той, Пегасът, влюбено пръхтеше
край мене също като ученик.
Душите ни, сърцата ни, ръцете
ще са следи от този южен стих...

Съдбата ни събра за дълъг полет.
Небето е притихнало дори.
Звездите си разпръсва "Южна пролет" -
най-ярките са сбъднати мечти.

/М. Златева/

Първият есенен лъч
Отразява се в листата
Утихват кошерите без злъч
Изкушена е земята

Чезнат белите пързалки
и мъгли и ветрове.
Идат с песни пойни птички,
оживяват лесове.

Всичко за живот се ражда,
зеленее и цъфти,
и в душите ни поражда
светли радостни мечти.

Пролет, пролет, съживяваш,
обновяваш всичко ти,
и с вълшебство ти създаваш
невидяни красоти!

Вълко Паришев

виж тази му публикация в сп. "Коснос" [линк]

ПРИЯТЕЛСТВО

Понякога смъртта е отстъпчива.
Особено през август,
когато нощите са още кратки,
а мракът има толкова неща да свърши...

И през есента ще светят минзухари.