deep silence

Това ли е [линк]?

Или това [линк]?

И логореята [линк] по-добре ли е?

Питам съвсем сериозно, щото не ми е ясно как да протича комуникацията при хора с диип сайлънс, жестово, дактилно? Как? Явно няма да протича.

То верно, че и логореята е досадна, ама..... много досадна, хах, просто се чудя?

разбира се, не говоря за случаите на deep dumpness....

Вие как схващате нещата? Предпочитате да си мълчите или да говорите, ако ще глупости, или говорите, но адски внимателно /това била патологията на литераторите, че много си подбирали думите/. Как говорите?



Оф, нямам си друга работа, просто прочетох една книжка и така

Това за да го прочета трябва 3 денонощия да ме черпиш

темата ти е страшно интересна. До този извод стигнах след като ти отговорих, работейки съвсем далечна работа. Там е работата, че не мога да си дам и на себе си еднозначен отговор, но понеже си свързала някак нещата кажи ти какъв точно паралел правиш между уикипедията и логореята, за да ги сравняваш? Това което знам от обща култура без всякаква задълбоченост е, че логорея е говорене с нищо не казване. Това е присъщо за нашите политици. Дрънкат си и нищо реално няма в думите, никакъв смисъл. Не са точно глупости, но нищо като краен извод и смисъл. Тя не ми е само скучна. Тя ми е ОМРАЗНА!
А уикипедията ми е трудно разбираема. Каква свободна енциклопедия може да се направи тук?! Пишеш статия, друг я поправя. Какъв е той, дали е злонамерен или просто шегаджия, не зная. От нищо такова не бих си черпила познанията или аргументите. Пък и за чуждите. Но българска такава - моето съзнание не разбира изобщо. Интересно е по принцип, но ...
Ти казваш, че литераторите говорели скучно. Ама моля ти се, говорила ли си с литературоведите на СУ. Ми само те си разбират какво говорят. Те са ми смешни даже.
Накрая питаш как ние говорим. За себе си съм избрала да говоря много ясно и разбрано като за деца. Например ако си имаш началник, който ти поставя задачите, мрънкайки си в брадата и на теб ти иде да си откъснеш ухото добре ли е? А ако си началник и искаш да ти се свърши работа, добре ли е да си префърцунваш изказа? Или вместо ясно да кажеш на гаджето, че ти е неприятно да ти закъснява постоянно, ти фъфлиш разни врели-некипели?
Е, ако обясняваш на полицай защо си без колан съвсем не е необходимо да бягаш от логореята:). Тогава си е съвсем на място. С кучето си човек например трябва да е едносричен, за да бъде разбран. Всичко зависи от това дали искаш да бъдеш разбран съвсем правилно. Ако не искаш можеш да ползваш всякакви похвати.

само да уточня, че логореята е болестно състояние и представлява много, много бърза реч, обикновено несвързана, която се проявява при хора с някаква патология, например мании. следователно, здрав човек не може да страда от логорея.

колкото до уикипедия, тя дава някаква по-обща информация, която по-нататък мога да проверя, ако е нужно. идеята за една лесно и широко достъпна енциклопедия е добра според мен. важното е да не и се предоверяваш. това е.

wiki дадох линкове, понеже там най-бързо знаеш, че ще намериш нещата. Някои са си така, както са си. Бих казала, защото скоро зарязах учебника - разликата не е голяма (освен в обема).

логорея извън медицинския термин е понятие, доколкото знам, за прекалена бъбривост.

И двете състояния са болестни и не би следвало някоя от този клуб да ги притежава. Съвсем друг е въпросът, че някои хора си дрънкат по подразбиране, а други пък мълчат напук.
Словото е наистина уникален феномен не само като физическа даденост на хомо сапиенс, а и като носител на информация. Следователно, дори и нищо не казващите хора казват нещо, но нещо, неподчиняващо се на общоприетата логика. Включително и литераторите!!! Само дето не разбрах дали говориш за литературоведите или за хората, които създават литература (това е въпрос към най-първото мнение от темата)?
А относно всеобщата и достъпна енциклопедия - абсолютно нищо лошо да си има място, където да можеш за всичко да прочетеш по малко, но интернет е възможно най-незначителният и най-субективен източник на информация. Абсолютно несигурно средство за информация. Количеството за сметка на качествето. Най-малкото, че ако искаш да получиш задълбочени познания върху дадено нещо, то тези познания са публикувани от специалисти в областта, а никой няма да тръгне десет години да си блъска бучилката над даден труд и после да го публикува безплатно в нета. Може само в нета да пропрочетеш кой какво казал и в общи линии някой си как е възприел въпросния труд. И на всичкото отгоре, информацията в нета е моементна - самото й намиране за секунди и сигурност в леснодостъпността й само по себе си означава, че няма да бъде качествено осмислена и запомнена. Следователно, тя е подходяща наистина само за моментно ползване.
Ето ти един пример за "логорея" в неклинчния смисъл на думата



Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...

tnks. много поучително.

ПП

Всеки избира сам на какво да вярва /като достоверни източници/, в крайна сметка. Какво има да ви убеждавам...:)

А и не виждам народа да се е запънал да търчи към която и да е библиотека /би било нелепо...дори да си го помисля/. Ако на някой му се струва длъжко да изчете статия и осмина от уики, какво би му се сторило да ръчка из разни каталози.

Нека не се заблуждаваме, народа твърдо вярва, че четенето е за лузъри и че ин вино веритас. За туй ние четящите ...да му мислим.

Както и да е, аз все пак вярвам, че извън книгите всеки си има свой усет за нещата и свои знания, свои светли мисли и преживявания, твърде ценни.

И си мисля, че дори зададох въпроса не толкова очаквайки някой да изчете статиите в уики или всичко по темата, а просто да сподели някакъв свой отклик или пък дори да осмисли за самия себе си нещата. Беше покана за разговор, за осмисляне, а не за научна конференция.



вярвам дори, че в известен смисъл не е било толкова безполезно. не може само да се ровим в плявата - годеници чужди разни и прочие.....

Всъщност...

Аз пък съм виждала километражни опашки пред библиотеката, чакала съм час и половина само да вляза, виждам как хората се бутат в една зала, за да чуят стихчетата на любимия си автор и после даже си купуват книжки. Виждала съм как десет ученика от един клас пишат свръхнелепи домашни и все еднакви с инфото от Уикипедия и си вярват, че са направили нещо.
Интернет и библиотеката са съвсем различни неща и няма как да ги сложим на теглилка. Това, че едното се е появило, не означава, че другото трябва да изчезне. Едното си е за едни случаи, другото - за други случаи. Не казвам "дайте да се набутаме по библиотеките и да не барваме комповете", ама да знаем кога в едното, кога в другото да се набутаме, това е.
А относно мълчанието и бъбривостта - има ги всякакви хора. Кажи какво е твоето мнение, до какви мисли те е навела статията и очаквай реплики. То малко едно такова - пействаш една статия и задаваш два въпроса по нея - ми дай тон, като те е жегнало с нещо
Хайде, до скоро!



Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...

Хората вече не стоят вкъщи да гледат Дързост и красота, а бързат към мултимедийните ни библиотеки.

да, нашите отоплени, с безбройна литература, високо-технологични, ултра-модерни и фешън, дизайнерски, пост-модерни, пост-индустриални, супер осветени, супер-програмно осигурени, направо роботизирани и летящи в космоса библиотеки.

те работят денонощно, пред вратите им има опашки от млади хора. винаги намираш каквото търсиш, има най-новата спец-литература, филми, двд, музика Аз такива десктопи, такива ултра-мега компютри като в нашите библиотеки и университети още не съм виждала никъде по света, те още не са дори измислени! А книгите - те направо още не са написани.

тъпа уикипедия. и тея деца дето я четат и не ходят в ултра-модерните ни библиотеки. Позор!

ти какво учиш?

Ти сама го казваш - просто не му е дошло времето ! А и не измервай всичко с "нашето" , нашето никога няма да порасне, ако сами не видим колко сме малки.
Хайде, дерзай!



Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...

става дума за интроверсия/екстраверсия.

С две думи: екстровертите са шумни, говорят преди да мислят или говорят и мислят едновременно, обичат компании и т.н., и дори не могат да мислят без да говорят, докато интровертите мислят и тогава говорят, говорят малко и съсредоточено, имат малко приятели и споделят само с най-близките от тях. Има миксирани случаи. нито екстроверсията, нито интроверсията са патологични състояния, според психолозите. екстровертите изпитват трудност и раздразнение от комуникацията с интровертите и обратното.

сега няма да крия, че темата освен от учебник бе предизвикана от взаимокоментари на екстроверти/интроверти френдки, кой е шумен и кой само мълчи. И въпроси като: не мога да я разбера? Що се държи така. И "колко досадно". Мене също ме упрекват прекалено шумност или прекалено мълчаливост понякога. Сега вече ще им обяснявам ква е причината.

уики:
Extraversion and introversion

за онези, които презират свободната уикипедия:
Bridging The Communication Gap Between Introverts and Extroverts by Peter Moen
Where Do You Get Energy - by Yourself or with Others?