Влюбена

А възможно ли е? След 2 години. Че е възможно, разбирам. Даже вече знам. Твърде бързам разбира се. Такава съм си. Вечно бързам, кой ме гони? Защо трябва да бързам.
Влюбих се. Различно. Никога не е било така. Винаги от пръв поглед. Сега? Познавам го от години. Утежняващи вината обстоятелства. Колега в работата. Служебни проблеми. Приятел, колега в работата, с когото си легнах. Там - от пръв поглед. Сглупих. Т.е. отново сбърках. След бащата на детето, си позволих да сбъркам.
Въпросния - женска интуиция. 9 месеца бременност, повече от година майчинство, от 6 м. отново в офиса, междувременно гореспоменатите издънки. Междувременно - лични усмивки, ненавременно изчервяване, леко завишено внимание, той - приятен лек ергенски живот, аз - самотна майка на няма 2 годишно дете. От него - загадъчно внимание, срам. От мен - издънки.
Изведнъж го обикнах.
Не вярвам на това. Незнам защо го пиша. Имам нужда да споделя. Години отричах, че ми е нужен мъж. За пред хората. А най-вече за пред мен си. До сега. Всичко лъсна, било е лъжа, фасада, имам какво да дам, но отдавна мина времето, когато отчаяно се нуждаех от "другар в живота". Не се нуждая от него. А го искам.
Някак като че ли всичко тръгна от него. А дали си внушавам. Нищо не знам. Всичко е в главата ми. Как разбирате кога наистина е така. А всъщност не ми трябва да знам. Ще рискувам. Отдавна съм мъжа в семейството. Драмата е голяма - служебни дрязги, интимни отношения с приятеля му, детето ми е едва ли не бебе. Звучи глупаво. Внушавам си явно.
Тъй или иначе ще рискувам. Някак - успя да ме убеди, че се нуждая от него. Незнам как. Разчитам на женската си интуиция. Въпрос на погледи ако щеш.
Дълго отричах, че съм жена. Че имам нужда от нещо. Свърши. Тази илюзия. Вече знам, че не съм толкова силна. Е , добрата новина е, че знам, че мога да обичам, което не вярвах.
Въпроса ми е - знам какво ще направя, знам как, знам какво искам - а то е много , ужасно много, страх ме е от себе си как мога изобщо да искам толкова много , но ще се пренебрегна, ще спра да искам, наложително е, защото искането не ме е довело до никъде - отплеснах се. Та - на въпроса. Какво ще загубя? Ако пак ме отритнат? А сигурно , защото може би всичко е вм оята глава. Дали от желанието си да стане така си го съчиних? Ако са приятелски жестове просто, ще стана смешна. Но пък какво? На фона на това, което преживях - самотна бременност , година майчинство в самота, второто начало на професионалната ми кариера - това е нищо. А защо не мога да спя от него.
Знам, че съм жива. Знам, че отново имам сърце.
Сърце, което вече може отново да бъде разбито.
Не беше ли по-добре да си остана без него? Ами ако пак... се проваля. Ами детето ми в тази схема? Ами другият човек, към който не съм била особено лоялна, на когото даже дължа.. към когото съм се държала зле, за да се предпазя сама себе си, от страх, на когото си го изкарах донякъде.
Сложно ми е. Сбърках някъде. И сега ми се връща. Моля се да бъда пожалена поне този път.
Нямам сили за повече.
Детето ми няма 2 години.
Обвинявам го него. Той ме подведе. Страхотни жестове, неволни, на езика на подсъзнанието ако щеш, но толкова влияещи.
Дали аз не го искам толкова много, че чак си го измислям. Не съм на 18 все пак, но.. все още толкова наивна, толкова вярваща, толкова искаща...
Ами ако го е страх от детето. Ами ако то се окаже проблем. Ами ако.....
Страх ме е... Не вярвах че може. Но ето че, отново обичам.
Хубаво е. Поне знам, че имам сърце.
Може би нямам нищо, но имам сърце. Все още. Ами ако му позволя да ми го отнеме? Ами ако му го дам... тоз път за последно...

Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE

Малко си лудичка, ама хубавото е ,че се чувстваш щастлива.
Спорди мен:
1.Споко
2. Отдай се на чувството, но никакви ангажименти
3. Бъди внимателна за себе си и детето(здраве, интерес, нужди)
4. Стани съюзник с времето. Заедно с него решавайте.

Успех!

Изгубих всичко, но ще намеря себе си.

Докато не допускаш да се влюбиш - си в същото положение както ако е неуспешно влюбването. Да, поемаш риск да те наранят. Искаш всичко да става без рискове. Съжалявам - не се получава обикновено.
"Години отричах, че ми е нужен мъж. За пред хората. А най-вече за пред мен си. До сега. Всичко лъсна, било е лъжа, фасада, имам какво да дам, но отдавна мина времето, когато отчаяно се нуждаех от "другар в живота". Не се нуждая от него. А го искам. "

Егати трагикомедията. Къде е проблема да кажеш "имам нужда от мъж" ? Или "искам ето този" ?

Абе,мацка,що не се кандидатираш за Министър на външните работи -толкова много приказки и нищо не казваш в крайна сметка!! Браво и т'ва си е талант!

много ценни съвети си и дал... но си мисля, че тя ще се издъни.
Ще хвърли залог за голямата велика любов, а за кратко ще получи секс / надявам се - качествен /, поръсен с романтична тръпка на работното място и леко повишаване на самочувствието.
А после всичко ще и излезе през носа - повечето офисни истории, знаете как свършват...

И така - до следващата ситуация на големи емоции и не по-малки илюзии.
Докато не се научи какво наистина иска и не го признае не само пред себе си но и пред целия свят...

Твърде много комплекси и задръжки виждам в тази тема - в контраст със също толкова прекалени очаквания - а всичко е още едва в началото.

Все пак обяснимо е, ако авторката е младичка и неопитна ... тъкмо време да натрупа опит и да се разнообрази, покрай майчинството.
Стискам и палци!

Не искайте много, за да може да платите цената.

Офисни истории много, но все пак има някои с щастлива развръзка /поне така изглежда в момента на развитието де/ Ето го бъдещият ми бивш, напуска настоящата се работата с все екипа си и започват на ново място. Там Тя вече ще е с друг статут различен от сегашния. Ами дано наистина да продължат така добре ... Винаги има шанс, но основното е, че в същия офис където е започнала връзката, не може да продължи до безкрай.

Ех, дано свърши хубаво!
Пък ако не - поне да има секс, за който си струва да разказваш на внуците!

Не искайте много, за да може да платите цената.

Добре де, ами ако не прави добър секс да не му обръща внимание ли? Да ти имам житейската философия, мамче! Ами нали знаеш, че секса се учи. За всичко хубаво се иска време. Стига с тоя секс на първо място. Нали има чувства!? Прекрасно ще е ако хубави чувства и хубав секс се допълват, но това не е особенно често срещано явление. А госпожата е леко казано объркана.

... не идеше реч за секса като такъв, а за очакванията за прословутото нещо повече, които, според мен, са в мислите на жената малко в повече...

То, ако има условия за "нещо повече от секс" - ще се случи и без толкова нагнетяващи съзнанието мечтания и тревоги за бъдещето.
А сексът - добър или лош няма да и се размине, като толкова силно копнее по въпросния офисен екземпляр - с това съм съгласна.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Аз те знам, че така го мислиш, ама се заяждам на дребно. Лош ден ми е, затова. Забелязвам, че напоследък някой, ако се влюби, се страхува от това. Побърка се света! Свестните жени и мъже трудно се откриват напоследък. То винаги си е било проблем да намериш свестни хора, ама напоследък ми се струва, че е все по-трудно. Остарявам може би....

... не знам, ама въпросната госпожа изтрезня, май.

И вече съжалява, че е писала употребила!

Както и да е...

... всички в този клуб се страхуваме от повторно " хлътване" - кой повече кой по малко.
Причини има - не е като да ги няма, но нека не бистрим това... много дълга тема е.
Понякога пък съжалявам, че не съм се страхувала повече, когато е трябвало... защото хубавото и лошото вървят ръка за ръка и в любовта.... както навсякъде.

Не искайте много, за да може да платите цената.

не всички.

K'во не всички? Не си признаваш, а?!

ще си признавам. Засега твърдо нЙе !

Щото сме печени. Аз какво съм се размекнал. Тръгнах да си признавам без бой. Като каза 'нье' та се сетих как постоянно чувах в автобусите 'Минети напред, бе, другарю' преди години.

Нищо не разбрах от объркания ти постинг. А той влюбен ли е? Не е ли по-разумно да изчакаш той да си покаже чувствата и чак тогава да го залееш със своите? Лично аз, може и старомодно да ти звучи, никога не си лягам с някого преди да съм сигурна, че е влюбен в мен. Правило ми е и никога не ме е подлъгвало. Съветвам те да постъпиш по същия начин.

А иначе, що се отнася до офис-връзките, не съм съгласна с Нети. След някоя и друга възраст най-голямата вероятност да срещнем някого е именно в работата. В предишната ми работа, например, поне 5-6 двойки се ожениха, но там работеха много хора де.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Ами - мислех да си поразсъждаваме просто.
В началото не получих отговори, затова не съм чела известно време.
Споделям преживявания. Емоции. Било то моментни.
Подробностите не са толкова от значение.
факт - не съм ги казала
въпрос няма. изтрезняла съм отдавна и 'уж' ми е ясно всичко
уж докато дойде момента. а че всичко е хормон на всеки е ясно
но някак без това - само с разума няма как да минем
не си купувам апартамент все пак - да - гледка има, етаж 8ми - перфектно, парно отопление, ТЕЦ бля бля
някак може би явно точно емоцията ми е липсвала
или по-точно ми излипсва, когато се появи
да - страдам от прекален идеализъм - това ми е слабост
мерси за критиките
за възрастта - на 29 съм - може да изглежда по-малко, а всъщност си мисля, че вече ми е късно за любов
защо навсякъде тая ирония, тоя сърказъм
та ... всъщност знам, и аз досега съм била винаги така ... иначе ще рече да си признаеш наистина, че имаш нужда
въпрос до човек е сигурно, за мен признаването се преживява по-тежко,с ъпътствано с разбирането, че може и да не ти се случи никога това което си пожелал
исках да споделя, а чета предимно критики
и да си млад е лошо
или да си наивен. вяра в хората до глупост.
дори и виртуално
нямам против критиката, но излезе, че съм идиот
а аз просто искам да обичам

Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE

Ами да - страхувам се разбира се.
Пък и като чета тук - ми то имало за какво. Оказа се, че било незряло, да проявиш емоция.
Що? От страх? Затворен кръг.
От постингите стана очевидно, че това, което ми се случва, на повечето не ви е познато. Сиреч позабравили сте го. Отдавна не ви се е случвало.
Съжалявам за което. Изключително много наблегнах на това, че вече имам сърце... ако изобщо някой тук разбира за какво става дума...., а не на фактологията, която всъщност не е важна.
Съжалявам, не искам да ви критикувам. Може би не всеки умее да обича. Може би това е нещо, което се забравя. Без значение изхода, радвам се, че си го припомних. Липсваше ми. Ако вие можете да живеете без него - радвам се за вас - всеки знае за себе си. Аз също знаех, но животът ми се стече така, че бях позабравила. Като вас. Дано скоро пак да не ми се случи.
И разбира се, че който е забравил как е, не може да прояви разбиране. Без никакви лоши чувства, до 'оняден' и аз бях в отбора.
Мерси, че ми казахте, че съм идеалист. Ма това си го знаех и аз. Никъде не съм казала обратното. Много изводи си направихте от нищо неказването ми.

Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE

Я, зарежи разума и се радвай, че си влюбена. Че имаш сърце! Много хубаво си го написала. Критикарите - те не разбират и затова отричат съществуването на такава изпепеляваща Любов. Ти си щастлива!