Питане към брамсистите

Давам два линка. На първия свири учител по чело в Шанхай и въобще - дипломиран музикант. Ей го е: (втора част от Брамс соната за чело и пиано в ми-минор)
[линк]

На втория свирят два хлапака. Ето го и него:
[линк]

Кое, според знаещите тук, е вярното темпо?

Щука май?

Истината е някъде по средата...

E, това е лесният отговор. От всичките записи на тази соната, които могат да се намерят в днешно време, така и не чух тая среда. Или е бааавно, или супер бързо. Въпросът ми по-скоро беше - как ли го е мислил самия композитор.

Щука май?

Определено второто!
И успех!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

... дори и то може да е в малко по-бързо темпо. мисля, че няма да му навреди.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Ами питай Брамс, бре Що не казваш кои са хлапаците, а ? Че трябваше сам да се досетя

Общо взето въпрос на вкус, интеррпетации много.
Allegretto quasi Menuetto. Хех, та въпроса е дали ще наблегнем повече на алегретото или менуета
Лично аз харевам по-бавното темпо и мисля че е по-стилно като по "класично" всмисъл по-неокласично. Брамс си пада по тия работи и обича олд скуул-а и както знаем е най-класическия композитор от романтиците. Та по-бавно и с повече детайл е по-добрия вариант според мен. Все пак обаче, това темпо ще е характерно за по зрели музиканти, и ако спорите за темпото на хлапетата мисля че за тях може би е по-добре по-бързия вариант, но разбирасе да пробват и двата начина.

Колкото до хлапетата, много хубаво звучат. Може би съвсем малко по-бавно по чисто акустични причини. Гледам че залата бая носи звука.


ПП. Тия сонати са даже повече за пиано, тъй че си трябва с пианиста да се съгласува.

Не, въпросът наистина е принципен. Аз се нервирам от много бавното темпо. Мисля си, че Брамс едва ли е бил чак флегматик. При по-бързото пък има опасност да се получат истерични изблици, но ако това се овладее, звучи по-добре. Според мен.
А иначе - звукът се носи, щото концертът беше в черква.

Щука май?

Значи...
Темпото не може да е толкова бавно като в пример "1", тъй като не случайно Брамс е написал Allegretto quasi MENUETTO(!!!), а бавни менуети НЯМА - трябва да тече на цял такт (че даже и на два...) (участвал съм в семинари за ренесансови, барокови, класически и романтични танци - в този танц има едни подскоци, едни чудесии, иди стой във въздуха толкова дълго, ако можеш... и да, знам, че тази музика не е мислена за танцуване, но характера си е характер...)
Не би трябвало да се изпълнява и толкова бързо (пример "2"), че да е един голям тъгъдък, без силни и слаби, тежки и леки моменти или както обичам да казвам - без жест...
П.П.: за тези, които сигурно смятат разбирането ми за консервативно, да, може би, последовател на Харнонкурт съм, НО съм имал и уникалната възможност да работя тази соната на майсторски клас с Хайнрих Шиф (макар и да съм само пианист... )

Отново чух записите... Определено номер 2 е по-добре, макар и на места да липсва малко търпение... Sorry, че го нарекох "тъгъдък" - преувеличено бе от моя страна... Предвид възрастта на изпълнителите е едно музикално издържано изпълнение...

Със жест! Там е тайната!

Щука май?

Ама аз също харесвам децата повече отколкото първия запис. Онова бавно темпо явно свучи скучновато.
По-бавно си е мой личен вкус. А и в това темпо могат много хубави неща да се направят. Все пак темпото си е в голяма степен субективно нещо (както и самия Брамс м-у другото смята, когато го питали).
Пример, който харесвам: Miklos Perenyi & Zoltan Kocsis - запис от 1980, издаден 1995 Hungaroton
[линк]

Иначе респект, явно наистина си работил сонатата повече от мен.

Може би първият запис не ви допада толкова поради друга причина! Тази соната е доста повече за пиано от колкото за чело... А на първия запис пианото почти го няма никакво!Лош баланс и лош запис... както и лоша пианистка! Иначе за темпото: аз клоня доста повече към "бавното" темпо на първото изпълнение... като тук засягам първия дял на тази част... За Trio-то, така и не ми е попадало добро изпълнение... никъде не мога да открия свободата, която ми се иска да се чуе! Дори и при изсвирването ми на тази соната, мисля... пак не се получи :( Иначе темпото на човека си му е почти отлично... ако наистина имаше контакт с пианиста и той си беше на мястото, знаейки какво се случва в тази музика... можеха да се получат чудесни красоти, търсейки дълбокото на тази не чак толкова "забита" музика!
Като едно доста симпатично и издържано изпълнение на тази соната мога да посоча това на Даниела Черпокова и Весела Маринова! Точно втората част при тях предизвиква изключителен интерес...

Тъгата ти е бавен ритъм...
- Свири, приятелю, крещи!

Не съм специалист, но като прослушах записите, мога да кажа, че вторият с хлапаците ми допада повече. Първият доскучава.
Хлапаците си свирят много добре и талантливо.
Направих справка и в Уикипедия за темпото и за да не преразказвам давам линк:
[линк]

Първи клип: кофти запис, скромна пианистка, скромен челист, като цяло - скука, и не защото темпото е бавно.

Втори клип: кофти звук на записа, лош баланс, добри деца, добро темпо, няма скука, но не заради темпото, а защото човек се напъва да чуе какво свири челото. Обаче си личи какво се задава на хоризонта

Сега слушам, не ме прекъсвайте!

Смятам, че темпото е въпрос, свързан с творческата интерпретация на изпълнителя. И все пак не е лошо тя да бъде конфигурирана от указаното от автора темпо.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.

Не е рядкост да няма оказано от композитора точно темпо или да има, но "оставено" преди няколко стотин години...а знаем Allegro-то в 18 век не е това в 21-ви
Има обаче традиция, вкусове и моди, както и индивидуално чувстване на "пулса" на творбите на съответния Maestro

Ego de me facio coniecturam!
(Съдя по себе си за другите!)