Историята на jojo

Здравейте!
Прочетох доста от историите, май е време да разкажа моята. Мисля, че съм зависима от алкохола. И това ме плаши, не знам дали ще мога да се справя сама.
На 30 години съм, омъжена съм с дъщеря на 4 годиники. От 2 години и половина пия всеки ден. И ми харесва. С нетърпение чакам да преполови деня за да си пийна нещичко.
За първи път се напих може би на 15 в подготвителен клас. Тогава беше геройство. Купоните в ученическите ми години завършваха най-често с драйфане в тоалетната. На една коледа майка ми ме видя, но това не попречи. Преди 7 год. татко почина от инсулт. Сещате се че да стигне до там си пийваше доста. Последния път когато го видях жив се беше напикал.
Потънах от срам и се напих. Ожених се. На сватбата си знаех, че съм бременна, бях правила тест, и се напих. Казах си че може пък да не съм разбрала за бременността си и мога да си пийна.
Разбрах, че не съм се оженила за мъжа на живота си. Намерих си любовник - два пъти по възрастен от мен, Бях на върха , с алкохол нещата ми се струваха все по- розови. Имам хубава работа-строителен инженер съм, проектант - конструкции. С алкохол съм по-смела в работата си, а в тази професия се изисква смелост. Изкарвам толкова пари, че мога да откупя кварталния магазин за алкохол. Вкъщи не оставам без бутилка. Не знам как да си помогна. Когато реша да не пия, за да работя, в малките часове на нощта си сипвам питие, няколко питиета.
Моля, дайте съвет как да се справя

------------------

jojo, здрвей подволих си да копирам като нова тема историята ти, защото горе само се разказват истории, но постинги със съвети не пускаме. Ако ти е неприятно, оплачи се на Лали и тя ще изтрие темата.

Ти вече си направила нещо много важно. Признала си пред себе си и обяви тук, че имаш проблем с алкохола.
За съжаление, от всичко казано от теб, личи че наистина имаш проблем.
Ако не вземеш мерки, с годините той ще се задълбочи, сега още си млада.

Първото е да опиташ да спреш сама. Казваш, че не знаеш дали ще можеш да се справиш сама. Опитай. Просто спри да пиеш, за да видиш как ще се чувстваш - не само физически, но и психически - дали мисълта за алкохола ще те преследва натрапчиво и мъчително.
Най-много алкохолици (ако не и всички) са станали алколохици, защото с алкохола са се чувствали по-смели.
Както и ти се чувстваш по-смела. И аз станах алкохолик по същата причина.

Та опитай да спреш сама, без да си даваш срок до кога няма да пиеш. Просто спри. Но гледай да е за колокото можеш по-дълго време. И докладвай тук как се чувстваш.

Другият вариант е да дойдеш направо на сбирка на Анонимни алкохолици - ела да чуеш за какво става дума, идването ти не те прави автоматически алкохоличка.
Третият вариант са разните лекари, но лично аз не съм негов привърженик.
Макар че по едно време ми беше хоби да ходя по психиатри-нарколози, имено в този период алкохолизмът ми се влоши най-здраво.

Така е Jojo, както Некои ти каза. Дори има тестове. Но най-добре е сама да се изпиташ и да разбереш какъв е проблема. Тъй че пробвай на сухо 30 дена без алкохол.
Ако проблема е алкохола, то след 30 дена ще си в супер кондиция и няма за какво много да се претесняваш. Нъл тъй?
Но ако преминаваш през топли и студени интервали и трудно издържаш на емоционалната болка/депресия без упойката на алкохола, тогаз има голям шанс да си понтенциялния тип алкохолици!

Сигурен съм, че тука има хора, който с мерак ще оспорят най-добрия начин на лечение на алкохолизмът, но никой от тях (с изключение на членовете на АА) не би ти дал подробна информация за лечение или възстановяването от алкохолизмът!

ПП: Ако проблема ни беше само в алкохол, то изтразнителните центрове щяха да бъдат чудотворци. Мда, има ги от пиячите, който решават и спират, като губят всякъкъв интерес към алкохола. Но закоравял алкохолик кът мен (аз бях на 33 години, когато се запознах с дружеството на АА), неможе сам да се справи, защото нашия проблем не е в алкохола (всъщност, алкохола е симптом на проблема), но живота без алкохол - трезви!

Мисля, че съм зависима от алкохола. И това ме плаши, не знам дали ще мога да се справя сама...
Здравей jojo! Напълно те разбирам. Преди година и половина и аз бях в твоето положение... Осъзнах, че съм зависима от алкохола. С него всичко ми изглеждаше по-леко, по-розово, по-цветно и т.н. Но дойде момента, в който започна да става ужасно.

Няма да разказвам тук моята история, сигурно си я прочела вече. Само искам да ти кажа, че ИЗХОД ИМА! Повярвай! Просто спри да пиеш днес. Отлагай следващата чаша, не я пий!

Първите 10-15 дни е най-трудно. Всеки ден си казвай - Днес няма да пия! Не го мисли за утре. Съсредоточи се само за днес. И пиши тук как се чувстваш. Питай за всичко, което те притеснява. С теб съм.

Jojo, много е важно, че признаваш за проблема си, дори само пред нас.
Това е първака крачка и това е успех.
Аз не мога да ти помогна, но знам, че тук има добри хора, преживели борбата с алкохола, пиши, вярвам, че всички ще ти помогнат.
Усмихни се, Jojo!

Усмихни се!
И ще успееш!

Здравейте!
Едва сега видях, че темата е пусната отделно от некой, за което сърдечно благодаря. Изчетох доста от материала и добих някаква представа, за какво иде реч, аджеба:). Много ме развълнува историята на вентилатор и как само за няколко дни се събраха повече от 100 мнения. Невероятно нали? Като че ли всеки от вас преживява отново историите, приема ги и откликва на тях без каквито и да било предрасъдъци. Следователно сте добри хора (аз съм човек на логиката). Ако така беше при всички, не само при вас - при нас?? - алкохолиците живота и света щяха да са далееееч по- по-.
От тук прочетеното разбрах, че има шанс и че си струва да се опитам да се откажа от алкохола. Разбрах, че съм в числото на алкохолиците - може би начинаещ, прохождощ, но все пак алкохолик.
Хареса ми историята - не се сещам кой от вас я беше пуснал- , която обяснява депресиите и чувството за вина след напиване - и при мен май е така - с липсата на серотонин и някакви подобни вещества в мозъка. Значи все пак има шанс да не съм най-големия боклук на света, който не може да се справи с някакъв си алкохол, а и майката природа все пак има пръст.
Благодаря ви още веднъж.
Може да започна от днес.

Надявам се да не се колебаеш дълго :) И тъй като само върху днешния ден можем да имаме власт - днес е хубав ден за ново начало :)
Успех!

Колкото повече отлагаш ,толкова по трудно става така ,че ако е дошъл момента не го отлагай за утре.
И да знаеш ,че независимо от хубавата работа и парите които изкарваш може да дойде деня в който да не можеш и стограмка да си купиш, той алкохола си знае работата.Както казват хората не питай старило а питай патило.
Поздравление за решението, сега остана най лесното да го спреш пустия му алкохол.

НЕ СИ боклук. Или поне не повече от човек, разболял се от рак, диабет, паралич или въобще заболяване което е нелечимо, смъртоносно и опасно.Но с което можеш да се научиш да живееш, без да те вкара в гроба.
Едва когато разбрах че съм болна а не аморална, и когато поех отговорност за възстановяването ми, вместо да се питам "защо аджеба пак се напих?", едва тогава здравеенето стана възможно. И макар да знам, че ще "оздравявам" до края на живота си - не съжалявам! Дори ми харесва.
Успех ти пожелавам.
Усмихни се, има изход!

И ето че мина ден без алкохол. От 3 години насам не е имало такъв ден. Е, имало е дни в които съм била само на биричка, няколко бирички /те броят ли се? Май се броят/.
Физически се чувствам добре, нямам оплаквания. Обаче ме преследва и човърка мисълта за алкохол. Дано успея да се сдържам, пък ме чака и бачкане.

Когато реша да не пия, за да работя, в малките часове на нощта си сипвам питие, няколко питиета.
Това да ти е познато

Бирата се брои. Бирата е точно толкова алкохол, колкото водката и виното, нищо че е по-слаб.
Наистина е добре да се сдържиш.
От 3 години не си имала такъв ден.
Ако не се сдържаш сега, как според теб ще бъде положението след още 3 години, ами след още 10...

Много от нас, след като спрат, съжаляват, че са пропуснали моментите да го направят по-рано.
Вярно е, че всеки алкохолик (хайде зависим, да не те стряскам) извървява своя алкохолен път преди да спре (или да умре без да е спрял). Но е възможно този път да не се удължава излишно.
Така че, знаеш какво да правиш...
Да не пиеш

Пред очите ми са такива примери - с някога хубава работа и добри пари, а днес нямат стотинки и стограмка да си купят.

Брей, значи можело и без алкохол. Един ден. Е почва втори, нали? Основите са положени:) Първа копка:))

Може наистина. Продължавай да копаеш. Изкопай си днешната лехичка и не мисли за следващите.

В отговор на:

---

Физически се чувствам добре, нямам оплаквания. Обаче ме преследва и човърка мисълта за алкохол. Дано успея да се сдържам, пък ме чака и бачкане.

---

Здрасти jojo,
Аз не пия от 8м и 25дни. В книгата Анонимни Алкохолици в една от главите написана от д-р Боб той казва, че при някои хора, които са заработили по програрамата на АА, желанието за пиене е изчезнало почти изведнъж, веднага. Но той казва, че при него не е било така, а му се е пиело почти 2 години след това. На мен до 5-6 месец ми се пиеше и макар и да се въздържах, често си мислех за алкохол. Доскоро още си мислех, но по-рядко. От още по-скоро като че ли вече не си мисля. И това ме учудва страшно много, защото дори когато вече бях почнал да се възстановявам, си бях убеден, че сигурно с помощта на програмата на АА ще се въздържам доста време, но чак да спре да ми се пие ... бях сигурен, че няма. Ама сега си мисля, че верно може и да оцелея. Щото наистина много неща промени тази програма в мен. Всъщност мисля, че тя прави нещо, което би трябвало да е невъзможно. Щото аз се бях отписал и ЗНАЕХ, че спасение НЯМА. Сега мисля, че може и да ИМА.

Та мисълта ми е, че колкото и да ти се пие сега, ще дойдат дни, когато може и се усетиш, че не ти трябва алкохол за да се чувстваш "добре". Но за да стане това трябва време, но време без алкохол, желание да спреш, но истинско желание и вяра, че има Сила, която ще ти помогне. Защото тя помага. И не само за алкохола

Здрасти Вал!
Желанието за пиене при мен се появяваше от време на време през първата година. Понякога бях на ръба. Но след всяко преминаване на кризата се чувствах още по-силна и уверена, че се справям.
После, като мина 1 година - желанието се изпари като с магическа пръчка. И до сега /чукам на дърво/ не се е появило.

Напоследък се срещам с нови хора и когато сме на маса, се научих да казвам още в самото начало, че не пия алкохол. Това ме освобождава от всякакви притеснения как ще мине вечерта. Когато ме питат защо не пия - казвам - Не обичам алкохол. Въобще не пия.
Ако ме питат никога ли не съм пила - казвам - Преди пиех, но спрях от година и нещо. Капка не близвам. И се усмихвам.

Миналата седмица бях на екскурзия в Гърция. Там се запознах с едни хора, които едва ли ще срещна някога. Те си носеха бутилка водка, когато беше вечерята в ресторанта и тайно си наливаха под масата. Предложиха ми и на мен. Отказах.
- Ама как така, поне едно малко?
Казвам: - Не. Спрях да пия. Преди пиех по литър водка...
Те ме гледат и не могат да повярват.

На връщане минахме през Порто Карас, в програмата се включваше безплатна дегустация на вино във винарната на комплекса. Пропуснах мероприятието без да се замислям.

Докато групата дегустираше вината, направихме плаж с дъщеря ми и се забавлявахме чудесно. После всички си накупили бутилки - вино, узо, ракия... и се чудят как аз не съм взела поне една бутилка алкохол за вкъщи.

Та мисълта ми беше, че идва един момент, в който като натрупаш достатъчно трезво време зад гърба си, изведнъж разбираш, че си се научил да преминаваш през изпитанията. На малки стъпки, сякаш неусетно изграждаш новия си облик и преминаваш през процес на вътрешна промяна. А при мен даже и външна.

Здравей Еми,
Радвам се, че си се завърнала и най-вече, чме си прекарала добре в Гърция. Пожелавам ти успешни работни дни, седмици и месеци до новата ти почивка. Догодина зад Гърция да идеш. За другото си права. Колкото повече дни на трезвост се трупат, променя се и съзнанието. Мисълта за алкохола изчезва. Дори и да се появи по някакъв повод, много по трезво се гледа, постъпва. Мисли се трезво и се взема правилното решение да не се посяга. Това е така и защото с трупането на време все повече и трайно осъзнавам безсмислието, вредата от него. Знам и за евентуалните последствия, проблеми които бих си създал. И все повече не искам да ме сполетявам. Затова вече вярвам на онези, които ми казваха не ги брой, а трупай ден след ден и ще усетиш ползата. Сигурността ти ще се увеличава и взема надмощие, ще побеждава миговете на изкушения, ако се появят.
Приятен ден ти желая. На останалите също!

Оказва се, че непиенето не е чак толкова трудно, стига мисълта да е заета с нещо друго. Засега...

Ами не е трудно непиенето, разбира се, не е по-трудно от пиенето.
И човек може сам да се учуди колко мисли е пропускал по време на пиенето си :)
Може пък тайната да не е в това, което вършим, а в това, което не вършим ;)?

Здравей, Jojo! Искам само да ти кажа, че съм с теб и ти стискам яко палци да продължиш така. Имаш милион причини да го направиш. Аз лично вече съм доста по-добре (благодарение на хората от този клуб, които неотлъчно са до мен). Вчера станаха 14 дни откакто не пия. В началото си мислех, че ще умра. Няма такова нещо. Жива съм. Все още ми е лошо, гади ми се и разни такива, но като цяло усещам, че нещо се промени. Преди ставах от леглото навъсена, зла и си го изкарвах на всички и на всичко - както се досещаш на най-близките и незаслужаващи това хора. Мислех си, че започва поредният гаден ден и нищо не ме радваше. Вчера като се събудих, погледнах през прозореца и ми стана хубаво. Отидох при нашите и им се усмихвах - ей така, без причина. Целувах ги, прегръщах ги... Вечерта се гримирах. Нещо, което не съм правила сигурно цяла година. Старателно се направих на уж по-красива и излязох с приятели. Те се втрещиха, че си поръчах само портокалов сок. И после осъзнах, че в портфейла ми има още пари. Преди щях да се прибера без пукната стотинка, а вчера имах и си купих нов шал - много красив. Още по-хубаво ми стана. Само като си помисля колко пари съм пропиляла за водка лошо ми става. Не че парите са най-важното на света, но не ги рина с лопата. Прецених, че ще имам толкова повече за коледни подаръци и други такива прекрасни неща и си казах - ама, патко тъпа, възможно ли е заради едната бутилка на ден да лишаваш любимите си хора от малко радост. Дори и само заради това си струва. Искрено ти желая успех. От сърце. Петя

Здравей,
не само парички, а и много други неща ще откриеш и ще ги имаш. Неща, за които дори не си сънувала и сдигурно си пропуснала заради опияняването. И при мен още първите 10-15 дни се почувства промяната. Давай все така, радвай се на всеки Божи ден трезво!