Хора, стягаите се

Не съм с увреждане за щастие, но имам такива приятели и ви влизам в положение, доколкото мога.
Но като оставим дисмриминацията, лошото отношение към инвалидите...., май хората с увреждане сами доутежняват и без това нелекото си съществуване.
Мисълта ми е, е хората те възприемат до голяма степен според собственото ти виждане за себе си.
Имам приятел, загубил всичките си пръсти - но просто не мога да го нарека инвалид, не се държи като такъв. Оправя се сам със всичко, не се крие, но и не натрапва състоянието си. Дори ми е помагал и за физическа работа. Е, такъв овек не е инвалид. И никой не го третира и не го възприема като такъв. Да, с увреждане е, но го е превъзмогнал.
ТАка е от вас зависи.
Много успехи!

И не е само той, 90% от хората сме такива,борбени и интегрирани. Всико останало е политика , шепа хора да вземат пари от фондацийте. За мен едно правителство не е правителство когато трябва да му се напомня, че има хора за който трябва да се направи полегат тротоара или достъпна някоя сграда. А и ако някой от друга държава дойде у нас за 1 месец и да живее с нашите условия наистина ще иска да умре. Затова не се учудвай колко сме се приспособили и интегрирали и всеки си го слагаме в малкия си джоб.

Точно така си е!
А то в България и за здрав човек е трудно - градски транспорт-ужас, дупки по улиците...Пълна трагедия.
КАк никой не се сеща наистина, че има и хора с инвалидни колички, слепи..., за които трябва да се създадат необходимите условия за нормален живот...
Сега не съм в Бг и разликата в отношението към хората с увреждане е огромна. Редовно виждам хора на колички да си пазаруват сами в магазините, даже гледам някой колко са бързи по велосипедните алеи. Просто са създадени условия... А у нас това го няма...Явно правителствата си заравят главата в пясъка за този проблем. А и не само за този...

Човече, стой си там и не се връщай. Аз ако имах тази възможнист да изляза от тази дупка никога нямаше да се върна. И аз видях в чужбина как се отнасят с хората с увреждане, насълзиха ми се очите и се попитах какво толкова съм направила, че не стига увреждането а и наказанието да съм в БЪЛГАРИЯ. Но ако бяхме в чужденеция можеби нямаше да бъдем толкова борбени и приспособими. Да но живота ни щеше да е по лек. Просто дилема.

*Имам приятел, загубил всичките си пръсти - но просто не мога да го нарека инвалид, не се държи като такъв. Оправя се сам със всичко, не се крие, но и не натрапва състоянието си. Дори ми е помагал и за физическа работа. Е, такъв овек не е инвалид. И никой не го третира и не го възприема като такъв. Да, с увреждане е, но го е превъзмогнал. *

Дааааа. Разбира се, че ще го превъзмогне. Няма друг избор ако иска да живее. Проблема е, че околните по-трудно превъзмогват подобни състояния. И това е по-огорчаващо от физическото ограничение.