Оплаквам ви се.

И то не от кой да е, а от... мене си.
Прекален инат съм. А това просто пречи.
Ей сега провалих цяла една организация. Кат рекох "ей това не е редно, щот е еди как си... по закон" и обърнах 30% на моето мнение, но какво от това?! Става въпрос за процедурни неща. Следващият път ще бъдат прогласувани нещата "както си му е редът", но резултатът пак няма да е в желания ми вариант.
Аман от мен!
Кат се закелеша...
Пъ и няма сми да се питам защо ми е. Никва полза.

на това не му ли викаха Съвест, холенце...
други му казват отговорност... към обществото
или, по-точно, към бъдещето на децата, щот то едно общество... аман от нас!

Ти само се оплакваш, а мен ми иде понякога да се жалвам от себе си в съда и да се осъдя сама . като ме хване проклетията / не че ме отпуска де / , като ме хване принципността и кат включа ината става какво да ти кажа - чак не мога да се търпя , как ме търпят другите не знам.

защо няма да е в желания ти вариант . какво или кой пречи на това. ми като няма смисъл що се занимаваш . ама не може да няма смисъл - иначе няма се закелешиш да става на твоята.

I'm a mirror

Бе и аз честно казано вчера забърках една каша, ей така от инат, принципност и отказ да се съобразявам със някакви си там. В интерес на истината такова торнадо се заформи, че изобщо не помня кво съм говорила, но важното е, че съм доволна - винаги е по-добре да си в синхрон със себе си.

Май и още му викат, но нооооо ноооооооооооооооооооооо има ситуации, в които колкото и принципно да подходиш, колкото и другите да са убедени в правотата ти, просто те (в случая мнозинството), имат удобен им вариант и се обединяват около него. И като предварително това интересчийство ми е известно, а и като ми е ясно, че няма да "тръгнат" срещу себе си, що ми трябва да се обаждам изобщо?!

Разбирам те, Барби, разбирам...

Няма да е в желания ми вариант, защото сега ще спазят процедурата на гласуване, но ще си гласуват пак така, както и вчера щяха. Т.е. това, което постигнах е отлагане, но не промяна на решението.
Мъ то поне да касаеше мен или да засягаше мои лични интереси, че да зема да се разбера, а то...
Със същите тия хора щяхме да пътуваме па рябата до Гърция следващата седмица за 4 дни до Гърция, ноооо след като позицията им е толкова безскрупулна, няма да ида с тях. Изводът - пречи ми на работата. Като съм убедана в собствената ми правота, как да се съглася и да приема тяхната.
Сега се чудя за кое ме е яд точно - че после ще ми е нужна информация, която те вече ще имат или затова, че ще зарежа работата си по нещо с перспектива...

Познати са ми и такива ситуации хех!
Спец по конфронтациите ли ставам, толкова ли не мога да приемам различно мнение... но случаят не е такъв сега. Има хора, с които наистина не можеш да се разбереш и това си е. Някак си ми се ще да ме убедят в тяхната правота, за да я приема. Дори за извинение не приемам: "права си, но така ми е удобно на мен и така ще бъде". Не може всичко в живота да се подчинява на удобството на някой си. И до някое такова същество да ми застанат няколко още същественца... Ако наистина става въпрос за въпрос, който не касае обществено значим проблем, не бих реагира сякаш така остро, но в случая...
Бе, мани.
Щом няма резултат...
Имаше ли изобщо смисъл.
Мъ днес пак така бих реагирала...