Самопризнание...

Без граници и без предел ме завладя глобална цел:
Щом вън почука есента
и пожълтелите листа покриха моята алея,
започнах аз да въжделея,
Затънах, божем, чак до шия в копнежа да стъкмя туршия!

Не мога да се овладея
и таз натрапчива идея изпълни ме открай докрай!
Безсилна съм пред нея май...

И трябва днес да си призная - ще се раздействам най-накрая!


Елате си узнете лордот!!!

Ех, щом и Вий, Дукесо, докарахте я чак дотам
да слагате туршии...
/ сигурно си пеете тари- ри- рам?/

той е

Безвкусна ще ти е туршията.
Ако забравиш за ракията.
Че то саде туршия гола.
Е като без пари във Молла.

Но няма страшно. Имам в двора.
Узряла слива, не тъй млада.
Ще я раздрусам, без умора.
Ще бруля с пръта. Без пощада.

И после цепя. И в бидона.
Изчаквам я да ферментира.
След туй пека на бавен огън.
Те тъй се прави елексира.

Иде зима
и ще трябва
дукът с шуба
и нарамил брадва
да изпратиш във гората
да подготвите дървата...
Първо приготви туршията.
После нагласи ракията.
Огъня му запали!
Китка зад ухо бодни.
И като се върне дукът,
ако те намери тука
рими да редиш в захлас,
бързо припадни в несвяст...
Да се спусне,
да се стресне,
бързичко да се отплесне
и кусур да не ти дири,
че се моткаш тук из дир-а,
вместо на гергеф да вежеш,
както мяза на една дукеса...




Хубавото идва след 32 дни...

Тук има майстори изкусни
на всякакви ракийки вкусни!

С тях аз не дръзвам да се меря
а се прекланям и треперя
щом зърна техните творения-
и няма място тук за прения!
Пред гения им се прекланям
и над туршийката се скланям...


Елате си узнете лордот!!!

Туршията върви с ракията,
но трябва маса да се седне
с компания за глътка и мезе,
че инак може да преседне.

Ти поставяш ме на тясно...
Ала нека да е ясно: ако аз не щъкам тука,
а си гледам само Дука, туй ще си е пълна скука!
Нищо, че е той напет и е мой приоритет,
ще си щъкам волно в ДИР-а, няма да му давам мира!

А си шия на гергеф сал когато съм на кеф!
Пък сега от вас не крия - мисля само за туршия!


Елате си узнете лордот!!!

Ми че кво кат съм дукеса, дукесите туршии не ядат ли?

Елате си узнете лордот!!!

Снощи влизам аз във ДИР-а -
да наваксам пропуска голема.
Що видя - диря нема!
Тук таме се срещнах
със при приятелите нощни,
и ги питам аз, как ще ме посрещнат:
- Със ракийка и туршийка!-
тъй ми рече скъпата ми Душка

А сега наздраве за ДИР-а!

[image][/image]

Те- дукесите ядат..но да правят не е редно..
имат си придворни
- я ги строй! бЕгом на пазара!
..ти трапезата сложи и със дукот приседни..
на раздумка сладка, на ракия ...
па като е готова..слОжи и една туршия!

той е

...как ехото заглъхва...

Срам не срам, ще трябва да се разкая горко и да призная, че АЗ предизвиках ценовия скок на пазара!

[линк]

В резултат на моята дейност по приготвяне на зимнина, сега вие ще плащате скъпо и прескъпо! Обаче пада ви се, като не се запасихте преди да ме хване туршиената треска! Хак ви е!

Елате си узнете лордот!!!

Ядат,ми как?!
Ама нали, за туй си имат и слуги
те кво - кафета ли ще пият
докато вий таквоз- туршия
морите се да надробите,
нали за туй са те -слугите

Ракийката! Пека я бавно.
Отдолу огъня подклаждам.
Уж огън слаб, но ....грее славно.
Набутвам талпа щом отслабне.
Усили ли се я изваждам.
И тъй до утре - ден до пладне.
Бат Тиби 'се дръвото слага.
Докле протича течност блага.

Признавам си чистосърдечно, че отдавна подминавам тази акция. Само отбран неща бланширам и замръзявам.

На тая дълга кръгла маса
да пием, Софче, от грозданката
докле туршията ти втаса.
На голо! Без мезе. Под сянката.
А който пие елексира
жив е той жив е - не умира!