Нужда от съвет

Незнам откъде да започна, историята е дълга, навързана и заплетена. И аз съм много объркана. Незнам дори има ли смисъл да пиша. Мъжът, с когото живея отскоро ми посегна. Няколко пъти. Всъщност имаше и опити за убийство. Незнам дали беше просто сплашване, или наистина е способен на това (честно казано не вярвам, но все пак... видях лудост в очите му). Не го познавам отдавна. Просто се преместих да живея при него отскоро, знам само, че не е имал леко детство. Не е получавал и достатъчно любов от семейството си. Но не знам защо се получава така. Аз се преместих заради него в непозната страна, зарязвайки всичко, без нито един близък или познат, опитвам се да бъда мила, и грижовна, и всеотдайна, а то какво се получи... Много ми е мъчно, защото го обичам и не искам да го напускам, но и аз самата не знам... имам ли избор? Какво да направя? Дали е нещо временно, депресия, или заради това, че не е привикнал да живее с някой... Ако знам, че е нещо, което ще премине, 100% ще остана, ще се боря. И ще направя каквото е по силите ми да променя обстановката. Все пак, всеки на този свят има нужда да е обичан... И той.
Онзи ден в парка се разделихме, аз останах с кучето, а той замина по работа. Там имаше 2 момчета, с които в последствие се запознахме. И те с техните кучета. След това като му казах, както стоеше на компютъра, скочи и лудият блясък отново нахлу в очите му. Развика се, "ще ги убия, къде ми е ножа"... просто си говорихме с кучетата. Незнам. Нямам никаква идея какво да правя.
И това е само единият от проблемите. Другия, който ме вбесява. Ама ужасно много, неговата игра. Цялото си свободно време прекарва на компютъра забучил нос в играта и никакво внимание за мен. Освен това пуши много марихуана и още повече пие бира, слава богу, без силна дрога и алкохол, но и това не е малко. Около десетина бутилки с бира най-малко и още толкова джойнта...
Знам, че разума би ме посъветвал да се махна, колкото може по-скоро при това, но го обичам, тъпо, но факт. Разбирам го без думи, предполагам и той мен. Усещам как постоянно ме дебне и стои в напрежение кога ще си тръгна. Когато в леглото посегна да се отдалеча, усещам как инстинктивно ме хваща, за да ме задържи. Не че бягам, макар че трябва. Но нямам сили. Незнам обаче какво да предпочета. Чувствата или разума..

нямаш избор, щото обичаш него, а не това което върши :)

Лудостта не е присъща за човека и това я прави много плашеща. Според моя опит, убийствените импулси се проявяват заради нея, лудостта. Обаче неконтролириемите чувства и емоции правят тези импулси трудни за овлядяване. Сам, човек трудно се справя. Ако решиш да го оставиш да се оправя сам - може да настъпят неприятни последствия за околния свят.
Ако решиш да го зарежеш - ще понесеш част от неговия товар някъде, където може и да не може да те достигне, ако реши да те търси.
Останеш ли да споделиш избрания от него начин на живот - рискуваш да станеш като него.

Не разчитай той да те разбере когато е обзет от пристъпите си на ревност. Играта която играе не иска да го пусне.

След като изписах толкова компетентни съвети, и на мен ми стана ... мъчно.
За какво ще се бориш, ако не виждаш бъдещето си

от некомпенсирани и мътнодушни? психопати и токсикомани, или поне да си даде ясна сметка, че се жертва (по разни причини) за такива хора!

"...защото го обичам ..."

Това не е точно любов , а нещо като патологична симбиоза, която би могла теоретично да се доближи до любов, ако недъзите и се компенсират успешно от интелектуалност и духовност, проявени и от двете страни!

"Десет бири..."-че той ако ги пие ежедневно или често, си е парекселанс сериозен алкохолик!А и в добавка марихуана, компютър...-токсикоман!
Взимай постепенно или изведнъж (в зависимост от това, кое е безопасно за теб!) дистанция и бегай, или си носи кръста!

Аз бих ти казала - и всъщност го казвам: Обувай си маратонките и тичай колкото можеш по-далеч от този човек...
Говориш за любов: но изключително редки са случаите, в които човек обича само веднъж в живота. За такива любови пише по книгите, а тях пък ги правят на филми. Всъщност всеки път, когато обичаме, ние вярваме, че това е единствената и истинската любов на живота ни. Донякъде е така - всяка любов е единствена като себе си, уникална. Предлагам ти да помислиш върху някои неща - видно съм по-възрастна от тебе и съм видяла и преживяла едно-друго. Та така:
..."десетина бутилки бира". Ежедневно. 10 бири от по 500 мл. се равняват на около 500 мл. "твърд" алкохол. Какво значи това "слава Богу, без алкохол"? Твоят човек е алкохолик. Опитай да намериш клуб на алкохолно зависимите там, където живееш, и посети една сбирка, тяхна или на близките им, за да разбереш сама за какво става дума. Или посети сайта на АА в България - [линк], прочети историите, описани там, помисли върху тях.
..."още толкова джойнта". Това също е зависимост. Кой знае как ще се развие? Най-лошото при зависимостите е, че те са заболяване, което е прогресиращо. Много малко вероятно е (на практика бих казала, че е изключено) да отшуми от само себе си една зависимост, няма значение каква, ако няма съзнателно и упорито желание у зависимия за това. И много работа от негова страна. И много жертви от страна на хората край него. Компютърните игри също пораждат вид зависимост...
...Ревността. Тя също е прогресираща. Не се надявай с времето да стане по-малка. Напротив - ще стават все по-обсебващи неговата "любов" и собственическото му чувство. Ако заради един разговор за кучета тръгва на бой, какво ли ще бъде, когато излезеш с колеги или приятели? Мислиш ли, че е възможно (и че искаш) да изживееш живота си без социални контакти, а само с него, стараейки се да му угодиш и "да се бориш"? Ако сега чувствата ти към него са силни и ти заместват целия свят, няма начин това да остане така до края на живота ти. Просто човек не може да издържи години наред на напрежението да бъде силно влюбен и на страстта от първите месеци.
Ако можеш да говориш с твоя човек нормално (когато е трезвен и не е дрогиран), ако успеете спокойно да обсъдите тези проблеми, ако видиш у него разбиране на ситуацията и желание за промяна към по-добро, ако си склонна да му повярваш - би могла да решиш да му помагаш с любовта и търпението си. Но ако - не, прочети отново мнението ми най-горе и си купи хубави маратонки :)

Щом веднъж е посегнал бягай на мига. Аз съм минал по този път и зная какво говоря.
Много съжалявам за тебе!

Късмет и със здраве!

Скитнице, все едно чета собствената си история - и аз замнах на непознато място (друг град, не държава), марихуаната, компютъра, ревността, насилието (обаче при мен беше психическо).

Мога да те посъветвам само едно: тръгни си. Колкото и да те боли, ти не заслужаваш това. Колкото и да искаш да го спасиш, ти не си длъжна да жертваш себе си заради него. Ще намериш някой, който ще те уважава и цени и ще разбереш, че можеш да обичаш повече.

И още нещо - колкото по-рано си тръгнеш, толкова по-малко следи ще остави тази връзка върху психиката ти. А следите могат да са много дълбоки.

И аз чакам ангелите

Докато не са те расфасовали!

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде

Синдрома на жени които искат да са спасителки (не на плажа!), а се оказват жертви. Багажа и в къщи. Дори не си заслужава да страдаш. Успех!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар!

Съжалявам
Ти сигурно си доста затънала в това блато.....от "любов". А това е изпечен манипулатор, при това от най-опасните. Обвързва те емоционално, отделя те от близките ти, работа ти, приятелите ти - както в случая в чужда страна....кара те да се чувстваш специална, защото го обичаш, а него никой не го е обичал.......и после очаква от теб да се принесеш в жертва в името на неговото щастие, спокойствие, желания......лишава те бавно, с кадифени ръкавици от идентичност, собствени желания и цели.......превръща те в зависима от неговото одобрение, безгласна буква във вашата извратена връзка на семейни начала......подчинява те емоционално, финансово........докато един ден не опита и физически, което значи пълен психически контрол.......и тормоз, също. Това от патологичен случай, той НЯМА да се промени НИКОГА не просто към теб, той би бил катастрофа и заплаха за всяка жена, която му обърне внимание, защото такива хора плетат мрежите си ловко и постепенно те потапят надълбоко в емоционалното блато. Карат те да изпитваш любов и забележи - съчувствие, съжаление, състрадание към тях, да ги разбираш, да се принесеш в жертва. Няма лечение за него - той не е просто болен, а подъл, манипулатор, който използва теб и любовта ти, за да задоволи потребността си да ПРИТЕЖАВА. Отдели се от него - но умно и внимателно, без да се излагаш на физически риск или на възможността да те последва - върни се при семейството ти, при хора, които могат да те защитят от него - трябва да знае, че не си сама. Действай умно, без емоции - но повярвай ми, той няма да се промени и по-важното - той не те обича, не е способен да обича и това няма как никой да го промени - нито ти, нито лекар....НИКОЙ. Той не заслужава любовта ти, само те използва, това е типичен случай, типичен, а ти си постъпила наивно като си му се вързала и си заминала в чужбина, разчитайки само на него, без да го познаваш добре.
Много съжалявам, наистна. Знам, че имаш добри намерения към него и че вярваш, че го обичаш....но ти не обичаш него, а един образ, който сама си си създала.......обичта е достойна за уважение, но той не е този, за който се е представил и си го помислила.......съжалявам, пожелавам ти да се справиш по най-добрия начин и да срещнеш този, който заслужава твоята любов и ще отвърне на чувствата ти.......но първо трябва да се измъкнеш от ситуацията, в която си попаднала. Успех!!!


Protège-moi

Не стой там!Тръгни си възможно най-бързо докато още можеш да го направиш.

Много благодаря на всички за пожеланията и подкрепата, но вероятно аз не съм се изразила правилно (нормално, чувствам се така объркана, дори не мога да осъзная какво точно се случва). По-скоро исках съвет, мога ли да помогна с нещо за ситуацията да се нормализира. Знам, че не е само в него проблема, вероятно и аз го предизвиквам с нещо. Опитвам се да си обясня само с какво и как да го премахна. Затова и се обърнах към вас като специалисти в тази област, ако може някои да ми помогне със съвет какво да направя. Имам чувството, че всичкото се корени в това, че не ми се доверява. Предишната му приятелка го е зарязала след една година, от там има мания по България, а аз съвсем не изглеждам зле и да не кажа всеки, но почти всеки необвързан (че и обвързан) мъж се заглежда по мен и мисля, че това тъкмо го влудява до безобразие, като си е вманиачил, че ще го зарежа както предишната му приятелка. Това е май и причината почти да не излизаме никъде.
Ако причината се корени в недоверие от предишната приятелка, няма ли начин това нещо някак си да се промени.
Много ви благодаря за вниманието, дори това, че пиша няколко реда ми олеква. Не смея да кажа на никого. Всички си мислят, че съм добре, а аз съм на прага на психическа разруха... Незнам докога ще успея да симулирам, че всичко е наред, а най-трудно е пред семейството. Дано никога не разберат за това

Здравей, страннице! След като прочетох написаното тази сутрин от теб, ми се стори, че не си осмислила отговорите, които получи на постинга си. Моля те, прочети ги пак, а?
Със сигурност твоят човек има проблеми, и то - сериозни. Каквото и да правиш, докато той пие и се дрогира, винаги ще го "предизвикваш", в смисъл, че той ще си намира с какво е бил предизвикан, изискванията му ще се променят и ще стават все по-големи, докато те докара до пълно изтощение, отчаяние и зависимост от него. Включително ще се постарае (съзнателно или не) да те докара дотам, че да не смееш да излезеш, нито да проговориш с някого; възможно е дори физическото насилие да ти остави белези по лицето, тялото - за да не се заглеждат по теб никои мъже и да е сигурен, че си само негова, да те превърне в своя вещ, която обаче за разлика от истинските вещи, може да страда и страда наистина, защото за него е необходимо да се чувства специален, единствен.
Да, той действително се нуждае от помощ - но помощ, както и любов, не можеш да дадеш на никого насила - помощта трябва да бъде поискана, а любовта - с нещо предизвикана. Съжалението ти към неговия предишен живот (зарязването му от предишната приятелка) и виждането ти на сегашните му проблеми не са и не биха могли да бъдат устойчива основа за една любов. Сама пишеш, че си на прага на психическата разруха и това не само, че не е чудно, ами си е съвсем нормално. Едва ли би издържала повече от няколко няколко месеца още (както е направила предишната му приятелка), преди да ти се прииска да избягаш и да не си го срещала изобщо. Но тогава ще е по-тежко и за него като последствия, и за тебе, защото ще бъдеш обезверена, отчаяна и ще се чувстваш виновна (без да имаш реално вина). Оставайки при него със стремежа си да му угодиш, да му създадеш исканите от него условия да се чувства комфортно, ти ще подхранваш извратените му представи за ролята на жената в живота му и проблемите му само ще се задълбочават, а няма да се решават!
Едниствената възможност за щастлив изход е той да види неадекватността на поведението си (алкохол, джойнт, ревност), да признае проблемите - но не само пред себе си (защото той самият знае, че поведението му не е нормално), да пожелае да промени ситуацията, да потърси помощ - не само от теб, но и специализирана, и накрая дълго и упорито да работи върху себе си.
Честно казано, не вярвам това да се случи. Предлагам ти да си спомниш за хората, които наистина те обичат, държат на теб, тревожат се теб и са готови да ти дадат подкрепата си, за да не пропилееш живота си. Казано съвсем честно, мисля, че ти си тази, която има нужда от спасяване в момента...
Желая ти успех!

Моля, извинявай за обръщението "странница" - без да искам съм те нарекла така, вместо да използвам избрания от теб ник "скитница" :)

Добър ден :)

ще си позволя да се намеся, понеже и мен ме впечатли твърдостта на това момиче, и това че пише толкова рано сутрин и така адекватно.
Допада ми начина по който си поставила съветите си. Не го приемай твърде лично от моя страна.
Спасителните мисии са твърде опасни дейности.
Според мен, "хората които я обичат" ще я отдалечат от решението на проблема. Което може би е здравословно за нея, но е недобре за него.
В някои случаи това е добре - ако има здрав инстинкт за самосъхранение и се намира на ръба.
Но само тя си знае - защо се е "натресла" на такъв тип, извини ме за грубия израз. Това си е неин избор - и навярно има несъзнателна СИЛНА своя причина да бъде с него.
а ако това е нейната истинска половинка, мъжът имам предвид - решението може да си го вземе само и единствено тя.

Не е ли правилно така?

[линк]
пиши и разкажи цялата си история на този адрес имаш нужда от помощ и то навреме!!!!
e-mail: [email protected]
телефон: (02) 963 53 57
можеш да ми пишеш и на мен: [email protected]
Трябва навреме да се измъкнеш от този ад, защото кръговете на ада са доколкото знаем около девет, а ти си на портата на първия(ако се изразяваме образно)
Възможно е в прилив на ярост, когато умствената и мисловната му дейност отстъпят на гнева, да ти посегне със сериозна сила и ако недай си Боже те удари фатално, ще е вече късно за помощ.Така, че е нужно навреме да получиш помощ и знай , че си в пълното си право да я търсиш!!
За да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си!!![

Според мен Скитница има типичното за жертва поведение - "Аз може би го предизвиквам с нещо.", "И аз имам вина", "Виновна съм явно с нещо". Иска ми се тя да ни повярва и да узнае, че тя не е виновна с нищо. Няма оправдание за неговото поведение, няма оправдание, че й е посегнал. Проблемът е негов, не неин. Но тя, колкото и да се опитваме, няма да вземе предвид думите и съветите ни. Може би има нещо, което я задържа при него. Нещо материално, някакви амбиции, явно по-добра държава. Не знаем. Може би трябва да премине и деветте кръга на ада действително, за да осъзнае при какъв човек е живяла.

Ако искаш да поговориш с някой, който е изживял нещо подобно (поне така ми се струва от поста ти), можеш да ми пишеш на elerina@abv.bg или да ме намериш в ICQ: 112839760.

И аз чакам ангелите

"вероятно аз не съм се изразила правилно (нормално, чувствам се така объркана, дори не мога да осъзная какво точно се случва). По-скоро исках съвет, мога ли да помогна с нещо за ситуацията да се нормализира"

Че не получили съвети! Описваш един психопат и токсикоман (поне в този период!?), нищо друго не казваш за него, освен сега-че преди това имал приятелка и т.н.....-какво очакваш друго като съвет , при това положение!?Как да се нормализира ситуацията...? Явно и ти нямаш достатъчно трезво виждане по въпроса, включително и защото допускам ,че положението ти е обусловено и от: 1. Материална и социална зависимост от този човек; 2. Мнението и отношението към теб на твоите роднини-трудно ти е да понесеш мисълта, че ще ги разтревожиш и разстроиш, ако разберат ситуацията ( а вероятно тази тяхна евентуална тревога отеква и се преувеличава в/от теб-става по-голяма, отколкото е!);
Просто, ако нещата са трудно поносими и ги преценяваш като неблагоприятни, почвай да обмислиш промяна-разграничаване от този човек.
Понеже се тревожиш, че и него трябвало някой да го обича, е- успокой се, Бог го обича!

но дали си струва тази цена, само тя си знае. Бих й препоръчала да прочетеследната книга.