Jascha Heifetz

Kakva spored vas e harakteristikata, koiato opredelia tazi drasti4na razlika mejdu Heifetz,kakto i negovite suvremennici po tova vreme i dne6nite izpulniteli?
Pitaneto e vuv vruzka s muzikalnoto izpulnenie kato lichno i unikalno poslanie na vseki muzikant i negovoto znachenie sus stechenieto na godinite.

Аз смятам, че той е най-виртуозният цигулар след Паганини, но за съжаление маестро Паганини не съм го слушал.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.

Основна разлика,според моето скромно мнение,е предварително поставените цели.За добро или зло днешните изпълнители са преди всичко рекламен продукт.Няма нищо лошо в съревнованието кой ще свири по-бързо,по-атрактивно,кой ще продаде повече записи,ще влезе в повече класации и т.н.Но тук не остава време за онова съзряване,което идва единствено след дълбокото "преживяване" на всяко едно произведение.Богатият и разнообразен репертоар несъмнено подпомага израстването.Но понякога се налага просто да поспрем и да се смирим пред музиката като такава.Осъзнаването,разбирането и овладяването на едно произведение,навлизането във вътрешния мир на един творец-композитор не винаги позволяват на твореца-изпълнител да отправи послание.Като че ли на младите виртуози често им липсва психически и емоционален капацитет да превърнат всяка една отделна творба в лична Голгота,не притежават умението дотолкова да се оттърсят от всякаква целенасочена виртуозност и техническо съвършенство,че да съумеят да променят предназначението на качествата си от украшения на собствената си личност в инструмент....А и в съвременния свят,където "не по-силните изяждат по-слабите,а по-бързите изяждат по-бавните" едва ли могат да си позволят лукса да останат достатъчно дълго в състояние на блажено съзерцание..:-)

Е,не налагам никому това строго субективно виждане.Но ако трябва да сравнявам гениалните изпълнители от средата на 20.в. да речем,с новите звезди,то за тази цел би ми послужило съпоставянето между уникално произведение на изкуството и отлично изработен пъзел,в чиято съвършена структура все пак се забелязват контурите на всяка една частица...

"Когато презрееш,започваш да гниеш" Уди Алън

[url][линк][/ull]

[линк]

Ne bih mogla da se suglasq poveche s teb. V dneshno vreme da budesh 'vodesht muzikant' oznachava da se vmuknesh v tezi granici, no na prust se broqt tezi, koito vsushnost razbirat kakvo vurshat...
Tova oznachava li,che esenciata na nasheto izkustvo veche e murtvo? S techenie na vremeto mi se struva, che tova vsushnost bi bilo normalno, imaiki v predvit sredata v koeto jiveem. Moje bi tozi vid 'prejiviavane' i 'preusmisliane' (no naistina dulboko) na muzikata kato sredstvo za lichno poslanie, individualizum, tozi sort 'unikalnost', veche e staromodno.Moje bi dalech ne e sred neshtata, koito se tursiat v muzikalnite sredi..

Dadoh Heifetz kato primer ne samo zashtoto e blestiasht virtuoz, a zashtoto e neobiknoven muzikant,absoluten maistor na nuancite i muzikalnata struktura..Ako pochitatelite mu go bogotvoriat edinstveno zaradi virtuoziteta mu, znachi ne sa razbrali nishto ot izkustvoto mu.

Обзалагам се,че ако се опита,може да го изсвири и по-бързо!При това със същата уникална липса на уникалност и индивидуалност...
(имам предвид активния линк)

"Когато презрееш,започваш да гниеш" Уди Алън

Вярно, свиренето на цигулка не е спорт, та да звучиш като олимпийски шампион. Но пък да не интонираш добре едва ли е това, което ще те направи истински цигулар, да не говорим гениален цигулар, а не спортист в музиката.

Правилно! Но именно за това иде реч-трудното намиране на точния баланс-съвършената техника в услуга на музиката или музиката,превърната в маратон на чисто технически умения...Мисля,че наистина малцина са изпълнителите успели да задържат везните перфектно хоризонтални.Естествено,има и много и достатъчно "смислени" творци-изпълнители,с наистина блестящи постижения.Но аз визирам онова малко ядро музиканти,които размиват границата между произведението и неговата интерпретация,достатъчно убедителни,за да те накарат да си зададеш въпроса-кое е по-въздействащо-творбата или субективното й тълкувание от човека на сцената.

"Когато презрееш,започваш да гниеш" Уди Алън

[линк]

Ето нещо интересно,ако все още не сте стигнали до този клуб.

"Когато презрееш,започваш да гниеш" Уди Алън

Извинявам се, че измествам темата, че и името на заглавието и отивам в друга посока.

Прочетох с интерес интервюто. Браво на Екатерина Дочева за хубавия превод.
Преди седмици гледах по MezzoВеселина Кацарова в постановка на Цюрихската опера "Кавалерът с розата", /мисля, че това е по-точният превод. / Тя изпълняваше ролята на Окавиан, партия написана за мецосопран.
Трудна партия, с много пеене и необходимата артистичност и Веселина Кацарова бе блестяща, по мое мнение. Мисля си, че след такъв спектакъл сигурно се чувства като спортист, пробягал току-що 20 километра.
И тук нейните думи:

В отговор на:

---

Има и такива, които не са толкова издръжливи, колкото мислят, и тогава посягат към дрогата, за да могат да издържат този начин на живот.
[/quote/

В отговор на:

---

Можех от нея/Едита Груберова / да науча всичко! Тази мъдрост при работата с материала, тази икономия - как да разпределиш силите си в една партия до самия й край.

---

В отговор на:

---

Трябваше във времето да се науча да разделям работата от живота си. И мисля, че се научих. Завесата пада и аз си отивам вкъщи – и съм пак тази, която съм била винаги. Всичко останало депресира. Успехът депресира. В този бизнес е нужна здравословна дистанция, иначе не се преживява.

---

И още нещо:

В отговор на:

---

Никога не бих искала да съм гола, там лежат границите на моя срам. Певците работят с тялото, те дишат. Това невинаги изглежда естетично. Освен това пеенето може да бъде много по-еротично, много по-интимно, отколкото някакви голи

---

Като се базирам на собствените думи на Веселина Кацарова, ще призная, че в "Кавалерът на розата" в ролята на Октавиан, тя въздействаше еротично.

Видях Яша Хайфец по Медзо. Изсвири "Хоро стакато" от румънски ксомпозитор, Григорас или нещо такова. Хайфец показа голяма техника!
Между другото, благодарение на Медцо, видях и Дитер-Фишер Дискау, който пък изпълни песен от Шуберт. Дитер Фишер Дискау го познавам от юноша, задочно, така да се каже, и едва преди няколко дни видях как изглежда.

Тази тема ми напомня един спор с мой приятел виолист.Спор чисто любителски,но особено ожесточен,а именно: "Кой е най-добрият цигулар?!"
Страстите се нажежават,тонът се повишава...Шеринг е най-великият...Ойстрах няма равен на себе си ...не Хайфец...Милщайн и т.н.
Разбира се това е смешно всички са Мнооого много големи и уникални.Въпрос на вкус е вече кой с какво ще ти хареса и ще те грабне.ВСИЧКИ СА РАЗЛИЧНИ! И държат на себе си.Даже някои от тях съвсем не са се явявали на конкурси.За сведение в момента чета за живота на Джордже Енеску .Голям компоизтор освен изпълнител,но ...в една програма изпълнява Цезар Франк соната с пианист ,а във втората част със Давид Ойстрах му акомпанира с Григ соната!!!Удивително!

Не всички от днешното поколение са еднакви и не всички от едно времешното са били водени от чисто творчески подбуди.Яша Хафец е продавал огромно количество плочи и залите са били пълни.Тези хора са били нещо от рода на днешните рок звезди(или попо...в никакъв случай обаче попо фолк )

Един Максим Венгеров абсолютно се вписва в категорията на Големите.Или Найджъл Кенеди или Пърлман.Може би все пак в днешно време бизнеса е още по ожесточен и играта съвсем е загрубяла.Освен това цигуловата школа е по-добра в днешно време!Със сигурност има по вече цигулари и средното ниво е много по добро.С това може да се обясни ,че има много добри цигулари без да са Големи.

Един от Големите : Фриц Крайслер
[линк]

Аз знам,че нищо незнам...но другите и това не знаят

Съгласен съм с теб.
Въпрос на вкус е харесването и всеки един голям музикант е една индивидуалност.
Нещо подобно каза и пианистът Артур Рубинщайн, когато го интервюират по повод навършването на 90 години!! Че всеки голям музикант е сам за себе си. Рубинщайн споменава, че когато кажат за някого,че той е втори Лист, това е неправилно и фалшиво. Лист е неповторим и не може да има друг като него.