Ulysses

Ima li zapoznati s romana 'Ulysses' na James Joyce ?
Kakvo e mnenieto vi za pisatelia i samata kniga, kakto i drugite proizvedenia na Joyce?

Който прочете този "роман", заслужава тиквен медал.

има запознати.
заслужава си четенето само ако учиш литературна специалност.

I kak shte se argumentirash?

Има и други неща дето трябвало да прави човек, но някои поне са полезни за здравето като, да речем, да пиеш сок от целина.

Исках да кажа--има и други неприятни неща ...

Аз го прочетох наскоро. Спокойно мога да кажа- почти насила. За да си оправдая петдесетте кинта, които платих за него. Не разбрах почти нищо, защото не знам почти нищо за историята на ирландия, за политиката на ирландия, за културния живот на ирландия по онова време. Повече време ми отне да обръщам към обяснясненията отзад отколкото самото четене. Напомни ми леееко на умберто еко. Т. е би трябвало да е обратното в хронологичен план. Ерудит, който умира да дразни другите с това. И една такава нарочност на нещата. Това е.

Ммммммм, "Одисей"....най - добрият роман на 20в. Толкова фантастичен, толкова забележителен и монументален в интелектуалната си мощ, а ние - толкова "слаби, горестни и беззащитни" в стремежа си поне отчасти да го разберем, че сякаш напомня известното явление terribilita, откривано от критиците в "Мойсей" и "Страшния съд" на Микеланджело. Това може би за някои "анахронично", за други - "грешно" сравнение не е самоцелно. В прозата на Джойс читателят среща едно интелектуално съвършенство, гарнирано с неподражаем, тънък хумор и мистическа философия....Това изкуство смущава. Човек се чувства смален от невъзможността си да разбере Джойс, поне от части да вникне в неговите съвсем оплетени интелектуални пируети...да свърже хилядите имена, факти, години....да разбере прекалено много сентенции...да разпознае многото алюзии и пародии-Това е почти невъзможно...И по силите само онези, които доближават самия Джойс в интелекта си, защото "Одисей" не е литература, той е наука...(относно енигматиката, според мнозина "Одисей" отстъпва на най-дълго писаното от Джойс произведение, най-мъчно четивното, най-загадъчното и трудно разбираемото-"Бдение за Финеган", в което според джойсоведистите (да, точно така-за тълкуването на произведенията на Джойс е създадена цяла наука) Джойс създада свой език...открит и ясен само за неговите последователи и напълно скрит за всички останали...)("Бдение за Финеган" е всичко и нищо, то е А но е и Я, едновременно с това обаче е олицетворение на всесъзидателния "джойсовски" хаос. Феерия, халюцинация, видение... в която всичко се е сляло в едно - нескончаем водопад от неразбираеми факти за неразбираеми хора с неразбираеми дела; изказани с неразбираем език, и служещи за философеми на една неразбираема философия)

Но тук може би и ще трябва да изразя собственото си мнение-Джеймс Джойс просто не се разбира. В подкрепа на това, паказателна е една "шегичка" на самия Джойс, изказана от него в разговор за неговия "Одисей"-"Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие." И да - Джойс си осигурява безсмъртието на велик маг на интлелектуалното и чародей на философията, твърде различен от поставените редом до него, обявени за заедно с него за съзидатели на модерната литература В.Улф и М.Пруст.

Ст.Цвайг посвещава на "Одисей" и неговия автор едно от най-живите си, динамични и прекрасни есета, което с брилянтната си форма и живия си език се превръща по мое мнение, в най-красивата и изящна апология на делото на знаменития ирландец и препоръчвам на всеки да се запознае с това есе, което въпреки кратката си форма (съвсем нетипична за есетата на Цвайг) и семплото си заглавие - "БЕЛЕЖКА към "Одисей" на Джеймс Джойс" ни представя автора и неговото творение в светлината на фантоми, блуждаещи между миналото, бъдещето и настоящето. Една магнетична, мистична и магическа lucifera (ако мога да си позволя да използвам този термин на Фр.Бейкън), осветяваща, омагьсваща, посвещаваща съврменната литература, превръщайки я в Архе Чудо в едно Архе Време, сред едно Архе Пространство. Неразбрани, но призвани да бъдат най - знаметити, най - гениални, най - чудновати, най - съвършени. Странници, сред странен път, носещи на плещите си товара на Непознаваемото, Необятното, Неповторимото...

Това "есе" не заслужава нищо друго, освен да се отмине с презрение.

Мога ли да узная защо смятате, че есето на Цвайг трябва да се подмине!?

Р.Р
Изпийте една чаша сок от целина и хапнете парче печена тиква, за да ми дадете най-добродушния възможен отговор, така че да Ви помисля за пълен кретен:)

Само Finnegans wake четох, Одисей нещо не ме кефи. Мисля, че за Джойс се изисква настроение. Доста специално, иначе главоблъсканиците му остават непроницаеми.