Монблан
9 отговора
0 прегледа
Re: Монблан
Монблан
Благодаря ви за похвалите за снимките. И аз не смятах да пиша да не се повтарям с описания от _Ясен маршрут. Снимките са правени с PanasonicLumix DMC-FZ7.
Експедицията си организирахме сами от Клуб по Алпинизъм "Хеброс-99"-Димитровград. Намерихме няколко спонсора. Бюджетът беше пълен с неизвестни, времето за подготовка-10дена, екипировката- наполовина налична. Някой даде един бус Форд транзит, натоварихме се петима и за три дни стигнахме до Шамони, където други двама от клуба дойдоха от Испания за качването. Минахме през Румъния/много тегаво/, Унгария, Словения, Италия и без да искаме ни пуснаха в Швейцария с лични карти потеже объркахме проходите Сан-Бернар с Гранд-Сан-Бернар. Но свихме през ъгъла и покрай Мартини си влезнахме във Франция. За Шамони мога да кажа само, че образното описание на Димитър (Домосед) е много достоверно. "Нормални" хора почти не се виждат, навсякъде маниаци на всичко екстремно и адреналинно ще те прегазят устремени към нещо нагоре или надолу. Доекипирахме се от многобройните магазини в центъра.
Водачът ни Митко Попов беше качвал Монблан и искаше пак през Glassier des Bossons, веднага над тунела. От Дома на Гидовете научихме за паднал нов 70см сняг. Никой не беше минавал по нашия маршрут последните два дни, също и от Aiguille du Midi. Прогнозата беше за буря на третия ден, затова след умуване решихме да минем за по-бързо през по-използвания маршрут през заслоните Тетрус-Гюте-Вало. Зъбчатата железница ни качи до Nid d'Aigle(2380), три часа до Тетрус(3100м) и после повече от четири часа с котките по камънака на стената под заслон Гюте(3800). И ние видяхме този ден хеликоптерът да изнася паднал от скалата със счупен врат. Горе беше пълно с народ до тавана. Бяхме капнали и премръзнали. Спане за 13евро по пейките и под масата за 2-3часа. В 02:00 повечето французи с водачи поеха на челници към върха. До 6сутринта почти всички се върнаха безуспешно със замръзнали мустаци от извилата се снежна виелица. Повечето поеха пътя надолу. Някой все пак останахме за нагоре. До Вало на 4360 съвсем се сдухахме. Нещо и храната и водата за седем души не беше изчислена. Топяхме доста лед, но до другия ден се обезводнихме значително. Този следобед Монблан беше с плътен облак, духаше и силен вятър. През нощта вятърът блъскаше конструкцията, нямаше никаква видимост. Духът на групата нещо не беше на нужното ниво. От 4:30 закараулих на завет отвън, стискайки палци да се проясни. Вятърът утихна, а преди изгрев облъците се разсеяха и слезнаха ниско. Прекрасен ден за изкачване. За два часа и нещо качихме Монблан в 10:10, където разбрах какво значи да гледаш алпийска панорама от игли отвисоко и на живо- неповторимо е!!! Виждах Матерхорн.
Поради превършване на запаси и вода решихме да слизаме до долината. Изтървахме последния трамвай заради изоставащите. За 14 часа свалихме 4000м и слезнахме до Les Hushes като последния час се влачихме по улиците вече като зомбитата от Трилър на M.J. Времето наистина се скапа, но след ден пак беше добро. По време на качването освен французи, имаше англичани, испанци, норвежци, словаци, поляци, руснаци, няколко пъти ни изпреварваше Жоро /Черен/ , водещ двама българи. Повечето качват с гидове и това е оправдано и за препоръчване особено ако се влоши видимоста и времето.
Два дена релаксация и наваксване на течности. Благоразумно се отказаха желаещите от нас за Северната стена на ГрандЖорас и решихме да идем до по-сухи гранитни стени в Словашките Татри. Но по пътя бусът се строши и една седмица гравитирахме около паркинг в Германия, разхождахме се между прекалено подредените им селца. Стояхме и два дена в Дахау, като накрая с доста перипетии се прибрахме до родината.
Пожелавам на всички вас които мечтаят за това да видят на живо красотата на Горна Савоя и района около Монблан.
Христо
Благодаря ви за похвалите за снимките. И аз не смятах да пиша да не се повтарям с описания от _Ясен маршрут. Снимките са правени с PanasonicLumix DMC-FZ7.
Експедицията си организирахме сами от Клуб по Алпинизъм "Хеброс-99"-Димитровград. Намерихме няколко спонсора. Бюджетът беше пълен с неизвестни, времето за подготовка-10дена, екипировката- наполовина налична. Някой даде един бус Форд транзит, натоварихме се петима и за три дни стигнахме до Шамони, където други двама от клуба дойдоха от Испания за качването. Минахме през Румъния/много тегаво/, Унгария, Словения, Италия и без да искаме ни пуснаха в Швейцария с лични карти потеже объркахме проходите Сан-Бернар с Гранд-Сан-Бернар. Но свихме през ъгъла и покрай Мартини си влезнахме във Франция. За Шамони мога да кажа само, че образното описание на Димитър (Домосед) е много достоверно. "Нормални" хора почти не се виждат, навсякъде маниаци на всичко екстремно и адреналинно ще те прегазят устремени към нещо нагоре или надолу. Доекипирахме се от многобройните магазини в центъра.
Водачът ни Митко Попов беше качвал Монблан и искаше пак през Glassier des Bossons, веднага над тунела. От Дома на Гидовете научихме за паднал нов 70см сняг. Никой не беше минавал по нашия маршрут последните два дни, също и от Aiguille du Midi. Прогнозата беше за буря на третия ден, затова след умуване решихме да минем за по-бързо през по-използвания маршрут през заслоните Тетрус-Гюте-Вало. Зъбчатата железница ни качи до Nid d'Aigle(2380), три часа до Тетрус(3100м) и после повече от четири часа с котките по камънака на стената под заслон Гюте(3800). И ние видяхме този ден хеликоптерът да изнася паднал от скалата със счупен врат. Горе беше пълно с народ до тавана. Бяхме капнали и премръзнали. Спане за 13евро по пейките и под масата за 2-3часа. В 02:00 повечето французи с водачи поеха на челници към върха. До 6сутринта почти всички се върнаха безуспешно със замръзнали мустаци от извилата се снежна виелица. Повечето поеха пътя надолу. Някой все пак останахме за нагоре. До Вало на 4360 съвсем се сдухахме. Нещо и храната и водата за седем души не беше изчислена. Топяхме доста лед, но до другия ден се обезводнихме значително. Този следобед Монблан беше с плътен облак, духаше и силен вятър. През нощта вятърът блъскаше конструкцията, нямаше никаква видимост. Духът на групата нещо не беше на нужното ниво. От 4:30 закараулих на завет отвън, стискайки палци да се проясни. Вятърът утихна, а преди изгрев облъците се разсеяха и слезнаха ниско. Прекрасен ден за изкачване. За два часа и нещо качихме Монблан в 10:10, където разбрах какво значи да гледаш алпийска панорама от игли отвисоко и на живо- неповторимо е!!! Виждах Матерхорн.
Поради превършване на запаси и вода решихме да слизаме до долината. Изтървахме последния трамвай заради изоставащите. За 14 часа свалихме 4000м и слезнахме до Les Hushes като последния час се влачихме по улиците вече като зомбитата от Трилър на M.J. Времето наистина се скапа, но след ден пак беше добро. По време на качването освен французи, имаше англичани, испанци, норвежци, словаци, поляци, руснаци, няколко пъти ни изпреварваше Жоро /Черен/ , водещ двама българи. Повечето качват с гидове и това е оправдано и за препоръчване особено ако се влоши видимоста и времето.
Два дена релаксация и наваксване на течности. Благоразумно се отказаха желаещите от нас за Северната стена на ГрандЖорас и решихме да идем до по-сухи гранитни стени в Словашките Татри. Но по пътя бусът се строши и една седмица гравитирахме около паркинг в Германия, разхождахме се между прекалено подредените им селца. Стояхме и два дена в Дахау, като накрая с доста перипетии се прибрахме до родината.
Пожелавам на всички вас които мечтаят за това да видят на живо красотата на Горна Савоя и района около Монблан.
Христо