Винаги ли..

От любовта боли???? или само на мен така ми се струва

Ако е невъзможна или несподелена винаги боли да! А аз се чудя колко дълго боли...

заболя ме още повече ..от твоят въпрос на въпроса, ама май няма друг начин
ще чакаме да видим колко е времето

Мен от доста време ме боли и не ми се чака вече... Но ти не се натъжавай, при теб може всичко да е по-различно и да ти мине по-бързо. Все пак чувствителността на хората е различна. И не забравяй - не си сама в болката си, стискам ти ръка.

Боли....Докато не се пови някои друг

Oh,ne...I pravopisna greshka napravih.Izvinqvam se...Po-lesno e za men na latinica....Nadqvam se oba4e,4e ti me razbra

мда дааа .. разбира се , много даже, ама ако не се появи или по-точно дълго време не се появи... и пак сме на изходната позиция

Ако дълго време не се появи не ни остава нищо друго освен да чакаме и да живеем с болката. Чувството потиска, но имаме ли избор...?

Чакането не винаги е болка, мисля си. Чакането предусеща възможност, а болката е от невъзможността, ...разбира се има и чакане в невъзможност, но романтичната любов сама си създава спънките - казаха ми скоро, иначе нямало да е такава. Парадоксално. Впрочем истинските неща са винаги възможни, вярвам. Само илюзиите ни струват скъпо.

Vinagi boli, no naj-boli kogato vse o6te ste zaedno, no se yse6ta 4e na drygata strana i e vse edno dali ste zaedno ili ne. Tyk e bolkata e naj-silna

Вместо да чакате, защото от тази дейност голяма полза няма, се хванете в ръце и излезте от състоянието на самосъжаление и отчаяние! Ако срещнете друг няма да можете да го оцените, нито ще е някакво съществено присъствие в живота ви ако не сте преживели предишната си любов!

Действайте! Обичайте се!

Адски права си Monlks, но има характери, на които им е трудно да се откъснат от миналото, особено ако са обичали много силно и са намирали всичко в любимия човек, което искат да имат за цял живот... И го изгубят, край, няма го вече...идва точно самосъжалението, отчаянието и депресията, никакво желания за живот и за търсене на някой друг, които така или иначе по никакъв начин не може да замести предишният(предишната). Та така...
И аз ви казвам обичайте се.

Абе ебати, какви са тези безумия??? Екзистенциални драми с беден речник и много въпросителни. Вече и Шекспировите герои гледат одосадено от ъгъла...
То вярно, че във всяка жена живее по една бразилска сапунка, ама тези публично разревани цветя и ангели идват байгън. Преди барем се мереха пишки или дълбини /с оглед таргета на клуба/, а сега какво - дължина и гъстота на сопола...
Наредени многострадални въздишки и ридания, лайтмотив "ох!", беквокали и силно секнене...

мнда винаги... когато има любов.някой път любовта показва завидна издържливост и не иска да умира и тогава се се появява горчивия вкус в устата, спомените за неоправено легло, целувки откраднати пред входната врата и сякви такива простотии.. ама чшш я се дръж малко, тая любов като си отиде... друга ще дойде. Макар че след любовта не остава НИ-ЩО

Будната Съвест на клуба