Кое е по важно?

Вчера разбрах за един приятел, че неговия доведен тати му прибрал ключовете от мамината къща под предлог - Ами ти защо не прдопреждаваш, че ще идваш?
Добре де ама аз все си мислех, че ако родителите се разделят това не означава, че децата вече са излишниНали в крайна сметка децата били най-важното
Я кажете ако вашата втора половинка постапи така с вашето дете вие как ще реагирате?

Е, много зависи от възраста на приятеля ти, т.е. в един апартамент с тях ли живее.
Аз примерно нямам ключ от апартамента на родната ми майка. Като искам да отида да я видя - звъня предварително по телефона дали е удобно и тогава отивам. Същото прави и тя.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Само не разбрах, каква е връзката между първото и второто изречение? Нали доведеният татко взел ключовете, а не майката?...
Иначе - зависи от много неща. и тук не е нужно да се смесват нещата - децата са едно, правото на личен живот , е друго. И, когато няма "екстрена ситуация", не виждам защо трябва да има приоритет.
А, когато има и доведени бащи....те са си в правото да си искат уединение в къщата...къде е проблемът?

На колко години е детето?

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Вярно е че рано или късно всеки си поема пътя аз също още на 15 си излязох от вкъщи и започнах да си се оправям сама, но гадното е в случея, че сега моят приятел няма къде да се прибере или ще си спи в казармата или на улицата
Гадното е, че майка му не е казала нищо - нея не я ли касае къде ще спи сина и?

stroitelite na vazdushni zamaci vinagi imat dostatachno stroitelen material

Много гадно е постъпил доведеният татко и още по-гадно майката.
Като иска да се прави на велик собственик да си купи жилище и да не му дава оттам ключа, но от родния му дом да му вземе ключа е нахалство.
Децата наистина са най-важното- поне според старомодните ми разбирания!
Не искам и да си и помисля, че някой може да постъпи така с децата ми!

Незнам но мен лично ме изгони доведения ми баща и майка ми само стои и си малчи именно на нея няма да и го простя

stroitelite na vazdushni zamaci vinagi imat dostatachno stroitelen material

не знаеш какво й е, жабче. може той да е последната й надежда за обич след тежък живот, или просто да няма сили за промяна. по-добре не бъди категорична в оценките си - всеки нещо го е довело до мястото на което се намира в момента. не казвам, че трябва да си затваряме очите - просто повече разбиране. така горчи по-малко. и може би по-малко боли. а щастието е пред приятеля ти така му кажи

(само мое мнение)

Благодаря ти, предполагам че сега просто съм още ядосана и затова реагирам така остро
Аз нямам деца още ми е раничко но наистина вярвам че няма нищо по - важно от тях преди докато си бях в България ходех в един дом за деца еди ден изведох две от тях на сладкарница защото имаха рожден ден.
И аз незнам защо тогава поведох и приятеля ми с мен а той през цялото време стоя настрана защото едното било циганче!Ако ще и занзибарче да е пак си е дете!Та мисалта ми беше че живях с това момче две години самоче точно заради тази случка спрях да влагам надежди в него!
Ами ако някои постапи гадно с моите собствени деца защото нещо не му изнасят

чела съм и други твои мнения. ти си забележително добро същество

Благодаря

stroitelite na vazdushni zamaci vinagi imat dostatachno stroitelen material

за какво?!

за доброто същество ако е за мен

stroitelite na vazdushni zamaci vinagi imat dostatachno stroitelen material

за теб е на себе си трябва да благодариш

да е всеопрощаващ...
За мен обаче е проблем да разбера това изречениеможе той да е последната й надежда за обич след тежък живот, или просто да няма сили за промяна - каква обич, каква надежда за себе си може да иска една майка, в момента, когато гонят детето и? И с това животът и няма да е вече толкова тежък, така ли? И щастливо ще заживее с "любимия"? А детето и - кучета го яли... И коя обич има по-голямо значение за една майка - тази към рожбата ли, или тази към някакъв изчепляк?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Така, както е зададена темата, не виждам смисъла й.
Защото, "дали са най - важни децата" може да се тълкува по много начини - това, което се разбра от написаното от теб е, че пастрокът на приятеля ти, който приятел е в казармата, му е поискал ключовете от къщата, в която живее с майка му, с предупреждението, че трябва да се обажда когато идва.
Видно е, че приятелят ти е достатъчно голям, за да, най - малкото, да е в казармата и да си има приятелка (т.е., не е на 6 години, изоставен на улицата на студа...)
Второ - видно е, че в къщата, в която е живял досега, живее и чужд мъж. и този чужд мъж досега (неясно колко) се е понасял с него (вероятно се е и грижил за него).
Може би, в един момент, е решил, че, когато "детето"наближава 20, е редно да му се покаже, че няма да бъде "дете на мама" цял живот и няма да влиза в чужда къща като в бащиния цял живот. Че той и майка му са отделно семейство, което също има нужда от своята самостоятелност и интимност. Свое лично пространство, в което и най - близките, са добре дошли по всяко време, но на гости.(това, последното, е някаква хипотеза, която ми идва на ум "от прима виста" - от наличната информация).
Та - така представено, не е розово, но и не виждам някой да е изхвърлен на улицата - той трябва да предупреди, когато идва....Както виждаш - в доста семейства това е напълно норманло.
изобщо, ожени ли се отново родителят и има ли ново семейство - с когото и да е и колкото и свестен човек да е той (дори да е такъв), неговите граници на търпение и грижовност и разбиране към чуждото дете, никога не могат да надхвърлят необходимия минимум. И това е реалността. Не можеш да очакваш някой чужд човек да търпи обгрижването на чуждо дете цял живот.
Друг въпрос е - как подхожда в това.
А, трети въпрос е, кога "децата" следва да престанат да се чувстват деца за своите родители - в онзи смисъл и значение, който е бил, когато са били безпомощна мръвка от две педи.
Отделно четвърти въпрос е, че, отговорът на въпроса "дали децата са ВСЕ ПАК най - важните" не минава през това - "А, кога родителите , всъщност, имат свой живот?", защото, утре, когато твоят поотраснал приятел се задоми и заживее с теб, примерно, дали ти ще искаш да търпиш във вашата къща неговата майка, защото тя няма нищо и никого в живота си, благодарение на това, че "детето" й е било ЕДИНСТВЕНОТО, най - важно в живота й - от раждането му до неговото задомяване?
и, последен въпрос - дали тук нямаше да има значително по - малко разочарования - в този клуб - ако точно този сценарии не беше най - често битуващият - с всички унищожаващи последици от това?

А защо таткото не се понапъне малко и не си купи собствено жилище и там да си защитава личното пространство?
Защо детето трябва да е излишното?
Дано и мъжете вземат отношение по въпроса, защото ми е интересно как биха реагирали ако така постъпят с техните деца.

Това, което си направила с децата от дома, е много красив и мил жест! Ако имаше възможност външни хора да го правят, и аз бих го направила с удоволствие - стига да ми позволят!
Само че, това, че си извела две деца на сладкарница, още не означава, че децаТА са най - важните
когато жертваш за някое такова целия си живот (въпреки, че използваната дума е "посветиш"), когато го отгледаш от - до, всеки ден, час и минута, с мисълта, как да изкараш пари за да го нахраниш и облечеш, как да го опазиш от еди - какво си, дали си е ударило колянцето, дали страда по възлюжблената и, дали се е справил с контролното по математика...докато го пратиш да следва с отличен успех някъде си, тогава ще можеш да кажеш, дали са или не са най - важното....децата.
И, тогава, когато въпросното детенце, е на 20, а ти си на 45 - 50, а все още не можеш да имаш свой самостоятелен личен живот, понеже то продължава да ти е единствен приоритет в живота, тогава ТИ ще можеш да вземеш ПРАВИЛНОТО решение, как да постъпиш - надявам се.

А защо таткото не се понапъне малко и не си купи собствено жилище и там да си защитава личното пространство? - а къде изпаднаха кавичките на "таткото", м? май забравяш този малък, но съществен детайл!
в тази връзка, ме поттикваш към следващия въпрос, който исках да спестя - къде е истинския "татко" и, защо не може младият войник, за разнообразие, да отиде при него за малко, в неговата къща?
Третият въпрос е, че не ми стана ясно, от къде си толкова категорична, че мъжът на майката не е в своята къща? (може и да съм пропуснала по трасето...)
При всички случаи, чиято и да е къщата, щом двамата живеят там като семейство, тя е тяхно семейсно жилище - поне по закон.
А "детето", щом е минало 18, вече не е дете и родителят няма абсолютно никакви задължения към него, освен евентуална издръжка по време на следването - пак, по закон.

"И, тогава, когато въпросното детенце, е на 20, а ти си на 45 - 50, а все още не можеш да имаш свой самостоятелен личен живот, понеже то продължава да ти е единствен приоритет в живота, тогава ТИ ще можеш да вземеш ПРАВИЛНОТО решение, как да постъпиш - надявам се."

Това пък що за глупост е?