Днес

е много особен за мен ден.
Честитя го с едно много любимо от една много страхотна - с тръпки от глетчери и зной по кожата:)

*Когато Елада срещне Пиньо*


По твоите пясъци има от моята кръв
еднакви са ни калъпите Йоргос
и двамата сме достатъчно лоши
за да се обичаме
далеч
далеч от добрите мъже и жени
които не заслужават такава съдба
далеч от здравите семейства
в които съпругите поливат вечер на мъжете си
обкрачили широките им гърбове с фустите си
в които съпрузите повеждат жените си към шатрата
с ръка на кръста им и онзи поглед
за да удавят деня в най-сладкото

в които децата имат двама родители
а не изникват от люлки по дърветата
повити до ушите
с космическа самота

далеч
да не заразяваме живота им
да не клатим градежа-
тук жената ляга под мъжа
така е било и така трябва да остане…


Да бягаме Йоргос
ти си ми основата
на твойте рамене искам да легна
и да забравя че го има времето
под мен да се стеле светът
такъв какъвто мога да го понеса
Да се примиря искам
в ръцете Ти
че всеки път ще почвам отначало
че животът ми е змия захапала опашката си
а аз съм Хрисула-
детето момичето и жената
всичките събрани и разделени
толкова Твои колкото чужди
защото аз се храня с тебе Йоргос
обичам те и затова сме във война

да бягаме ти казвам облак мой
а още вися обесена на същия клон

Тежи ми мъдростта на поколенията
знаеш нали- искам да я /на/пусна
и да съм само дивата Хрисула
със синьо в косите
и пролет в пазвата
да не владея каракачанската кръв
и тя да не ме владee
да премина баирите Йоргос
оттатък полето
и да не се страхувам
защото домът ни е в мен

Да ти разкажа ли
как погледнах в очите на Сируи
без страх
и видях стъклената майка да пристига по пълнолуние
понесла всичко в двете си ръце
всичко моя любов
защото Бог е малък
колкото най-дребното цвете
и къде другаде бихме могли да го открием
ако не тук
на тази поляна
под главите на слънчогледите?

Не ме питай
защо наровете ми говорят
нито какво искам да намеря
във вимето на всяка следваща овца-

не ми трябва паша пастирю мой
защото доволните и ситите
режат крилете си

не търся Рай
/не търся ли/-
той струва скъпо
а малкото което имаме
е всичко

не искам любов- тя се съдържа в себе си
и разделя хората
на даващи и получаващи...

не искам
нуждая се от някой
който да ме спре на пътя
и да ми каже: "Аз знам за какво плачеш"

и едни колене
под които е тихо

*Всички образи са взаимствани от романа на Керана Ангелова



Честитете ми го :))))

Блажен да е особеният ден... Дай някому комат илюзия, троха истина... И ведрост, ведрост... че има още дни, които не са като останалите повтарящи се и предсказуеми страхове...
Честито и наздраве!

Да е живо и здраво непредсказуемото във всеки от нас:)
Наздраве - > Stellla Artois, м ?

Предпочитам чистите твърди и безцветни напитки, тъй че с моята си чаша радостно ще се присъединя към възхвалата на душевната индивидуалност! Красиви са тесните и малки пътеки, невидими в наръчниците на всякакви видове стопаджии, мотоциклетисти и други туристи...

Предишният ми постинг беше небрежно тъп, чета сега отново тази поезия... и съжалявам за невежеството си, но кой я е писал? Има ли откъде да прочета още нещо?

честит празник:) честит особен ден:)
а коя е авторката... моля

Хелена Окоронко.
Ето още.

*в търсене на централната носеща колона… *
-pillar-

Пилар,
всички надежди имат ръце,
за да ходят на тях,
когато краката им са отрязани до коленете.
Надеждите не ги боли, Пилар,
нас ни боли за надеждите
и понякога си мисля, че именно за това сме създадени.
Отдавна ти простих, че избяга с него,
отдавна ти простих, че избяга,
простo, отдавна ти простих,
дори преди да паднеш.
Не мога иначе- страданието ми е прекалено близко,
за да го раздавам,
пазя го само за себе си, Пилар, и го пия на малки глътки.
Но ще се чудя, докато дишам,
дали този мой проклет стремеж да прощавам
събуди в теб греха, който винаги си носела...

Воювам най-редовно със себе си,
защото не мога да лъжа,
(особено сутрин- изобщо не мога),
а вярваш ли, шибаните гълъби на терасата
не престават да питат (особено сутрин):
"Къде е Пилар?"
Оставих се на отчаянието,
а то често ме спуска в тунели, за които знам, че не водят до теб.
На дъното съм безтегловен -
въртя се в кръгове,
които стават все по-концентрични, откакто спрях да те очаквам.
Някой ден ще изгубя баланса, който никога не съм притежавал…

Пилар, наоколо няма място за повече Деви(ци),
никога не е имало,
поне не след първата,
и навярно затова ти се почувства изгубена,
сякаш си абсолютно случайна…
Ако се беше огледала на тръгване, щеше да видиш,
че всички се давим, Пилар -
никой не си тежи на мястото,
когато мястото му го няма.
Пилар, не ме мрази за това, че повтарям името ти
без никаква нужда (освен моята),
но Пилар, Пилар, Пилар -

в някои думи е удоволствие да умираш…