Кончето 180807

След като веднъж бях качила тайно вр. Вихрен - водачът задържа групата в хижата заради мъгла и на другия ден не ни допусна до Кончето, след като с друг водач на другата година изкарахме дъждовно гръмотевична нощ в х. Вихрен и после през х. Яворов стигнахме до заслона Кончето и пак не ни допуснаха, че станало късно за самото Конче, сега просто тръгнахме няколко приятели и го минахме два пъти, да не ни е мерак.
Маршрутът: Казаните - Премката - Кутело - Кончето и обратно през Казаните за х. Вихрен.
При връщането се движехме спокойно и без да стискаме въжето, разглеждахме върховете и долините и по принуда хората, с които се разминавахме. Към Влахинска река беше мъгливо почти до ръба, а от другата страна кристално чисто към Банско.
Нагледахме се и се наслушахме на какво ли не с тази "манифестацията" от туристи: прежълтели лица, уплашени очи, истерични крясъци, нравоучения, все едно бяхме в градинката пред НДК. Най-често повтарящата се фраза беше "Гледай насам към мъглата да не те е страх". Ей хора, защо не си гледате мъглата през парапета на балкона, по безопасно е! Пак имаше инцидент в района - счупена ръка... А всички хвалби по мобилни телефони...
Разбрахме, че и ние се бяхме забъркали в тази каша - панацеята "Кончето". Добре, че имаше време да поразгледаме, да постоим и да помълчим на ръба между мъглата на въображението и слънчевата реалност на страха.
Като си тръгвахме си мислехме с тъга за Пирин, кога ще можем да дойдем за по-дълго.

[линк]

Ейй, Аниии, що не чукна на палатката в петък вечер а?

Само ядох от вкусните ти домати и джанки, така усетих, че си била там

"Повей,повей,ти Ветре.Ти дай му полъх, крила.От мен,от мен,Ветре- от силата,дето тая."

Брей ква си смела!

И аз бях същия ден там. Не можах да разпозная атмосферата, която описваш.
Нормално е , имаше много хора. Аз бях с 13 г. си син.
Счупена ръка нямаше. Една жена се подхлъзна и охлузи ръката си. Изплаши се и това е обяснимо

Явно подигравйки се на другите се чувстваш по - специална.

Следващия път го мини нощем: гаранция, че няма да има други хора

Аз го минах предния ден(на 17-ти). Може би около час чаках на премката между Вихрен и Кутело да се разсее мъглата, но си заслужаваше :).
[линк]
Трафик нямаше .

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

За мен Кончето беше станало амбициозна цел, от тези, които си гоним в града и службата, до миналата година, когато не го съзнавах. И се притесних, че и за много други е така, тъй като не се радваха докато вървяха по ръба, а имаха негативни емоции - не просто страх. Може и така да разтоварват напрежението. Не говоря за щастливите - например група "трета възраст от Мургаш" както те се изразиха. Бяха невероятни, знаеха за какво са там.

След като бяхме заедно мога да кажа, че за мен Кончето е красива емоционална, адреналинска седловина, която все пак е част от Пирин, който за сега ме респектира и държи надалече. Малко съм го обикаляла и не мога да кажа, че го усещам и че ме е допуснал до "тайните" си. Но чрез Кончето ми даде някои уроци.

И наистина исках да предизвикам дискусия за любовта към планината и "модата да си на определено място".

Радвам се, че добре сте се разходили, макар и без нас

[линк]