Ako....

не, свободен е

казах му, че не искам повече да съм с него........но не е така....просто бях ядосана......за поредния провал на нашата среща
просто избухнах......а той каза........"добре, щом така искаш".............и това е........звънях ну.......но ми затваря

просто ми се искаше да ме разбере.....да ме чуе......но няма как да го направя.......мисля, че ако искаше да е с мен.......нямаше да е така.....но не мога да се примиря

спрях...............но защо да е така?

има два варианта:оптимистичен и песимистичен.
песимистичния е:търсил е ПОВОД да те разкара.тогава трябва да откриеш ПРИЧИНАТА.
но мисля че този вариант е малко вероятен,като знам какво си котенце

другия вариант-прави се на недостъпен,на ранен.вероятно иска да ти даде урок,но не и да ти бие шута.Съвет не мога да ти дам,защото аз не съм такъв вироглавец и не мога да видя нещата през неговите очи


уточняващи въпроси?

благодаря ти за помощта
но искам той да ми го каже......защо???

Ти може да искаш едно, но друго е какво мисли и иска той.
Във всеки случай, доколкото разбирам, е имало пореден провал на ваша уговорена среща, което те е подразнило, и си му казала да се разкара, а той се прави на свръхчувствителен. Каквото и да ти струва, спри да го търсиш. Имам чувството, че това момченце няма още и 25 години, и ако от двамата ти се окажеш по-зряла емоционално, и все пак искаш да си с него, тежко ти и горко. Знам за какво говоря, "била съм там". Просто спри да му звъниш. И добре помисли - от чисто емоционална гледна точка - дали си струва да сте заедно.

спрях да му звъня........просто няма смисъл.....натъквам се на стена.......
да, ще трябва да спра да мисля за него....щом ъой не иска да бъде с мен

Ами значи нищо не ти пречи да се метнеш на автобуса и да отидеш при него,освен собственото ти достойнство....В случай,че си е там....Или се окаже не толкова свободен.Виж не искам да те огорчавам,но от всичко,което писа до сега,излиза,че за него си епизод и забавно прекарване,а ти си влюбена....Няма смисъл да търсиш все най-сложните обяснения и непрекъснато да виниш себе си.Обикновенно нещата са прости и ясни.Вярно е,че понякога имаме склонност да правим от мухата слон,но мисля,че до тук /поне според собствените ти думи/ всичко е от ясно по -ясно.Човека няма нищо против да се "авантюризира" с теб 2-3 пъти в годината за по една-две нощи съвсем неангажиращо.Ако държеше на теб,до сега да го е показал.И повярвай ми тогава нямаше да се чудиш и да питаш през ден "ама какво бихте направили ако..."Мъжът сигурно си пече дупето на морето с някоя мадама,а ти се тръшкаш,чудиш се какво означава неговото поведение,как да постъпиш и се самообвиняваш.От различни градове сте и сама каза,че се виждате много рядко.Нали се сещаш,че едва ли седи като монах....Не ти ли е хрумвало,че може да си има връзка....При това сериозна,там - в неговия град.Всеки има нужда от човек до себе си,а не някакви фантасмагорични отношения.Когато се зарадва от нещо или го заболи с теб ли го споделя?!?Ако мислеше,че ти си човека до сега да бяхте заедно.Помисли си малко и просто погледни истината в очите.Боли,но само в началото.После преминава и ще забравиш.По-добре така отколкото да затъваш в някакви догадки и да си сипеш главата с пепел - все никому ненужни неща.Най-малко на него му пука.Ако продължаваш така....За сега виждам,че все още можеш да се усмихваш,но много скоро това ще стане единствената мисъл в главата ти.Послушай ме.Режи,хвърляй и продължавай напред.Тези приказки - да се бориш за любовта си са в случай,че наистина има за какво да се бориш.А каузата май е обречена.Спри сама да си тровиш живота.

защото не му пука за теб...ей затова .

The moment of peace

благодаря ти

Кофти е,знам,но така е по-добре.Едно такова нещо ми трови живота 3 години /божееееее,не вярвам даже/.Гледай,напред,ходи по купони и не мисли за него.Да пасе

тревичка....

знам....вече напълно го осъзнах......

ИменноАз ако знаеш какви ги свърших заради едно такова "чудо"...Ама явно е масово явлениекато те четях все едно за него ми говореше

еее...тез мъже са създадени, за да ни тровят живота

Ама какво щяхте да правим без тях....

хаааахахххаа...незнам....и аз това се чудя......така поне се усещаме, че сме живи

Умираме по няколко пъти и после пак мърдаме

аха....като котки...имаме седем живота