Защо?...

...не знам защо точно тук го задавам този въпрос, но...така ми идва да ви запитам, точно вас...защо хората имаме склонността да нараняваме онези, които (твърдим, че, вярваме си, че, или, наистина) обичаме? Защо се случва така, че правим и казваме неща, за които после съжаляваме, но, които не можем да върнем назад?
Защо нараняваме себе си и най - близките си - най - често, по някакъв смешен, абсурден повод...случвало ли ви се е? Имате ли обяснение?...

E, така поставен въпроса е много общ и мъглив...
1. Философите си имат теории за единство и борба на противоречията))
2. Астрономите ще ти обяснят как всеки от нас си е една малка "черна дупка"))
3. Психолозите...там е ясно , че дълго ще ти обясняват))
4. и т.н., и т.н.

5. Баба ти от село ще ти каже:" То чедото не е виновно, то акъла му го кара така да прави!"))


Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде

Самонараняваме себе си, от страх да не бъдем наранени от друг.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Защото те са ни подръка, приоритетно общуваме най-много с тях, понеже очакваме да ни простят и егоистично се възползваме от това, понеже ни омръзват, понеже болката от нараняването на близкия човек е по-голяма и така ни се струва........

:0
Може да нараниш само човек на който му пука за теб :) Другото е вятър между космите...
Дали е поправимо не знам, на мен чашата ми е полупълна :) Т.е. вярвам...
Хубав ден...

....защото ги чувстваме най-близки и им казваме неща, от които боли....а тези неща се премълчават пред не толкова близки хора.

Добър ден, Маркизо.

Защото, пред близките ни ни пада границата на толерантността и търпимостта. А това е така, защото сме ги приели като даденост, защото забравяме че и те могат да си тръгнат, защото си мислим, че те никога няма да си тръгнат точно заради това нараняване.
Помисли си обратното, много ти е близък, много го обичаш, но въпреки всичко в теб има един страх да не го загубиш. Тогава няма да го нараниш (или ако го направиш, то ще е поне в момент на голям афект) защото ще те е страх да не го изгубиш, като ключе от пощенска кутия, а държиш много на него.


[линк]

много добре казано.
Може да нараниш само човек на който му пука за теб :) Другото е вятър между космите...

Това отговаря на въпроса защо нараняваме точно тези, а не онези ...
Но оставя без отговор въпроса защо НИ СЕ ИСКА да нараняваме по принцип.

Аз мисля... защото изживяваме период на слабост и агресията насочена навън от нас ни кара за миг да се почувстваме отново силни.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Не смятам, че става вътрос за целенасочено нараняване. Ти си направил дадена постъпка, не непременно да нараниш човека до теб, но...
А освен това има и нараняване при самозащита, нали??

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Егоизъм... Несбърнатите ни очаквания към тях... По бързи, по-смели, по-сръчни... И факта, че знаем уязвимостта им в отношенията си с нас... Блазнещо е :)

Защото..
съгласна съм с новобранката..
Съдя по себе си.
Хора, които не са ми близки, може да се опитат да ме засегнат, но не и да успеят да ме наранят..
За да се почувствам истински наранена и истински засегната, ... трябва "атаката" да идва от човек, когото считам за близък.. Една от причините е,че тъкмо близките ни хора знаят какво именно ни прави уязвими, къде са слабите ни места и...от кое най-силно ни боли..
Нападките на всички останали, дори и да са основателни..човек може да подмине...
..
Защо човек, който си допуснал близо до себе си и смяташ за близък и си му се доверил и..........защо такъв човек е склонен да се възползва и да злоупотреби с това...и....да те нарани(съзнателно или не..)..според мен една от приините е,че хората не сме съвършени.
На повечето от нас ни се иска винаги да сме прави..И..когато се почувстваме безсилни с други аргументи, обикновено пристъпваме до.."настъпването по мазола"..
Мисля си..така е и с отношението ни към децата..
Защо някой родители си позволяват да ударят шамар на невръстно дете,че и да го бият злобно?........безсилие...според мен.. Човек, се държи грубо с хората, които обича от ...безсилие..
Ето,пресен пример..Снощи проведох дълъг разговор с мъжа с който живея за да разбера защо се държи така..Оказа се,че..понеже съзнава,че съм права и че в крайна сметка ще постъпя както съм решила(или както реша), но..едва ли ще се съобразя с него(тъй като и той самия съзнава,че не е прав),пък...не иска да постъпвам така..независимо,че съм права...и......понеже ако веднъж не се съобразя с него, то аз периодично няма да се съобразявам,...та.....превантивно, за да не страда занапред..предпочита да се държи резервирано.....Пестял си нервите..
Ами моите нерви???Не,че вярвам,че на човек от такива неща му олеква...
Според мен, по-скоро ефекта е отрезвяващ..
Държиш се зле с човека, когото обичаш,разбиваш душатаму на парченца, връзваш я на фльонга , и.... когато видиш,че си го пречупил..дори не тържествуваш... виждаш,че си успял..и..това те връща на земята..отрезвява те...Убедил си се,че имаш сили над този човек-значи на него все още му пука за теб...и.. не..това не те радва...ти започваш да съжаляваш,че си се държал така,че си се показал не в светлината в която искаш да се показваш,за да те обичат..и....омагьосан кръг...
Това е лично мнение..

От страх.

C'mon, meat!

напротив...отговаря и на този въпрос...
Иска ни се да нараняваме точно хората, които ни обичат и ни чувстват близки ИМЕННО за да проверим ДАЛИ все още ни обичат и ни чувстват близки!!!Голяма тъпотия, нали?
Познавам жена, която ми се е хвалила,че посред нощ се е обаждала на гаджето си(не само на едно) с което са скарани в момента с купчина лъжи колко е болна, и как спешно се нуждае от какво ли не, и...когато въпросното гадже е пристигало с такси, тя му се изсмива в лицето и го изгонва "Майтап бе Уили...върза се, нали?"
За по-гаден номер в момента не се сещам, ама..сигурно има много..

Свръхлюбезни сме с продавач/к/ите в магазините, на пазара, на вестникарските павилиони... Със сервитьорките... Със случайно настъпал ни човек в трамвая...

Наскоро тук имаше не една, а три теми едновременно. От жени. Все едно и също! През деня - на работа, любезни, усмихнати... Вечер - скандали с най-близките хора...

Не знам защо става така, но съм констатирал, че скандалджийките сте вие - жените. Все търсите повод да се разкрещите. Мнооого често - без повод. Измисляте си го и си вярвате.

Съжалявам, но е така! Не ми се цупете!

Мерси за музикалния поздрав!

Краткия отговор - защото можем. Всеки от нас имам моменти на слабост, в които смятаме, че агресията към друг ще възстанови равновесието ни. Най-лошо нараняваме точно близките си, защото те са ни допуснали достатъчно близо, за да знаем къде ще ги заболи. Освен това смятаме, че точно те ще ни простят и няма да ги загубим (погрешното сващане за другия като в кърпа вързан, откъдето и погрешната сколнност да си мислим, че можем да си позволим неща, които не правим на непознати - не се сдържаме, не внимаваме с изразите, епитети, и т.н.). Не би следвало наистина, но го правим - май всички (без значение на пола, драги ми Асасине!), аз поне не знам изключения. и аз съм го правила, и мен са ме наранявали. и мъже и жени.

Маркизо, винаги и на всичко готов.



[линк]

И песента е точно за случая.

Снощи сънувах фланелката ти. Тая твоя фланелка ту ме разсмива, ту ме натъжава. Миналата седмица Д. пак се сети за нея. Стига, бре, хора! Вземете Соло... Грешка. ...асасиново решение. Има едни доста широки закачалки. Пращай Д. да обиколи цяла София, да си направи шопинг терапията (апропо, тя обича ли да те влачи из магазините?) и приключвайте въпроса. Ти през това време помисли как да застопорявате куките, че вятъра да отнесе фланелките. Аз не съм мислил по такъв въпрос, защото съм с остъклена тераса. На първо четене ми идва на акъла асасиново решение. Да се увиват с лейкопласт. Комшиите щели били да се чудят какво е това??? Да се чудят и маят. Важното е при вас да има повече мир и спокойствие.

Д. може да подбере закачалките по цветове, подхождащи на фланелките. А, най-добре е въпросът да бъде решен тотално.

Изхвърляте всички фланелки и закачалки и Д. ще има оправдание цяла събота и неделя да шопингува.

Сетих се за Щурците.

[линк]

Чуден въпрос:) Като за социологическо проучване:) На този въпро отдавана има безброй отговори! Маркизо, казала си че си дете на разведени родители. Съдейки по скромния си опит такива деца дълго турсят някои отговори и понякога твърде дълго/за съжаление/. Пред очите мие какво е момиче без нормално семейство! Някой казват тук, че развода нямал значение! На въпроса ти - ами защото човек /ако е "възпитан"/ си го изкарва на "сигурните" хора. Нараняваш и можеш да нараниш този, който държи н теб - на тоя дет не му пука за теб, как да го нараниш?
п.п: що не си хванеш гадже поне? / не се заяждам/, но ще ти се отрази добре ако си на 24 както си писала.

..."не се заяждаш" - то се вижда от километри, просто!
Казвала съм , че родителите ми са разведени, да, но не това е предмет на темата. Виждам, че внимателно ме следиш и си водиш бележки, къде какво съм казала - добре правиш!
Пред очите миекакво е момиче без нормално семейство - не знам какво ти е пред очите - това, разбира се, зависи от поетото количество алкохол!( да не помислиш, че се заяждам!) но, да ти кажа, има съществена разлика между "разведени родители" и "без нормално семейство" (второто най - често става при НЕразведените семейства).
Всъщност, не, че ти е работа, но - понеже явно ти е много любопитен живота ми и този, на семейството ми - за да не се хабиш в спекулации и стреляне "на посоки", мога да ти кажа, че родителите ми се обичаха много. И се разбираха много повече след развода. Много по - добре, от колкото женени такива, които се карат и избиват из къщи, но за пред света са "съгласно стандартите за "нормалност'"".

п.п: що не си хванеш гадже поне? / не се заяждам/, но ще ти се отрази добре ако си на 24 както си писала. И, какво те кара да се надяваш, че нямам?

Всъщност, така и не рзбрах какво съществено искаше да кажеш по темата ми, освен че се занимаваш със семейството и гаджетата ми?