Здравейте

Здравейте и от мен. Дълго време не успявах да открия този форум, но ето че се случи (мисля, че ще е за всеобщото добро). Насам ме упъти една моя приятелка – sandra06, едно надарено момиче, така да се каже, с което се запознахме в един форум за псих. здраве. Него обаче не ви препоръчвам да посещавате, освен ако не държите да се превърнете в завистници, жалки негодници и закърнели мозъци, като повечето лица, който го посещават.
Както селянинът яха магарето си, така поведени от собственото си его, тия несвободни хора създаваха редица безсмислени сплетни, с които се занимаваха дълго време, докато не се появи наивен участник, решил да сподели болката си. Тогава всичката тази комплексарщина му се изливаше на главата под различни форми. Случи ми се и на мен, когато бях нов. После си сменях няколко пъти ника и само се бъзиках. А те – защо не се държиш сериозно, ти имаш нужда от помощ, трябва да ни споделиш...
Разбира се, това, което написах дотук, е доста субективно, но ми се искаше да е и малко смешно.
Вече не очаквам никаква помощ, на мене само животът може да ми помогне, но имам желание да споделя това, което чувствам. Все едно упражнение за споделяне.
Преди 9 години, бях трети курс, в училище забелязах, че едно момиче ме заглежда доста често. От началото не изпитвах нищо към нея, не я бях и забелязал, на след няколко месеца имах чувството, че я познавам и дори, че сме били заедно в предишни животи. И че, каквото и да се случи, винаги ще бъдем заедно. Изпитвах неописуеми чувства към нея. И тъй като съм малко притеснителен се минаха още доста месеци, докато веднъж се запознах с нея. Когато сме били заедно понякога я чувствах като скъпа приятелка, понякога като дъщеря или майка. Около мен всичко беше пълно със сила и нежност. Връзката ни продължи към четири месеца. И двамата бяхме големи инати, без опит и склонност към компромиси. След няколко месеца влязох в казармата, а на една отпуска я видях, тя беше доста отслабнала и по много неща й личеше, че страда. На мен ми предстоеше здраво наливане с алкохол, боледуване и такава дива горчивина, че още се чудя, как я издържах. Минаха се 9 години и през това време не почувствах почти нищо към друга жена. Никоя не можа да я измести и отдавна съм се отказал от това. А не съм я виждал от години. Доколко знам е женена с дете. Направо странно. Нямам кой знае колко връзки, примерно веднъж в годината, или на две години. Нямам желание да правя нищо без чувства. И така и ми минава времето, без да правя нищо (в личен план), с гигантска празнота вътре, а нелепите шеги в интернет и извън, като че я засилват повече. Тъгата ме притиска все да върша разни неща, изпитвам нужда да се присмивам на абсолютно всичко, на другите, на себе си, на времето, на всяка една ситуация, автоматично омаловажавам всичко с някакъв жесток сарказъм, и въпреки, че в 99% от случаите си премълчавам, има доста хора, които направо ме отбягват заради това. На лицето ми почти непрекъснато има една саркастична усмивка, заради която хората вече започнаха да ме взимат за луд. Дори и сега на моменти започвам да се присмивам на себе си. Опитвал съм се да си внушавам разни позитивни неща, но не мога да повярвам за дълго в тях. Около мен няма никаква топлина. Има хора много, които са добри, но светът изобщо за мен се промени. Животът ми напоследък доста се подреди и чувствам, че с времето ще върви само напред. Обаче с празнотата досега не успях да се справа.

Една възможност е да придобиеш религиозно светоусещане-да се покаеш ,смириш, да придобиеш евентуално и благодат.Това е и жертвен акт , освен това трябва да се внимава да не поддадеш на илюзия , заблуди...

Здрасти.
Хубаво си го написал, помогна ли?

Здравейте!Аз съм Соня.Приятно ми е,че съм тук.И интересно.Нова съм обаче.Дори не се справям с писането във форума.Надявам се на помощта ви.Не само в това отношение.Мисля,дори съм убедена,че имаме за какво да говорим.Бих искала да споделя проблемите си,както и да чуя мненията ви.Ще се радвам да се запознаем и да стана част от вас.

ми то щастието трябва да бъде съзнателно избрано състояние, да си го наложиш дор, че го искаш. да стане фон на живота и леща, през която да пречупваш случващото се.
фонът може и да е друг - на липсата, на загубата, на чувството, че нещо не е наред, не е както трябва, както би могло да бъде.

може да си спомняш с хубаво за нея, но като нещо минало, с благодарност, с усмивка и така да продължиш без да търсиш същото, а просто да цениш всеки човек сам за себе си. ти си се отделил, май. от света. студен наблюдател на себе си и другите. това даже в някаква степен е готино, но важното е да се чувстваш добре. нагоре, казваш, че вървиш... липсва ти импулс, аз мисля ентусиазъм, вяра, да се радваш - ти се присмиваш, но гледаш ли с чувство за хумор или просто омаловажаваш нещата? и при мен има нещо такова. след силен емоционален период, изведнъж човек губи смисъл. твърде дълго продължава при теб май, а? искаш ли промяна? новото начало е нещо хубаво, зарежда с енергия. е, може и да обезсърчава, но това не трябва да го позволяваме. абе... всичко от теб си зависи, можеш да си продължиш така, ама има ли смисъл? ако не, то потърси смисъл да бъдеш щестлив. ето, ти не знаеш колко ще живееш... за да умре с достойнство, човек трябва да е уверен в себе си и че е бил себе си, и че не е предал себе си. ти така не се чувстваш добре, щом пишеш. помогни си, с психическа настройка, пробвай, ей така, различни настроения, емоции, живот. пробвай да отидеш на театър - мен ме зарежда. или друго, ти си знаеш.
а, празнотата едва ли е само от нея. не става въпрос за човек, а за собствените ти чувства към нея, най-вероятно. та... зад всеки ъгъл... сещаш се - потърси в себе си онзи човек, който е изпитвал това, което сега ти липсва. отговорът е в него, не в момичето.


I know I'm selfish, I'm unkind

Здравей!

Човек прави каквото може, а става каквото трябва.

Ако приемеш подобна философия ще ти бъде по-лесно да изчакаш до момента, когато ще се намерите с подходящ за тебе човек.

Късмет!