Закровище?!!!

Две дечица си играеха на заравяне на съкровище.
- Това е закровище! - каза ТЯ.
- Не-е-е, това е съкровище! - поправи я той.
- Това е закровище! - повтори ТЯ.
- Не, правилно е да се каже "съкровище". - тихо отстояваше мнението си той.

... Продължих да вървя. След 20-на крачки се обърнах и видях как заровиха "имането". Работеха в екип. Не се разбраха как се казва това което правеха, но го правеха задружно и в най-приятелски дух!

------

Темата е посветена на една истинска Жена, лидер по умнизми.
Да е жива и здрава!

Време е за ОТКРОВИЩЕ!!!

Време е за мечти! :)

Хайде да го откровим, хайде,хайде коя лопатка е за мен

А къде се намира Закровището?

ВИНАГИ ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО !!!

"Закровището" е точно под надписа "Щом Сме Двама Страшно Няма" изкусно нанесен с невидимо мастило ....

Нали? Колко по-вълнуващо е да изравяш, отколкото да заравяш. За(к)ровището е останало такова само за тези, участвали в или поне знаели за укриването му, за останалата част от света е престанало да бъде такова, когато върху него са изсипали последната лопата пръст - за тях то е из(к)ровище. Само дето тогава умира желанието за екипна работа, която е сплотила двете деца, или останалото от нея изчезва най-късно при изкарването на из(к)ровището на бял свят. Все пак кой би отказал помощ в мръсната работа, и не би му минало през ума по някое време да изчезне с "безззценното" в удобен момент, оставяйки бившите авери с пръст в ...
Ох, айде, че изплямпах 14 кила простотии и лигавни ... И все пак, сериозно, някой ако реши да зарови нещо, имащо и друга освен лично-сантиментална стойност, да пусне бележка с подробна карта на мястото Х, аз имам грижата да се явя с багер и/или детска плажна лопатка. Само да не ме пращате за сочния кокал на Пешо - кварталната мастия , заровен миналата седмица.

Сещаш ме за една случка.
Преди доста години в двора на село имахме круша. Под нея баща ми ни беше направил пясъчник, такъв ограден с некви дъски...съвсем обикновен, ама пък другите деца изобщо нямаха пясъчник. На единия от клоните и даже имахме люлка, от ония дето като спуснеш летвата, за да не паднеш, все си прищипваш пръста. Под тая круша баща ми клепаше косите (който знае, знае какво означава това, който не знае-не ми се обяснява). Та за крушатаа. Тая убавица имаше доста яки корени и единя се беше подал от земята. Един ден, докато ровехме пръста, размесвайки я с треволяк и вода, за да си правим кюфтета, решихме, че под него може да си направим скришното наше местенце, дето да си прибираме ценните неща. Това бяха металните войничета от шоколадовите яйца и няколко колички мачбокс... Скоро разчиствайки двора с брат ми от кореняци, бурени и камъни (крушата отдавна я няма), попаднахме на тази крагла метална кутия от лентите за прожекционното ни апаратче. Как сме я забравили не знам, обаче намирането и беше много мило събитие! Даже в нея намерихме тирбушона на баба ми, който тя търси дълго време-един такъв метален, с формата на кученце, а опашкана му е самия тирбушон...
Колко ли неща още сме забравили!


Не вчера. Не утре. Днес!

мдаммм
всичко е любов

и след нея няма нищо
:)

Неочаквах толкова много позитивни емоции...

Детство мое тъй вълшебно, винаги ще си ми потребно!

Време е за мечти! :)

Толкова много ли станаха? Значи е крайно време да се направи нещо по въпроса за баланса, но нещо нЕмам муза за негативизъм , запазвам право за по-нататък.