Добри хора...

Как преборвате загубеното доверие - като сте дали голям кредит на доверие, защото така сте преценили, че ще е добре...и после всичко е отишло ...в неправилната посока.
Не че е станало кой знае какво... нещо дребно, но пък и доверието е нещо толкова, толкова крехко
Мисля, че доверието не е въпрос на доказателства.
И от това ми е толкова чоглаво днес.

Сори за мрънкявата тема.

Случва се колкото и да е неприятно. Ако се заровиш да търсиш причините ще установиш че все някой някъде е крив и ще се ядосаш или на себе си че си постъпила глупаво или на другия че те е изиграл. Просто го приеми като слънцето вятъра и липсата на българо-съветска дружба На мъже не може да се има доверие пък на жени хич

на мен пък ми е още по-чоглаво........

Трудно се преборва, ако въобще - при мен е така. Точно защото доверието е крехко човек трябва да внимава на кого се доверява и какво доверява. Има една много добра поговорка на английски: Fool me once - shame on you, fool me twice - shame on me. Номерът е да си вземеш поука от предаденото от един човек доверие и да не правиш същата грешка втори път. А че всеки е грешил в доверието си това е съвсем естествено.

няма значение дали е нещо голямо или нещо дребно - еднакво боли, ако се подиграят с доверието което си оказала.

пращаш в графа ' бивши познати, които не искам да виждам повече ' този , на който си се доверила без да го е заслужил , удряш чертата ' прощавам най-вече на себе си за това ', тъй като прошката е акт на любов към самия себе си , работиш в посока ' да забравя по-бързо за този човек ' , не се връщаш назад да ровиш и анализираш ......

така както четеш книга прочетеш ли страницата я затваряш и не я четеш повече , а четеш напред - така постъпвай към хора, които не са оправдали доверието ти - остави ги в затворените страници назад ...

дали е въпрос на доказателства доверието - по-скоро на усещане ...

The moment of peace

Старая се да не забравям че хората се раждат слаби и това че са ми приятели и че им вярвам не ги прави автоматично бетон във всяко отношение. Избрала съм да им се доверя, да им дам нещо от себе си защото държа на тях с ясното съзнание че може и да се провалят.... обикновено дам ли неща на приятел наполовина съм го отписала и не за друго а защото съм готова да им подаря това което съм дала назаем.
Ако нещо е направено умишлено в моя вреда... и не е от слабост... това е друг въпрос....макар че това е друга форма на слабост, ако се замислиш....

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Ако един път загубя доверие в човек край.

като видя нещо толкова крехко, невинно и открито,
като този силует:
и кредита сам ми се изплъзва между пръстите =]

искам да кажа, че даването на кредита наиситна не е в доказателствата,
а е свързано с желанието... да дадеш кредита ;-)

и най-лесният начин да се пребориш с този кахър,
е да се отдадеш на следващото кредит-изкушение :-D В-)


_ _ _
Не вярвате ли вие?! Елате ми на гости!

Не става само с цинизъм, като че ли.

Точно. Един вид - една доза за един човек.
Мисля, че е важно обаче да не лишаваш никого от дозата му...щото видиш ли, някой нещо прецакал, и това по подразбиране започваш да отнасяш до всички... пък изкушението да си спестиш даването е голямо.

Говоря ти за най-обикновен прагматизъм. Ако навикаш тоя дето не е оправдал доверието ти и го навреш в кучи гъз или се подуеш от реване как може толкова добър човек да го прекарат така по-добре ли ще ти стане? Защо трябва да си хабим нервите и времето за нещо които може да прескочим и да продължим напред. Взели си бележка естествено.

Шоколадът винаги пречи на чоглавостта

абе дали не преувеличаваме ужасно "героизма" си, че сме се доверили на някого?
дали това не е нормалната изходна база на добронамерените човешки отношения?
и дали понякога това, което наричаме ДОВЕРИЕ, всъщност не са благоприличните парцалки на нашите свръхочаквания спрямо другия?

така добре ми стана да чуя това

Лесно ли го губиш? Лесно ли зачеркваш хора от живота си?

или да си гониш обезпечението до дупка
здрасти бе, ох

ммм.....успокоява ме....

Лошо съм се изразила. Т.е. не съм
Това имах предвид: На мъже не може да се има доверие пък на жени хич

Иначе да - когато си имам основанията, агресията - навън, много ясно, а не към мене си.

Сериозно се замислям че май хората взеха да приемат нещата твърде буквално. А ти уж си близо на моите години (грешка - по-малка си с две ръце и кусур). Буквализацията често ни играе лоши шеги. Смях pls

Доверие/уважение/Имидж се гради цял живот!

И само за миг може да го зарезилиш. Направиш ли го - втори път няма. Барбарела е права. Подкрепям мнението й.

Време е за мечти! :)