Алпите, Монблан

В периода 21-30 Юли направихме едно пътуване до Шамони с цел качване на Монблан. Нямах намерение да пиша нищо, но ме закачат вече от няколко места, поне няколко снимки да покажа. Честно казано и снимки не съм качвал никъде, поне не много...

С няколко думи: единадесет тръгнахме, двама от които шофьори. Осем атакувахме върха, седем се качиха (без мен). Много впечатления, много емоции, много преживявания, въобще, пълноценно прекарване. Сметнахме, че на отиване и връщане сме минали през единадесет държави. Цялото ни пътуване и изкачване бе доста неорганизирано, по простата причина, че нито знаехме къде отиваме, нито какво ни чака. Събрали информация оттук-оттам поехме и въпреки моя песимизъм стъпихме на върха. Може би точно заради липсата на огназицаия междувпрочем, защото всичко се решаваше в движение, на място, за момента и според ситуацията.

От Шамони тръгнахме в понеделник, 23 Юли. Прогнозата за понеделник и вторник бе за лошо време. Оправда се напълно, дори беше зле в повече. В понеделник в ранния следобед се добрахме до някакъв заслон, за съществуването на който дори не подозирахме. Радостта ни бе невероятна, защото това се случи точно когато времето се скапа окончателно и започна да вали. През нощта небето беше като издъдено. На другия ден (вторник) стигнахме до хижа Тет-рус в зимна обстановка. Снеговалеж, мъгла, вятър и студ. Оказа се, че тук са били жеги 43-4 градуса, а там през нощта се събудихме в палатката от минус осем градусовия студ. В сряда се мотахме край хижата, някои от групата преодоляваха психическите смущения от вида на баира към следващата хижа. Всичко обаче си дойде на мястото и в четвъртък атакувахме направо от Тет-рус. От няма 3200 метра до 4800. Гламава работа, може би затова на мен ми дойде в повечко. Като се добавят и двете почти безсънни нощи в при пътуването, както и другите две след това, може би беше закономерно някой да се скапе по пътя, лошото бе, че това бях аз. Върнах се някъде от 4650 метра. Смъкнах се направо обратно на Тет-рус, а останалите нощуваха на Гюте, другата хижа на 3800 метра. Спали са под маси, под пейки и въобще където намерят. Аз се ширих сам в палатката.

В петък бяхме в Шамони. В събота сутринта направихме обиколка на града, а следобед - по колите и обратно. Някои имаха мерак да видят Женева, минахме оттам и се разходихме край Женевското езеро. На другия ден спряхме за три часа в Инсбрук. Аз лично съм във възторг от това, което видях там. Стария град и т.н. Също се накефих на Швейцария. Всичко от картичките, календарите и каквото още съм гледал, си беше истина. Планините, къщите, селата, ливадите, кравите... само лилави крави не видяхме!

Черешката на тортата беше пътуването през Румъния. Минахме половин Европа, Румъния прекосихме за 15 часа. Но това е друга тема... Освен това задръстванията в Женева ряпа да ядат пред румънските.


Ето малко картинки:


Това е 24-ти, когато спря да вали снегът.


25 Юли, вече слънчево. Ледникът край Тет-рус.


Забравих най-интересното. За три дни видяхме хеликоптерът на тяхната спасителна служба четири пъти в действие. Тук прибира човек, който бе съборен от падащ камък от пътеката над Тет-рус. Взе го жив, какво е станало после, не знам. На другия ден обаче прибра трима, паднали от няколкостотин метра, които със сигурност бяха вече на оня свят.


Пак хеликоптера.


Пак 24 Юли.


23 Юли, между преваляванията. Поглед от заслона към долината на Шамони.


23 Юли, още в ниското и преди да се скапе времето.


27 Юли, поглед към Монблан, но от Шамони.


Не е много, но все е нещо.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Браво! И снимките кефят.

За мен това е все още една неосъществена мечта.

Не трябва ли да се правят предварително някакви заявки за нощувки в тия хижи? Доколкото знам лятно време там е голяма навалица от желаещи да изкачат върха.

Ще пишеш, как няма да пишеш.
Даже по радиото казаха, че си ходил (не е майтап), а ти нямало да пишеш.

мдааааа....и аз се заточил за Монблан и Елбрус ама няма да е скоро .....Колко ти излезна като пари цялото пътуване?....готини снимки сте направилил....ако можеш качи още

Навалицата е невероятна.

Ако искаш да спиш на хижата - да, трябва да си направиш резервация. Има телефони, на които можеш да направиш това.
Пътят между Тет-рус и върха е мравуняк. Още повече в нашия случай, защото след няколкото дни лошо време всичко живо се втурна нагоре.

Нощувката на Тет-рус е 46 евро, на другата хижа не разбрах, но едва ли ще е по-различно.

Ние спахме на палатка до Тет-рус. По принцип опъването на палатки е разрешено само на Тет-рус. И то само за една нощ. Но много хора изкарваха по две, а ние три. Палатки имаше също и на Дом дьо Гюте (не съм сигурен правилно ли изписвам, но това да е кусура). В хубавите дни на Тет-рус преброих 60 палатки, а на Гюте имаше към 30.
Също така по предварителна информация, която имахме, на Гюте не можеш да спиш без резевация. Връщали хората. Но когато резервации имат 50-60, а на хижата има 150, явно няма как да ги върнат.

Това е в общи линии положението.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Снимки готини има още, но трябва да ги кача някъде... Може би и това ще стане.

На мен лично цялото пътуване ми излезе към 600 лв, без да броя разбира се парите, които похарчих за екипировка. Това при условие, че не сме плащали нощувки, по пътя спяхме по паркинги и колите, и си носехме всичкото ядене, включително и водата и бирата. В тази сума влизат парите, които съм дал за общо харчене за плащане на магистрални такси и гориво.
На Тет-рус една минерална вода 1.5 литра е 4 евро, а бирата в кутийки варира между 3.6 и 4.6 евро. В Шамони като курортен град също всичко е скъпо. Е, разбира се, можеш да напазаруваш в някой хранителен магаизин. Цените са си нормални, но за тях, не за нас.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Ето инфо за инцидентите

Поздрави за ходенето. Точно ти ли се оказа "черната овца"?


Случайно в групата ви да бе и един младеж на име Цветомил?

Невероятни снимки.

Сега остава да седнеш да разкажеш по-подробно

[линк] - пътеписи и легенди

Хм, това "инфо" показва за пореден път как се изкривяват нещата. Върви вярвай после на журналисти. Всъщност аз отдавна съм се отказал.

Тримата, които паднаха, не качваха Монблан, а съседен връх. Събориха лавина и айде с нея. Това стана пред очите ни.

Този, който падна, ако става дума за същия, бе пометен от камък в прословутия улей с каменопади, който се пресича в началото. Само че тази година за наш късмет улеят беше пълен със сняг и падаха само единични камъни. Което не попречи някой да пострада, разбира се. И хеликоптерът го взе жив, в това съм сигурен, защото гледах през цялото време.
Както и да е...


Не, в групата нямаше Цветомил. Но се засякохме с още две български групи. Едната на Евгени Динчев, когато пристигахме - над 20 човека. Те се отказаха заради лошото време и слязоха още във вторник. Другата беше старозагорска група, също над 20 човека, с тях се разминахме на слизане в петък. Те също не се качиха, не разбрах по каква причина.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Старозагорската група беше от 13 човека.Не се kaчихме най-вероятно защото не бяхме все още за там.В кулоара покрай главата на водача профуча камък и той върна цялата група за коет съжалявам.След това изкачихме Брайтхорн в Италианските Алпи,а после и Триглав в Юлийските Алпи.Но Монблан съм си го поставила за цел и рано или късно ще се върна

Може да съм сбъркал. Но като се засякохме на заслона, ми изглеждахте доста.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Ами 13 не е малко.Бяхме 7 жени и 6 мъже.

Да,не бива да се подценяват нещата там,върхът си остава за друг път.Мой познат останал да чака за хубаво време разказа как е видял(встрани от района на Монблан )как от високото пада една раница,която след като минала край него се оказала с ръце и крака и поизцапала доста снегът с кръв.Кофти работа-след видяното тякои са се отказали от изкачване.Иначе аз съм от групата на Евгени Динчев,която се върна-просто нямаше как да чакаме два дни на Тет Руз да се подобрят условията.А на хижата беше доста тежко без резервация-хора спяха по коридорите,дори имаше под писоарите в тоалетната,навсякъде! Слязохме в Шамони за още една нощ и отидохме в Италия, на Gran Paradiso,където беше прекрасно-има и снимки.: [линк]

Да, проблемът на големите групи. Затова с малка група на добро ниво или сам(това в никакъв случай не е препоръка!!!). И да не се подценява аклиматизацията. Метео прогнозите в района са много добри, така че при несигурно време е вариант да се бивакува в Ш - има много прилични оферти за нощувка и от там да се направят няколко аклиматизационни изкачвания и като се пооправи времето - газ нагоре. Отпада и проблема с резервации по хижите, защото винаги се намират няколко места по подовете. Сподели за Гр Пар - подходи, трудност.

Вярно е, че повечето групи летно време предпочитат този маршрут, но той е свързан с опасности от каменопади в кулуара и е много дълъг. Пролетно време може дасе премине по ледника Босон от междинна станция на лифта за Егюи де Миди, хижа Гран Мюле и заслона Вало, при добра кондиция на групата това става за два дни. Снимки от нашето изкачване на Монблан през далечната 1989 г може да видите Т У К отваря се с повер пойнт.

Браво на всички, които са опитали! Излиза, че около 40 българи сте били на подходите, направо сме си станали "нация туристическа"
Вдигам темата, защото и аз за малко да я пропусна!

Благодаря ти, върнаме през 1979г.когато бях там.Привет от Добрич.

Здрасти!

Каква екипировка е необходима?

Ще съм ти много благодарен ако споделиш!

Много хубави снимки! Какво е усещането в Голямата планина?

Започва път от моя праг...

Усещането си е просто на ПЛАНИНА, не е нещо невиждано и неусещано за човек походил из нашите планини.Особеното за мен бяха ледниците и това как на 23 юли в България в 21 часа беше 34 градуса , а мен там ме валеше сняг с ураганен вятър и гръмотевици. Иначе като мащаби не е чак толкова различно. А и някои от формите на релефа е трудно тук да ги докараме...:)