След любовта...

Какво остава след любовта скъпи клубари? Темата може и да ви се стори, че не е точно за тук, но...може би тук ще се получат най-много коментари. )))

Дали е нещо като описаното, което сега ще пусна, или съвсем различно?
Какво ви остава на вас, след любовта, или да кажем след страхотният секс с някого?


След любовта остават телефонни номера, които бледнеят.
След любовта остават чашите с гравирани монограми, откраднати от по-добрите хотели.
След любовта оставва обичаят бялого вино да се сипва в две чаши и чертите да бъдат на една и съща височина.
След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер за това, че ни вижда с други.
След любовта остава на устните металният вкус на несполуката.
И някакви адреси на взети под наем стаи - от четири до шест.
След любовта остава изречението "прекрасно изглеждаш, не си се променила с нищо" и "Обаждай се понякога, имаш ли още телефонния ми номер?"..
След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.
След любовта остават мелодиите по радиото, които бавно излизат от мода.
Остават тайните знаци, любовните цифри, остава твоята страна от постелята и страхът да не би някой да дойде.
Възклицание и оставената слушалка, когато се появи някой чужд глас, хиляда и една лъжи..
След любовта остава изречението "Ще вляза първа в банята" и отговорът "Нима няма заедно?"
-.Този път-НЕ!
След любовта остават съучастниците-пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.
След любовта остава леко безпокойство, когато пътем вдъхнем познатия парфюм на непозната жена.
След любовта улиците са празни,а градът-пуст.
След любовта остават неподписаните изгледи от Венеция и Амстердам.
Препълнените пепелниции празното сърце.
навикът да се палят две цигари едновременно.
Фотографиите, направени пътьом, загубените фиби, шофьорите на такси, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха.
След любовта остава накърнената суетност.
След любовта остават другите хора и другите жени.
След любовта не остава нищо

След любовта има пак любов ... по-силна и изпепеляваща Я, колко много екземпляри има по Земята, нима ще скучаеш ? Пък може само да си си мислила, че това е любовта ...

Хехе....абе то от любов, до любов....има море разлика. ))))
Но, знае ли човек....както казваш, винаги може да се случи следващата да е по-силна и изпепеляваща. ))))

Винаги Просто след всяка следваща си натрупал повече опит да обичаш , този който си заслужава

любовта винаги остава, да му се не види.


-
In Neci Renascor Integer

...че воъбще я имало. ей това остава. топъл спомен за цял живот, ако е било наистина любов.

audaces fortuna iuvat.

като копираш нечий пост, е удачно да го споменеш:)
[линк]

Всичко е суета!

Този отговор ми хареса. ))))

Това че е имало друг пост със същата тема и произведение на Момо Капор, не означава, че го копирам.
Не съм обърнала внимание на това.

Ама на мен ми се струва, че хората отделят повече време да говорят за любов, отколкото да обичат.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

... оставам - аз ... другата, новата, благодарната ...

...ни ставъй патка, заръд иднъ паткъ... - шепотска мъдрост

В твоя случай любовта е безкрайна и от двете страни, даже отвсякъде.

... абсолютно - обгърната от Вселената ... и в нея ...

... "лошото" е че станах мнооо капризна след това

...ни ставъй патка, заръд иднъ паткъ... - шепотска мъдрост

Мамка му, в предишната тема с този цитат не се включих и сега отново не ми се иска да го правя. Но ми напира...

След Любовта остава Безразличието.

Older

Мне... след любовта си остава пак любов. Това е тестът дали я е имало. Ако си безразличен, ако толкова струват твоите чувства, че да се превърнат в нищо... значи, според мен, не си обичал

Друг е въпросът тази любов, дето остава, в какво ще я превърнеш.

Ама, хора, не си хвърляйте така енергията насам и натам, щото всичко в човека доста бързо се изчерпва, уви

Дъ фиш дазън'т ток мъч, 'коз
the fish knows everything

Грешиш. Не можеш цял живот да живееш в болка. Защото ще превъртиш. И мозъкът си има прекрасни механизми за самозащита. Наричат се "забрава". И по мои наблюдения се задействат като автоматичен бушон - в момента, в който системата се претовари (а не когато ти си мислиш, че вече се е претоварила), със звънко изщракване мрежата се прекъсва и всичко си идва на мястото. Имай малко търпение ако ревеш заради това. И не се страхувай да поемеш още товар, това само ще ти помогне по бързо да достигнеш критичния праг.



Older

Мога да поспоря с теб. Но не сега.
Като цяло това е стандартната теза на непознаващите или неспособните да изпитат любов - "Аз много те обичам, но........ тук следват куп глупости и обяснения........, затова не можем да сме заедно и въпреки това, ще те обичам винаги!". И е класика, защото е вид мехлем прикриващ комплекс за малоценност на база "аз не мога да обичам - защо?". Всеки има нужда от оправдание, особено за нещата, които вярва, че са важни в живота, но поради една или друга причина е неспособен да разбере или да изпита (не се отнася само за любов). И понеже темата ми е любопитна ще я чета и ще участвам активно.
"...тестът дали я е имало.". Как може тестът за любов да е любовта след смъртта и? Това е парадокс. И е невярно както повечето парадокси. А как може да не е умряла ако няма своята реализация? Можеш много да обичаш вкуса на череши, но я не яж череши в продължение на 2-3 години и после се опитай да си припомниш какви са на вкус.

Няма вечни неща. Освен времето.

Older

Мисля, че бъркаш любовта със секса .

не е череши, не е материална. Срам ме е да ти го напомням.

Никой не знае за след смъртта, там имаме само предположения.

Но, преди смъртта, ти си дал всичко от себе си в нещо общо, по едно време оставаш без другата страна от общото, и сериозно ли си мислиш, че твоята част ей така се изпарява?!!! Няма я, щото е в миналото, погребваш я приживе...

Според мен, твоята част си си ти, твоята сила, и трябва да продължиш да я използваш, защото ресурсите човешки, както и на планетата Земя, не са неограничени.

Дъ фиш дазън'т ток мъч, 'коз
the fish knows everything

Любовта винаги има конкретен причинител и адресат. Не вярвам, че някой може да е влюбен по принцип, предполагам ще се съгласиш. И аз нямам предвид любовта като понятие, а конкретното чувство свързано с конкретния човек. И то може да е много по-реално и "материално" от шепата череши. Виждал съм любов която е по-реална от околния свят. И това, което казах не означава, че "твоята" любов е умряла, а че не съществува точно в тази си форма, просто се е насочила в друга посока . Което е пак вид смърт за точно тази.

Стига теоритизиране по темата, това е нещо, което трябва да се изживява, а не да си чешем езиците с него

I Want...