запитване

разведен съм от 2 год по взаимно съгласие- проблема ми е , че в бракоразводното дело ми е присъдено да вземам детето всяка събота или неделя от 8 -20 часа и веднъж в годината по един месец през ваканцията,обаче-----досега не съм го взел нито веднаж-поради много особенни причини:
1 причина-или си намират спешни и неотложни ангажименти за лятото
2 причина-бившата съпрруга продължава да иска вещи и като не ги получи~тоз въпрос е решен и приключен в делото~започва една обработка на детето и то да иска нейните неща и ми се сърди и не иска да идва под предлог ,че му е скучно :той е 10 годишен

ще помоля,ако някой има опит да сподели как да постъпя?

Първо - върни всички спорни вещи.
Второ - всяка събота бъди в 8:00 пред дома им, независимо какво ще се случи.
Трето - въздържай се от скандали, обиди, заплахи и прочее ...
Четвърто - не забравяй да отидеш извънредно на рождения ден на детето.
Пето - напъни се да измислиш какво не би било скучно за детето. В никакъв случай не се опитвай да го подкупваш със скъпи подаръци. Децата (особено 10-годишните) не пасат трева. По-добре го заведи на риба.

Карай известно време така, но с постоянство.

Шесто...-ако си изпълнил всички точки от едно до пет и въпреки това съпругата ти ти създава пречки, можеш със съдия изпълнител да отидеш...След като съда е постановил- съпругата ти е ДЛЪЖНА да спазва съдебното решение...Ти пък..защо 2 години чакаш..(не,че и аз нямам подобен проблем, ама сега почвам да го решавам..уж..)Могат да я осъдят съвсем истински,ако откаже да спазва решението на съда..
Не знам какво става, ако детето не иска..., да се включат и адвокатите в клубчето..
Обаче..ти бъди там..и...нека детето да знае,че искаш да сте заедно, а майка му създава проблемите..Един ден, това ще има значение за всички..
УСПЕХ..и ни дръж в течение..

досега не съм го взел нито веднаж
Та кое те накара след двете години да се присетиш, че искаш да вземаш дечко?

поради много особенни причини:
1 причина-или си намират спешни и неотложни ангажименти за лятото
2 причина-бившата съпрруга продължава да иска вещи и като не ги получи~тоз въпрос е решен и приключен в делото~започва една обработка на детето и то да иска нейните неща и ми се сърди и не иска да идва под предлог ,че му е скучно :той е 10 годишен
Извинявай, ама това не са сериозни причини, за да се примериш и две години да си живуркаш, без да предприемеш нещо за да бъдеш с детенце поне в дните определени от съда!

И защо си мислиш, че някой настройва детенце срущу теб? Допусни, че самия дечко може да не иска да те вижда, след като две години ти не си проявил интерес към него!!!

Ближи си сладоледа...

извинявам се за неточността-естествено че съм го вземал през тези 2 год,но не редовно а примерно 1-2 в месеца,когато мама е в командировка или има няква работа или е решила ,че е време да го пусне- но и да не забравяме психическата обработка ,която се прилага на детето примерно видиш ли сине как тати не му пука за теб или нас

Че то нали "НАС" отдавна няма?
Хм..
Гледай детето ти да разбере,че се интересуваш от него..(ако се интересуваш)..Пък то е ясно,че няма как да не ти се сърди,че не сте заедно

не разбирам подобни майки..колкото и да ме боли от бившия,детето не съм му отказала и ден виждане с таткото..всеки път,когато поиска..изобщо не се съобразявам със съдийско решение..та той му е баща,колкото аз съм му майка..разбира се,че ще го вижда,когато си поиска...що за дивотия е това да ползваш собственото си дете във войната с бившата половинка...старала съм се винаги детето по никакъв начин да не усеща напрежението между мама и тати..на 12 години е..верно е много трудно и много боли..понякога ми се е искало да прекъсна всякакви връзки между тях още като се разделихме..можех да го направя..ако бях слушала егото си..но по-добре на мен да ми е смачкано и криво,но детето да си има двама родители..макар и разделени..а не татко само първа и трета събота от месеца...

да не се отказваш от връзките си с детето и да продължиш опитите си за контакт с него. Не се отдръпвай обидено или обезсърчено!
Щото, дами, да си признаем - наистина има таквиз кокошки, дето точно това правят - наказват бащата, като не му дават детето. И хич не са единични случаи. В някои страни това си е признато за родителско провинение и се нарича Синдром на отчуждаването на детето от другия родител; и съответно подлежи на санкции.

Та като първи съвет - обърни посоката към затопляне на отношенията с майката. Колкото и да ти е неприятно. Кажи й в прав текст, че уважаваш много това, че се грижи така добре за детето. Дори да не го мислиш, опитай се да разбереш, че наистина не й е лесно и най-вероятно тя се нуждае от някакво признание. НЕ критикувай грижите й, покажи й, че си склонен да я подкрепиш в тези грижи или в нейните решения по отношение на възпитанието. Понякога е нужно много малко - просто да си спестиш някоя злобничка забележка и вместо това - да кажеш някоя похвала към майката. Очевидно е, че такъв тип отношения от страна на майката са си чисто наказание и някаква защитна реакция. Тъпо-нетъпо - това е положението. Стискаш зъби, гълташ сто жаби и се усмихваш първо на нея.

Ако успееш да затоплиш отношенията - спокойно ще можеш да я убедиш в ползите от това да вземаш детето - от една страна - за него е важно да усеща вниманието и обичта от страна на бащата, от друга - за майката ще има свободно време и някакъв вид почивка и разтоварване. А тя наистина има нужда от такъв вид почивка.

Мисля си също, че ако детето няма мобилен телефон, вече не е толкова малко и може да му се купи някой евтин модел. Обаче моля - никакви самоинициативни акции - първо обсъди въпроса с майката. Ако детето има телефон, ще можеш по-честичко да му се обаждаш. И да му показваш, че наистина се интересуваш от него. А като се интересуваш, ще разбереш и какво му е интересно - какво иска да прави. Има ли идеи за съвместното ви прекарване? Иска ли да идете някъде заедно? Кино? Цирк? Пица? Децата на десет имат хиляди малки мании - събират разни глупости, имат си любими герои - знаеш ли кои са неговите?

И така - стъпка по стъпка... Пътят към сърцето на едно дете не е постлан с цветя и с рози - а с искрен интерес към личността му и любов. И пак ти казвам - не се отказвай, ако няма мигновени резултати. Процесът е бавен, но пък си струва.

Успех!!!

Ако не се радвате на нещо, спрете да го правите!

БЛАГОДАРЯ на всички ,които си направиха труда да споделят
ще си взема нужните бележки и ще си направя съответните изводи
естественно всички сте много прави и искренни- но нещата са и в известна степен индивидуални,затова е добре повече мнения -повече пътища и подходи в ситоациите за разрешаване,

и едно пожелание към всички в нашето положение
никои не е безгрешен от нас ,за да се озовем в това положение има грешки и от двете страни--НО НЕКА СЕ ОПИТАМЕ ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ОМРАЗАТА, ЗАВИСТТА И ОТМЪЩЕНИЕТО и може и почустваме мира в душите си

е и България.
Много мамета са подсъдни за подобни простотии - и смятам поне част от тях ще се научат че детето е на двамата и не е оръжие. Туй Лира да не го чете
Аз на моята и казах - "Радвам се че точно ти ще ми гледаш децата". Реакцията няма да описвам, забавлявах се искрено

бори се за детето си...

дори и да си наранен от отношението на бившата си съпруга, не го показвай пред детето си, никога...

още кратко време тя ще му въздейства, съвсем скоро той сам ще може да прецени нещата и сам, дай Боже, ще потърси пътя към теб...

желая успех

Съжалявам, но и аз ще подкрепя "дяволче" в това:

"И защо си мислиш, че някой настройва детенце срущу теб? Допусни, че самия дечко може да не иска да те вижда, след като две години ти не си проявил интерес към него!!!"

Не знаеш, какво минава през главата на малкия. Може да мисли, че си ги зарязал, че не се интересуваш от него и т.н. Трябва да се заредиш с много търпение...Както те съветват, бъди винаги там, планирай едномесечната ваканция (за тази година май си я изпуснал?! Резервирай си отсега Коледа, заведи го на ски примерно!!!). Като се стигне до среща опитай се да обясниш без нападки към майката, къде си бил и защо така се е получило. Най-вече го увери в лЮбовта си.

Аз бих му пращала редовно малки неща като жест на внимание. Просто да показваш, че мислиш за него. Картичка, химикалка и тефтерче с нещо, което му харесва, сувенир от място където си бил, каквото и да е...Съдейки по моя син (на 9.5 г) и приятелчетата му, много се впечатляват децата.

И още нещо да ти кажа като майка. Синът ти вероятно е доста пораснал от станалото и се чувства мъжа в семейството (а семейството е той и мама).

Дано да наваксаш тези 2 изпуснати години!

Отделно с жена си се опитай да се разбереш, какво иска от теб, но без да намесвате детенце там. К'во толкова има да делите 2 г. по-късно?

I'll think about it tomorrow!

години може да се компенсират (ама си е различно де).
Наистина детенце има нужда да те чува, да получава лични подаръци.
Когато сте заедно според мен изобщо не му обяснявай за майка му и раздялата - то само ще попита ако е важно за него. Внуши му че го обичате и двамата и то е вашето дете именно. Това му стига, вярно - не напълно ама не виждам какво повече можеш да сториш.

а и да стане при мен така, децата са големи. Но не мога да разбера такива родители (като майката). Кому е нужно това. 13 винаги ще остане баща на това дете. Детето е кръв от кръвта му. Носи неговите гени, защо е тази жестокост, злоба и ненавист от страна на майката? Какво е виновно това дете, та е наказано да не вижда баща си? Та дори му се влия е на отношението към него. Не мога да ти дам съвет, но искрено ти съчувствам. Не се предавай и си търси правото да бъдеш с детето си.